Здравейте майчета и татенца 🌹🌻 Историята ми е дълга и болезнена но ще разкажа накратко.
Имам 3 прекрасни дъщери на 6г/4г/10мес. С таткото сме от 10г заедно. От 1,6г в брак. Последната 1г беше ад за мен....... Докато бях бременна преживях неговата друга виртуална любов,четох чатове най-различни любовни и сексуални. Преди да се роди най-малката обеща ,че е прекъснал връзката и съжалява. След това още 2 пъти го хванах че продължава да поддържа връзка с тази и даже тя е знаела всимко около раждането и е видяла първа снимка от родилното на бебето..... В последствие тя разбра какъв човек е и с нея станахме приятелки. Разказа ми всичко,какво и е казвал,как се е случило и направо неможех да повярвам каква ме е изкарал... простих това и продължих напред. Лятото на морето си позволи да ми удари 2 шамара защото му се озъбих ,че не ми е помогнал предния ден с децата докато цял ден обикаляхме да търсим квартира защото останахме излъгани. След това ми купи кола и дойде от Германия до България да ме изненада с нея и да ми иска прошка,докато бях все още там заради сватбата на сестра ми. Простих му и това и се прибрахме отново заедно. След като се прибрахме усещам,че отново нещо не е наред. Помагаше на едни украйнки и ходеше у тях да им прави пералнята,после да ги кара до магазин и училище заради децата им да не ги вали. Една вечер го хванах,че пише с някой и ме излъга,че е с един приятел. От тогава вече 2 месеца не сме заедно, защото той не ме искал вече и не ме обичал. Нямал желание и куп други неща въпреки ,че точно 2 седмици преди тези думи ми се кълнеше в любов. От тогава до ден днешен него не го интересува за мен,за това как съм и тн....хванах го да има регистрация в сайт зя запознанства,приятелка ми каза,че и е писал с предложение за кафе,разходки и тн..... Много плаках и се обвинявах,съжалявах за станалото исках да поправя нещата и да простя каквото и да се е случило или направил. Исках да опазя семейството си и да продължа с него напред ,защото го обичам ....... Но в крайна сметка неможеш да държиш нещо насила пък и да се самонараньвам постоянно и да плача денонощно. Живеем все още под един покрив но 01.12 защото квартирата е на двамата на името и трябваше да чакаме 3 месеца за да изтече предизвестието за напускане. Съвзех се малко и намерих квартира,платих и депозита сама и събрах малко парички. Намерих приятели за помощ при изнасянето,имам вече всички мебели налични остана само кухнята. Нещата вървят добре но вътре в мен........ Много самотно и зле се чувствам. Нямам желание за нищо,нямам мотивация,нямам сили..... Болно ми е за времето,за децата,за всичко което съм дала и бях готова да дам за това семейство и този мъж. Сама съм тук в Германия... нямам никого и никаква помощ но ще се справя. Мисля обаче,че с 3 деца никога вече няма да намеря подходящ човек до себе си,да имам мечтаното семейство и да бъда щастлива. Знам,че с децата и всичко ще се справя и сама. Имам план,децата ходят на училище и детска,малката тръгва от Февруари а аз вече имам осигурена съобразена работа. Ще изкарам сега и шоф.книжка за да мога да ползвам кола.... Просто психически и душевно се чувствам много разбита,сама и супер сдухана. Когато пък и го виждам всеки ден е още по-мъчително....
Кажете ми как да си улесня ежедневието докато сме все още тук,кога минава всичко това,с 3 деца намерихте ли отново вашата правилна половинка,семейство? До скоро си давах надежди все още,но виждам,че вече няма смисъл. И да се оправим да продължим напред няма да е за дълго,той е безразличен,пък само аз да обичам не си заслужава.
Честно казано написах тази тема за да си излея душата и да прочета някой положителен коментар.
Благодаря,че ме изчетохте 🙏
Бъдете здрави Вие и вашите прекрасни деца ❤💙
Имам 3 прекрасни дъщери на 6г/4г/10мес. С таткото сме от 10г заедно. От 1,6г в брак. Последната 1г беше ад за мен....... Докато бях бременна преживях неговата друга виртуална любов,четох чатове най-различни любовни и сексуални. Преди да се роди най-малката обеща ,че е прекъснал връзката и съжалява. След това още 2 пъти го хванах че продължава да поддържа връзка с тази и даже тя е знаела всимко около раждането и е видяла първа снимка от родилното на бебето..... В последствие тя разбра какъв човек е и с нея станахме приятелки. Разказа ми всичко,какво и е казвал,как се е случило и направо неможех да повярвам каква ме е изкарал... простих това и продължих напред. Лятото на морето си позволи да ми удари 2 шамара защото му се озъбих ,че не ми е помогнал предния ден с децата докато цял ден обикаляхме да търсим квартира защото останахме излъгани. След това ми купи кола и дойде от Германия до България да ме изненада с нея и да ми иска прошка,докато бях все още там заради сватбата на сестра ми. Простих му и това и се прибрахме отново заедно. След като се прибрахме усещам,че отново нещо не е наред. Помагаше на едни украйнки и ходеше у тях да им прави пералнята,после да ги кара до магазин и училище заради децата им да не ги вали. Една вечер го хванах,че пише с някой и ме излъга,че е с един приятел. От тогава вече 2 месеца не сме заедно, защото той не ме искал вече и не ме обичал. Нямал желание и куп други неща въпреки ,че точно 2 седмици преди тези думи ми се кълнеше в любов. От тогава до ден днешен него не го интересува за мен,за това как съм и тн....хванах го да има регистрация в сайт зя запознанства,приятелка ми каза,че и е писал с предложение за кафе,разходки и тн..... Много плаках и се обвинявах,съжалявах за станалото исках да поправя нещата и да простя каквото и да се е случило или направил. Исках да опазя семейството си и да продължа с него напред ,защото го обичам ....... Но в крайна сметка неможеш да държиш нещо насила пък и да се самонараньвам постоянно и да плача денонощно. Живеем все още под един покрив но 01.12 защото квартирата е на двамата на името и трябваше да чакаме 3 месеца за да изтече предизвестието за напускане. Съвзех се малко и намерих квартира,платих и депозита сама и събрах малко парички. Намерих приятели за помощ при изнасянето,имам вече всички мебели налични остана само кухнята. Нещата вървят добре но вътре в мен........ Много самотно и зле се чувствам. Нямам желание за нищо,нямам мотивация,нямам сили..... Болно ми е за времето,за децата,за всичко което съм дала и бях готова да дам за това семейство и този мъж. Сама съм тук в Германия... нямам никого и никаква помощ но ще се справя. Мисля обаче,че с 3 деца никога вече няма да намеря подходящ човек до себе си,да имам мечтаното семейство и да бъда щастлива. Знам,че с децата и всичко ще се справя и сама. Имам план,децата ходят на училище и детска,малката тръгва от Февруари а аз вече имам осигурена съобразена работа. Ще изкарам сега и шоф.книжка за да мога да ползвам кола.... Просто психически и душевно се чувствам много разбита,сама и супер сдухана. Когато пък и го виждам всеки ден е още по-мъчително....
Кажете ми как да си улесня ежедневието докато сме все още тук,кога минава всичко това,с 3 деца намерихте ли отново вашата правилна половинка,семейство? До скоро си давах надежди все още,но виждам,че вече няма смисъл. И да се оправим да продължим напред няма да е за дълго,той е безразличен,пък само аз да обичам не си заслужава.
Честно казано написах тази тема за да си излея душата и да прочета някой положителен коментар.
Благодаря,че ме изчетохте 🙏
Бъдете здрави Вие и вашите прекрасни деца ❤💙
