Грешки и последиците от тях

Е защо не се върнеш при любовника?
Нали за него страдаш. Така ще си влачиш цял живот неизживяно чувството и няма оправия. От това, което си написала и на мъжът ти жените не са му чужди. И явно хойкането настрани ви сплотява после като семейство.

Авторке, малко сбъркано семейство сте.
Но, да кажем, че е добре че сте се преоткрили.
Знаеш ли, че няма човек и събитие, което ще те събере, докато не намериш удовлетворение и път в Себе си.
Щастието идва от самите нас, и когато го намериш в себе си, ще откриеш своя дзен.

Много години сте заедно със съпруга, много млада си била като сте се запознали. Затова имаш много пропуснати моменти, които е трябвало да изживееш с някой друг, а не с него. Ще отмине.

това, че сте си оправили взаимоотношенията със съпруга си означава ли, че още го обичаш и искаш да си с него? Според мен това те потиска!

Ако бях на твое място, бих си гледала рахата в този момент - радвай се на децата, поглези себе си, мъжа ти, ако и той заслужава и... Междувременно подготвяй завръщането си на работа - чрез някой курс, преквалификация, език, каквото сметнеш, че би ти било от полза.
Стегни се и се вземи в ръце, защото това тук е именно твоя живот, радвай се на нещата, които сега имаш.
А за напред ще прецениш, заслужава ли си да останеш със съпруга си или нямате път напред. Но не сега-с малко дете трябва да си спокойна и да си майка на децата си най-вече. Създала си ги, отговорна си за тях.
Успех!

Нещо като преразглеждане на мнението си за себе си?
Някакви принципи се споменаха.
Има два варианта. Или мъжът ти е виновен за твоята афера, или просто сте си лика-прилика, но ти не си го знаела все още.
Ей от тук идва нерадостта от живота в момента.
От вкопчването в идеята за себе си.

Принципно е най-лесно да хвърля вината за грешките си върху другите, на мъжа, защото се е държал зле с мен, или на другия, защото ми е завъртял главата. Наясно съм, че сама се поставих в такава ситуация.
За раздяла с мъжа ми съм мислила хиляди пъти, преди случката, но щеше да ми е много трудно да плащам квартира и сметки сама, от друга страна, на голямата ми дъщеря й предстои да влезе в пубертета и ме беше страх да не тръгне по лош път, знаете, алкохол, наркотици и т.н., предпочитах в този период да сме заедно. Той винаги е бил загрижен за нея. Никога не съм си представяла детето ми да живее с друг мъж, освен с баща си, това означаваше, че аз ще си остана сама в даден момент, което също е плашещо. А и честно казано, никога не ме е ограничавал по някакъв начин. Имам още един куп оправдания, защо не сме се разделили
Относно промяната в него, сега като се замисля, не е била толкова рязка. Беше започнал да си сяда на г*** с времето, незнам точно кога. Но вече се бяхме отчуждили достатъчно, всеки си гледаше себе си, карахме се за какво ли не, а караниците се превръщаха грозни скандали. Надявам се да не е временно, все пак вече 2 години мога да кажа, че се разбираме. Обичам го, винаги ме е било грижа за него, дори и когато ми е идвало да го убия.
За другия незнам какво да кажа.  Не е особено впечатляващ мъж, да не кажа - хич. Още самото начало си давах сметка, че щом лъже най-близкия си човек (жена си), нищо не му пречи да лъже всеки друг. Аз да не съм по-специална от нея. Но ми завъртя главата. Сама съм си виновна. Вярвам си, че ако вкъщи всичко ми беше наред, това нямаше да се стане, ама знае ли човек..
Работата, вече я напуснах и скоро започвам на ново място. Каквото стане, работа има колкото искаш.
Много ви благодаря, че ми изчетохте глупостите. Наистина имах нужда да споделя.

Пак заповядай.

Нали си даваш сметка, че това се отнася и за двамата участници в тази връзка, щом и двамата имат семейство. Може и той да е имал обстоятелства, които в неговите очи го оневиняват.
Обичала си го, имала си нужда от любов, свършило е. Не е той виновен за аферата, стават такива неща.

И аз залагам на следродилна депресия. Ако не успееш сама да се стегнеш, поговори със специалист.
От друга страна - била си много малка, когато сте започнали с твоя мъж. Много неизживени неща си пропуснала. За това си кривнала. Но щом сте се преоткрили с ТМ, щом той ти е простил - простИ си и ти.
  И гледай напред. По-зряла си, по-голяма - поопознай себе си. Какво обичаш да правиш, хоби, развлечения...

Добре, изръчкаха те  да мислиш.
Останала си с мъжа си, защото си искала.
Изневерила си, защото си искала.
Заедно сте, защото искате.
Първо си разбрала, че той не е такъв какъвто си го очаквала, но си научила и че ти не си.
Сега при минали събития да се чудиш, вместо да си гледаш живота...

Абе малко ти е. Много ненавиждам разбивачки на семейства.

Нейното семейство някоя случайна ли го е разбила, или мъжът й, който не може да си го държи в гащите? По същата логика, защо тя да е "разбивачката на семейства", а не въпросният мъж, който също не може да си го държи в гащите? Никой от тях не е тръгнал насила по чуждо, и отговорността да си пазят семействата е тяхна. Третите нямат задължение да пазят от разбиване каквото и да е.

Какви разбивачки? Хайде сега, онзи мъж да не е малък, да чака на околните жени да му пазят семейството. А и в крайна сметка, нито едно семейство не е разбито. Не че няма вероятност да бъде, но няма да е заради тази афера.

Всеки отговаря за себе си. Много е удобно да си измием съвестта с чуждите пороци.