Интересно какво ще стане когато последните “материални” архивни кутии изчезнат и останат само дигиталните, които са в хилядократно по-голямо количество еднодневки. Едва ли някой внук или правнук ще ровичка из десетки хиляди фотографии на случайни пермутации😀 от групи хора на плаж, в кръчма, на случайна ваканция…
- Публикувана: 3 ноем. 2022, 11:49 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2023, 14:19 ч.
Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2
След като почина майка ми, намерих сред нещата, които пазаше, една малка паспортна снимка на възрастен мъж, в единия край с дупки от телбод. Прибрах я, защото очевидно е била важна за нея. После я сравних със сватбената снимка на баба ми и дядо ми. И двамата не ги помня. Дядо е починал 10 години преди да се родя, а баба малко след това. Струва ми се, че този човек на паспортната снимка е дядо ми, но не съм съвсем сигурна. Изглежда съсухрен, стар и съсипан. Не му е бил лесен живота. Заможен човек в Кукуш Македония, мобилизиран в гръцката армия, избягал в България, без нищо в джоба. Две снимки. Май това е всичко, което имам от тях. Останалото е в гените.
Ето една такава снимка от моите. Не знам кога и къде е правена, нито кои са хората на нея.
Интересна група! Едни с костюми, едни с потури. Заприлича ми малко на входа на Александър Невски.
Ето една такава снимка от моите. Не знам кога и къде е правена, нито кои са хората на нея.
Интересна група! Едни с костюми, едни с потури. Заприлича ми малко на входа на Александър Невски.
Ето една такава снимка от моите. Не знам кога и къде е правена, нито кои са хората на нея.
И малко абитуриентски снимки от "Изгубената България":
И малко абитуриентски снимки от "Изгубената България":
беше с лъскава нишка, дължина малко над коляното и тогава много я харесах.
По-късно за мен бяха съвсем други моделите, а платовете от жоржет - жълт, виолетов,
пепел от рози и високата платформа на обувките тъкмо навлизаше.
Тъй като обещах преди дни, но чак сега имам достъп до файловете си, в скрит текст предоставям моята рецепта /от мама е, само марката на бисквитите смених, че ги намирам за по-подходящи/ за салам торта. Обикновено правя двойна доза, че и децата много я обичат и бързо свършва.
Дозата на какаото може да варира според марката и качествата му, за ползваното от мен е посочената в рецептата.
Дозата на какаото може да варира според марката и качествата му, за ползваното от мен е посочената в рецептата.
Скрит текст:
Салам торта
Продукти: 1 кутия бисквити за торта „Престиж“ (250 гр), 2 равни с.л. какао, 1 ванилия, 1-2 /ако са малки/ яйца, 1 пакетче размекнато краве масло, 1 ч.ч. пудра захар, 2/3 ч.ч. счукани орехи.
Приготвяне: Бисквитите се натрошават /може в чопър, но да се внимава да не станат съвсем на трохи/, добавят се останалите продукти и сместа се омесва добре до хомогенност (ако е необходимо, се добавят течни или сухи съставки, за да стане сместа с подходяща консистенция за оформяне). Оформят се 2 рула и се завиват в хартия за печене или фолио. Съхраняват се в хладилник, а преди консумация се изваждат да престоят на стайна температура около 10 минути.
Продукти: 1 кутия бисквити за торта „Престиж“ (250 гр), 2 равни с.л. какао, 1 ванилия, 1-2 /ако са малки/ яйца, 1 пакетче размекнато краве масло, 1 ч.ч. пудра захар, 2/3 ч.ч. счукани орехи.
Приготвяне: Бисквитите се натрошават /може в чопър, но да се внимава да не станат съвсем на трохи/, добавят се останалите продукти и сместа се омесва добре до хомогенност (ако е необходимо, се добавят течни или сухи съставки, за да стане сместа с подходяща консистенция за оформяне). Оформят се 2 рула и се завиват в хартия за печене или фолио. Съхраняват се в хладилник, а преди консумация се изваждат да престоят на стайна температура около 10 минути.
Вие имате ли кутии със снимки на разни хора, за които нямате идея какви са и кои са? Очевидно сте някак свързани, иначе баба ви (в моя случай баба ми) нямаше да ги пази.
Имам кутия от баба ми и дядо ми по майчина линия. Доста голяма част от снимките са надписани, груповите - с дата, място, имената на всички хора, дядо ми даже и военните чинове е писал, беше много педантичен в това отношение. Мастилото на някои се е размазало и избледнява, но един чичо преди доста години засне гърбовете, и ги имаме на снимки
Роднините общо взето ги знаем - имаме родословно дърво, което е правено докато е имало живи хора, родени около 1900 г. Но колеги, приятели, съседи, от казарми - пълна мъгла е там. Има и много картички от различни курорти и забележителности в България и Европа - с много мили обръщения и послания. 
Събрала съм в един отделен плик и съм надписала да не се отваря ужасно неприятни за мен снимки от погребения. Включително на деца и млади хора. Сърце не ми дава да ги изхвърля - това също е история и памет, и за някои хора това са единствените снимки, които имат. Знам защо са правени, знам, че така е било прието, но предпочитам да не ги виждам. 
Аз нямам спомен като дете да съм яла сладък салам,нито мама или бабите да са правили 🤔
Едната ми баба правеше много сладкиши,но не и този.Спомням си една вкусотия от която рязко дебелеех 😄 ,разбъркваше халва,масло и какао и си мажехме филии с това,аз си го хапвах и без хляб 😋
В Гърция често предлагаха салама за десерт като комплимент,децата и мм го харесваха и започнах и аз да го правя от време на време.
Наскоро поизхвърлих някои стари снимки,с непознати за мен лица 🙄
Едната ми баба правеше много сладкиши,но не и този.Спомням си една вкусотия от която рязко дебелеех 😄 ,разбъркваше халва,масло и какао и си мажехме филии с това,аз си го хапвах и без хляб 😋
В Гърция често предлагаха салама за десерт като комплимент,децата и мм го харесваха и започнах и аз да го правя от време на време.
Наскоро поизхвърлих някои стари снимки,с непознати за мен лица 🙄
X
Реклама