Здравейте,
Не знам защо пускам темата, отдавна съм хвърлила кърпата и някакви съвети няма да помогнат..освен може би такива как да свикна да живея така. С мъжа не правим секс. Имаме дете на 5 годинки, преди детето беше рядко, но се случваше, все пак искаше дете. Последните години е веднъж или два пъти в годината, като и тогава е без желание от негова страна, като сме на почивка и няма вече какво извинение да измисли. Пак е еднократно рсзбира се, да не решите, че всеки ден от почивката.. Не мога да се разведа, заради детето и разни други обстоятелства. Любовник също не е вариант, твърде принципна съм, то няма да ми е съвестно, защото реално няма да е изневяра, ние нямаме отношения, но ме е страх, че ще ме хване, не мога да се крия. Опитвам се да мисля само за детето и работата, че не се умира без секс..но не става, тотално ми се бъгна психиката, смачка ми се самочувствието. Опитвала съм всичко, включително парфюми с феромони..нищо. Отказва да потърси помощ, не мисля че има друга, отговора е " ще правим" Хиляди пъти ми е отказвано и съм спрялла да искам, и аз имам някакво достойнство..та как да го приема психически ?
Не знам защо пускам темата, отдавна съм хвърлила кърпата и някакви съвети няма да помогнат..освен може би такива как да свикна да живея така. С мъжа не правим секс. Имаме дете на 5 годинки, преди детето беше рядко, но се случваше, все пак искаше дете. Последните години е веднъж или два пъти в годината, като и тогава е без желание от негова страна, като сме на почивка и няма вече какво извинение да измисли. Пак е еднократно рсзбира се, да не решите, че всеки ден от почивката.. Не мога да се разведа, заради детето и разни други обстоятелства. Любовник също не е вариант, твърде принципна съм, то няма да ми е съвестно, защото реално няма да е изневяра, ние нямаме отношения, но ме е страх, че ще ме хване, не мога да се крия. Опитвам се да мисля само за детето и работата, че не се умира без секс..но не става, тотално ми се бъгна психиката, смачка ми се самочувствието. Опитвала съм всичко, включително парфюми с феромони..нищо. Отказва да потърси помощ, не мисля че има друга, отговора е " ще правим" Хиляди пъти ми е отказвано и съм спрялла да искам, и аз имам някакво достойнство..та как да го приема психически ?
