На самата пита се канят само жени (асоциацията е с орисниците, които орисват бебето с добри пожелания). Обикновено се прави следобяд, за да могат гостите да си тръгнат преди залез слънце. Погачата, която трябва да е леко сладка (за да е сладко бебето) се замесва от жена, която има живи родители. После върху главите на майката и бебето се слага пелена и върху нея се разчупва питата. Отново тези, които разчупват трябва да са с живи родители. На майката се дава да изяде залък от питата с мед. Трохите, които са паднали в пелената не се изхвърлят и в нея всеки гост оставя паричка. После пелената с трохите и парите се завързват на вързопче и се слагат на високо, заедно с парче от питата. Има и една тънкост - ако е много стегнат възела детето ще е стиснато, ако пък е хлабав, то детето щяло да бъде с широки пръсти. Така че прецени какво искаш и така го завържете. Остатъкът от погачата се изяжда от гостите заедно с мед - пак за да е сладко бебето. Обикновено на трапезата е хубаво да има и солено и сладко (Животът е шарен - освен усмивки има и сълзи, а после пак усмивки ). Друго важно нещо е нищо от храната да не се раздава, трябва да си остане вкъщи.
Весел празник! И не се тормози със спорове, направи ритуала така както на теб ти се струва най-добре и така, като ти ще се чувстваш спокойна и усмихната! Това е най-важно и за бебко!
И АЗ ТАКА ЗНАМ И ТАКА ГО НАПРАВИХМЕ!