Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2

  • 296 688
  • 7 493
  •   2
Отговори
# 1 365
  • Пловдив
  • Мнения: 23 791

За рака - освен двете обичайни причини за смърт - от сърце и от глава, - дори в песните и преданията се споменава "отиде си за 40 дни, от лоши очи".
Именно. Едната ми баба е имала брат,  починал е когато е бил на  2г. Питам я - от какво е починал? Не могли да разберат, ама се раболял и за десет дни - две седмици е умрял. От какво не е много ясно.

Просто сега диагностиката много се е подобрила, има повече възможности за лечение. Аз самата сигурно нямаше да имам три деца, ако са били родени преди 50 години. Единия със сигурност нямаше да бъде жив със тогавашните възможности за лечение.

# 1 366
  • Мнения: 12 236
Ох, моля ви.
И тези, които под две годишна възраст го развиват и от него си отиват от този свят?!

Поне помислете за майките им, които ви четат тук и престанете с теориите си.

# 1 367
  • Мнения: 4 244
Дървената ми шейна беше с две извити дървени дъги отпред, за които се държах. Имаше и дебели около 3-4 милиметра стоманени шини, които задължително лъсках с парче тухла или керемида и хвърчах по пързалката като щура. Шейните на съседските деца имаха тънки шини, с които не можеха да развият моята скорост. Сега имаме за внуците Чук и Гек. Е никога не ме е кефила тази шейна и това си е.

# 1 368
  • Мнения: 6 383
не говорите сериозно, нали?

Според мен е съвсем сериозно. Клетките ни се копират непрекъснато през живота ни, но знаем, че няма идеални процеси и всяко копиране носи вероятност от грешки. И колкото по-дълго продължава това репликиране, толкова вероятността от грешки нараства. Всъщност на тези грешки се дължи и стареенето. Тялото има и разни защитни механизми, но и те само намаляват вероятността от грешки и накрая хоп, понякога се появява рак. Мисля си, че ако живеехме по 200 години почти всеки щеше да развива рак и само от това щяхме да умираме.
Всъщност непрекъснатата репликация на клетките води непрекъснато до грешки. Отделно имаме и негативното влияние на токсини, Чернобил и т. н. През целия ни живот се пръкват в нас и малко количество клетки с увредено ДНК. Това все още не е достатъчно условие за да се считат за ракови клетки. Необходимо е грешката в ДНКто да е такава, че клетката да е жизнеспособна, да живее по-дълго от предопределеното ѝ (не сработва процеса на програмната клетъчна смърт) и/или да се размножава/дели неконтролируемо създавайки големи количества свои копия. Вероятността за възникване на точно такива грешки за щастие е изключително малка.
И все пак, дори да възникнат такива клетки в организма, имунната ни система идва на помощ. Съществуват имунни клетки които разпознават и унищожават раковите клетки в организма.

Проблемът настъпва когато имунната ни система не успява да се справи със задачата. Дали защото е отслабнала поради стрес, възраст, заболяване... Или защото раковите клетки са се оказали твърде много за да успее да ги унищожи навреме ...

А относно полуфабрикатите и пържолите... Това прасе кой го знае с какво е хранено, с каква вода е поено и при какви условия е гледано, та гаранция франция ако питате мене.

# 1 369
  • София
  • Мнения: 14 773
Да си дойдем на темата 😃 София в края на 70-те и началото на 80-те години.
Кафене пред Св. Петка
Скрит текст:


Спирка пред СУ
Скрит текст:


Кафене на Орлов мост
Скрит текст:


Пак кафене, в подлеза на НДК
Скрит текст:

# 1 370
# 1 371
  • Мнения: 24 545
Помня само зелени бутилки веро, а колко цветове е имало

# 1 372
  • Мнения: 10 082
Зелено и кремаво или жълто веро си спомням.
Изрязваха ги отгоре на зигзаг за вазички. Това изобретение го видях в едно отделение
в болница. На всяко шкафче по една вазичка от веро.

# 1 373
  • Мнения: 18 666
Ние пълнехме празните бутилки от веро с вода и се пръскахме Grinning
---------

И една история с веро от този век - имах един колега, работеше като фотограф в местен вестник, един ден нямал снимка, която да занесе в редакцията, и беше изсипал една бутилка веро в шадравана между сградата на общината и археологическия музей - чудна снимка станала Simple Smile Сам се хвалеше след това.

Последна редакция: пт, 13 яну 2023, 13:26 от EmmaT

# 1 374
  • Мнения: 6 924
На мен от тази снимка ми замириса на боя за обувки.

# 1 375
  • Мнения: 2 579
И...моделката, разбира се с девствен мустак Simple Smile
От това веро ставаха много хубави сапунени мехурчета. Напоследък често ми се налага да правя и виждам, как от съвременните продукти за миене не винаги се получават хубави, големи и еластични балони.Smiley

# 1 376
  • СИ
  • Мнения: 4 403
На мен от тази снимка ми замириса на боя за обувки.

Миризмата на боята за обувки от едно време е всъщност миризмата на терпентин. Но това го разбрах като по-голям. КОВО ли се казваше боята? Два вида, черна и кафява. Майка ми редовно ме караше да си мия обувките вечер. Като изсъхнат от водата намазвам с малка четка и след това излъсквам с голяма четка. И така си свикнах... И сега ме дразнят мърляви и мръсни обувки.

# 1 377
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 39 211
Скрит текст:
На мен от тази снимка ми замириса на боя за обувки.

Миризмата на боята за обувки от едно време е всъщност миризмата на терпентин. Но това го разбрах като по-голям. КОВО ли се казваше боята? Два вида, черна и кафява. Майка ми редовно ме караше да си мия обувките вечер. Като изсъхнат от водата намазвам с малка четка и след това излъсквам с голяма четка. И така си свикнах...
И сега ме дразнят мърляви и мръсни обувки.

Simple Smile Simple Smile Simple Smile


помните ли го?

# 1 378
  • Немция
  • Мнения: 6 924
Сещам се за моя съученичка, която идваше всеки ден с лъщящи от чистота и намазани с Ково обувки. Разказваше, че баща й всяка вечер се заемал със задачата да лъска обувките на цялото семейство.

Аз имах за задача в събота да чистя и лъскам обувки, харесваше ми.Grinning

Става дума за края на 80-те и началото на 90-те години.

# 1 379
  • СИ
  • Мнения: 4 403

Нищо не ми говори. Съветското кино не ми е слабост. Като изключим "Бялото слънце на пустинята" или "Ирония на съдбата".

Общи условия

Активация на акаунт