Реших да разкажа накратко нашата история с диагноза обструктивна азооспермия, ако може да е полезна за друго семейство. Когато съпруга ми си направи спермограма, мислехме, че просто отметваме рутинна задача преди да продължим. Разбира се, шокът да видиш 0 сперматозоиди е голям. Загубихме няколко месеца в обикаляне на лекари, защото ни беше страх да отидем в репродуктивна клиника. Оказа се, че само са ни губили времето. При тази диагноза няма друг вариант, освен ин витро. Безкрайно сме благодарни на д-р Макки в Надежда, защото той беше първият лекар, който беше честен с нас и искаше да ни помогне. Първата стъпка е да се направи биопсия, за да се разбере дали все пак има сперматозоиди или не. Има изследвания, които косвено могат да покажат какъв би бил резултатът. Ако отговорът не е категорично отрицателен, няма какво друго да се направи освен да се отвори един от тестисите и да се види какво е положението. При всяка биопсия се губи малко парче тъкан, затова трябва да се направи в клиника, където веднага да могат да замразят намерените сперматозоиди и съответно да се продължат процедурите при жената. Хубаво е да се отвори тестисът (TESE), защото така лекарят вижда и преценява откъде точно ще вземе материал. За щастие при съпруга ми се откриха сперматозоиди. Каналчетата са увредени. Друг лекар ни беше казал, че може да се направи реканализация, но каналчетата са тънки колкото косъм и реално това е невъзможно. Въпреки че ги има, сперматозоидите са доста малко и затова се прави селекция за ин-витро. Инсеминация е невъзможна, защото няма нужното количество.
При мен нещата с напредването на възрастта също не бяха добре, затова ни трябваше повече материал и се наложи втора биопсия, която вече беше направена в деня на моята пункция.
Бях чела за много генетични изследвания. Ние не сме правили нищо допълнително, освен предимлантационна диагностика на ембрионите.
Пожелавам на всички успех в борбата за дете и ви прегръщам.