Не, не било забранено. Но е имало следене определено. Затова и бабите извършваха кръщенетата"тайно", за да не навредят на младите. Това, обаче до към края на 70те години. Аз също съм била именувана 1971г., имам снимки, че и спомени. Когато в сублимния момент партийният секретар ме нарича- " да съм работлива като пчеличка и т.н"., слага ми позлатено синджирче на врата с нещо като детелинка май, аз крещя в захлас-"Мани товааааа!" и го късам и хвърлям. Леле, дано намеря снимката. После времената бяха съвсем други. През 80те даже станах кръстница.
- Публикувана: 3 ноем. 2022, 11:49 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2023, 14:19 ч.
Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2
Ето тук историкът Момчил Методиев го е описал много точно:
"Обезличена, но съществуваща Църква дава възможност на режима да декларира и наличие на свобода на изповеданията в страната."
https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100658/catid,120/i … 839/view,article/
Възможно е. Но там не е имало много хора. А милиционерът е бил застанал на пътека много преди църквата и е забранявал дори преминаване в близост. Питах мъжа ми на колко са били, около 4-ти клас, т.е. над 10 г.
И аз съм кръстена тайно, 79-та, в манастир извън града, точно заради причината, която Poni69 посочи. Не са казали на никого, отношението на околните към хора, кръстили децата си е било негативно. Влияело е и на работо място. Работници с такива действия не са имали възможност за минаване на по-висока длъжност.
П.П. Не съм вярваща, но съм много против онова, което се е случвало.
"Обезличена, но съществуваща Църква дава възможност на режима да декларира и наличие на свобода на изповеданията в страната."
https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100658/catid,120/i … 839/view,article/
Което не го прави забранено в приетия смисъл на думата. По-скоро предпазна мярка според разбирането на налагащия я, особено в тарапаната по Великден и горящите свещи.
Затова и бабите извършваха кръщенетата"тайно", за да не навредят на младите. Това, обаче до към края на 70те години...
П.П. Не съм вярваща, но съм много против онова, което се е случвало.
Ето тук историкът Момчил Методиев го е описал много точно:
"Обезличена, но съществуваща Църква дава възможност на режима да декларира и наличие на свобода на изповеданията в страната."
https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100658/catid,120/i … 839/view,article/
Възможно е. Но там не е имало много хора. А милиционерът е бил застанал на пътека много преди църквата и е забранявал дори преминаване в близост. Питах мъжа ми на колко са били, около 4-ти клас, т.е. над 10 г.
И аз съм кръстена тайно, 79-та, в манастир извън града, точно заради причината, която Poni69 посочи. Не са казали на никого, отношението на околните към хора, кръстили децата си е било негативно. Влияело е и на работо място. Работници с такива действия не са имали възможност за минаване на по-висока длъжност.
П.П. Не съм вярваща, но съм много против онова, което се е случвало.
"Обезличена, но съществуваща Църква дава възможност на режима да декларира и наличие на свобода на изповеданията в страната."
https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100658/catid,120/i … 839/view,article/
Което не го прави забранено в приетия смисъл на думата. По-скоро предпазна мярка според разбирането на налагащия я, особено в тарапаната по Великден и горящите свещи.
Затова и бабите извършваха кръщенетата"тайно", за да не навредят на младите. Това, обаче до към края на 70те години...
П.П. Не съм вярваща, но съм много против онова, което се е случвало.
Както и сега - извращения бол, но не бихме казали, че са разпоредени.
И друго - вярата и религията, включително институционализираната, не винаги имат общо.
И още по-друго - атеизмът е бил възприеман като символ на упование в знанието, в науката, в способностите на самия човек /оттам и на обществото/, а не в суеверия или мистични външни сили. Това е теоретичната му основа най-общо. В този контекст не е чудно, че са противопоставяни. Сега пък се уморих да гледам /от 90-те насам/ престъпници и лицемери да се черкуват, сякаш е мода или постижение.
Пеева, не знам дали е същото. Мисля, че беше доста по ефирно, така да се каже. Трябва да се разровя в снимки за да го видя, спомените са ми избледнели. Явно с това ми отношение, което съм имала и родителите ми не са го съхранили 
.
И понеже в момента съм в допир и еуфория от книгите ми от детството, ако може да споделя моя любима книга "Робинзон Крузо". От 1930 година е, но от дете си чета книжки със стария правопис. Споделям си радостта, че я открих на тавана и съм много доволна.
.И понеже в момента съм в допир и еуфория от книгите ми от детството, ако може да споделя моя любима книга "Робинзон Крузо". От 1930 година е, но от дете си чета книжки със стария правопис. Споделям си радостта, че я открих на тавана и съм много доволна.
дали да не оставим политиката?
за църквата и забраните.
много зависи от населеното място.
в една София, ако идеш в съседния квартал вече няма проблем - никой не те познава. по селата и малките градчета не е точно така.
аз съм кръщавана три пъти
и съм все недокръстена (по думите на майка ми)
първото кръщение е било в църквата.
след това излязла заповед всички деца да бъдат кръстени в общината. грабнали ме баба и снаха ѝ и ме понесли на кръщавка.
а в общината ги чакал кмета и като ги почнал... "вие това дете на улицата ли го намерихте? майка и баща няма ли? кръстници няма ли?..." и ги изгонил.
следващата седмица, вече в пълен състав, съм кръстена и в кметството.
имам и снимки, но са у дома.
нямам герданчета, пликове с пожелания или албуми. може още да не е била наложена тая мода.
само една бяла пластмасова папка с кръщелно свидетелство.
там майка си държеше и медала за многодетна майка.
и за кръводарител с повече от сто кръводарявания.
за църквата и забраните.
много зависи от населеното място.
в една София, ако идеш в съседния квартал вече няма проблем - никой не те познава. по селата и малките градчета не е точно така.
аз съм кръщавана три пъти
и съм все недокръстена (по думите на майка ми)първото кръщение е било в църквата.
след това излязла заповед всички деца да бъдат кръстени в общината. грабнали ме баба и снаха ѝ и ме понесли на кръщавка.
а в общината ги чакал кмета и като ги почнал... "вие това дете на улицата ли го намерихте? майка и баща няма ли? кръстници няма ли?..." и ги изгонил.
следващата седмица, вече в пълен състав, съм кръстена и в кметството.
имам и снимки, но са у дома.
нямам герданчета, пликове с пожелания или албуми. може още да не е била наложена тая мода.
само една бяла пластмасова папка с кръщелно свидетелство.
там майка си държеше и медала за многодетна майка.
и за кръводарител с повече от сто кръводарявания.
хотел Поморие 1976г.
Кината са обикаляли по селата и са прожектирали където може - училища, читалища, кръчми. В селото на мъжа ми са прожектирали филмите на външната стена на фурната, а в селото на баща ми - на външната стена на училището. Като лятно кино. Във всеки случай не са се оплаквали от тази работа, дядо ми беше киноман и беше изгледал всички филми от онова време.
От фб
Препоръчани теми