Наистина психолог трябва да има и в детската градина, или да се осигури по-лесен достъп на малките деца до такъв.
На мен ми предстои да завърша магистратурата си по психолигия и искам да работя за малките деца, които са много уязвими в наше време.
В училището на сина ми има психолог и мога с чиста съвест да кажа, че забелязва проблемите на децата. Понякога родителите не виждат проблема. Учителите забелязват, ако такъв има по отношение на учебния процес и държането на детето в училище. Много често самите родители са изненадани, че детето им проявява агресия. А има дечица, които проявяват автоагресия. Психоложката им прави наблюдения, тестове и веднага алармира, ако има някакво отклонение.
Често нещата са съвсем нормални, децата се подвеждат по останалите, но ако не се хванат навреме има опсност от задълбочаване.
Мога още много да пиша, но ще изчакам да излязат резултатите от анкетата.
Другото, което мисля е, че трябва да има контакт и постоянна обратна връзка родител-учител, дори ако се наложи да се правят задължителни срещи (индивидуални), различни от родителските срещи. Защото всеки е забързан, ежедневието ни е на бързи обороти, успяваме да разменим 3-4 думи с училтеля и пак бягаме по задачи.
И децата ни остават сами на себе си.
На мен ми предстои да завърша магистратурата си по психолигия и искам да работя за малките деца, които са много уязвими в наше време.
В училището на сина ми има психолог и мога с чиста съвест да кажа, че забелязва проблемите на децата. Понякога родителите не виждат проблема. Учителите забелязват, ако такъв има по отношение на учебния процес и държането на детето в училище. Много често самите родители са изненадани, че детето им проявява агресия. А има дечица, които проявяват автоагресия. Психоложката им прави наблюдения, тестове и веднага алармира, ако има някакво отклонение.
Често нещата са съвсем нормални, децата се подвеждат по останалите, но ако не се хванат навреме има опсност от задълбочаване.
Мога още много да пиша, но ще изчакам да излязат резултатите от анкетата.
Другото, което мисля е, че трябва да има контакт и постоянна обратна връзка родител-учител, дори ако се наложи да се правят задължителни срещи (индивидуални), различни от родителските срещи. Защото всеки е забързан, ежедневието ни е на бързи обороти, успяваме да разменим 3-4 думи с училтеля и пак бягаме по задачи.
И децата ни остават сами на себе си.
