Болката след... Насилието

  • 8 842
  • 129
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 82
За съжаляване, съжалявам и аз, ама...
Лудостта е да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различен резултат
Не знам дали Айнщайн го е рекъл, ама който и да е,  бил е прав.  Коя по ред е тази токсична връзка?  Като чета, май ти харесва ролята на спасителката дето жертва себе си в името на "ближния", падаш си по показността в различните и проявления (стилът на 1я пост може да засрами писателка на Арлекини, спомням си и приятеля, който не сваляше луната и звездите всеки ден, та го изпрати по живо, по здраво). Така ще си я караш, мила и ще се гордееш със себе си, че каквото си преживяла, друга жена едва ли би могла (цитирам по смисъл)
Вие наистина сте като плясък, по главата с шамар... Тематично.
Не виждам кога съм направила два пъти едно и също нещо? Излях нездравите си мисли тук, с целия коктейл от болки , за да бъда обвинена в "показност" в анонимния ми профил Rolling Eyes
Тази е втората ми такава връзка и, както си личи, не съм в нея.
Аз пък не си спомням за момчето, което не ми било сваляло звезди и съм отпратила, моля  припомнете.
И не, няма да си я карам така и Вие не можете, дори да Ви се иска, да определяте съдби. Има кой да ги отсъжда тези неща.
Да се гордея със себе си - разбира се, че ще се гордея, но не с това, което съм преживяла, а с това, че съм се запазила като личност, ВЪПРЕКИ това, което съм преживяла.

# 46
  • Мнения: 3 350
Грешка ! Не си се запазила като "личност". Ти не си личност. Още не си се изградила, като личност, но ако имаш желание да го направиш и поне малко от малко започнеш да се харесваш, може и да станеш личност. Първо, обаче трябва да повишиш самочувствието си. Личностите имат самочувствие, защото знаят кои са, какво дават и какво искат. А това няма как да стане, ако ядеш бой.

# 47
  • Мнения: 2 505
Не знам , как си се запазила като личност, като до оня ден си се оставила да те малтретират, докато си стигнала до животозастрашаваща ситуация. В предишната тема много ясно ти написахме, че да те обвинява партньорът ти , че някой идва  вкъщи, си е жива психопатия. Тук всеки те поздрави, че си се махнала, никой не го омаловажава, но ти самата споделяш за сегашни мисли и разсъждения , които те прилепват към насилника. Не казвам, че  е възможно от днес да спреш да мислиш за травмата си, а да си включиш инстинкта за оцеляване на макс. И това може да стане единствено с правилната оценка на събитията.

# 48
  • Мнения: 82
Не знам , как си се запазила като личност, като до оня ден си се оставила да те малтретират, докато си стигнала до животозастрашаваща ситуация. В предишната тема много ясно ти написахме, че да те обвинява партньорът ти , че някой идва  вкъщи, си е жива психопатия. Тук всеки те поздрави, че си се махнала, никой не го омаловажава, но ти самата споделяш за сегашни мисли и разсъждения , които те прилепват към насилника. Не казвам, че  е възможно от днес да спреш да мислиш за травмата си, а да си включиш инстинкта за оцеляване на макс. И това може да стане единствено с правилната оценка на събитията.
И това става с копче ли? Нали затова започвам работа с психолог.
Не разбирам с тези изказвания какво целиш? Ясно съм казала, че имам проблем, че работя върху него и искам да се справя. Ако съм имала правилна преценка, нямаше да пиша във форума.
Грозните ти думи и изрази нямат за цел да помогнат. Виждаш човек, имаш нужда от помощ и се опитваш да го омаловажиш, за да нахраниш егото си. Нямам нужда от това. Хубав ден!

# 49
  • Мнения: 2 505
Ами, и аз ясно съм го написала в поста, който цитираш, както и в преден пост. С четене на статии, ще разбереш  защо постъпва така? Не, няма да разбереш, но ще бъдеш непрекъснато в драмата. Не се обвинявай вместо него, не го мисли какво - що се е случило в неговия живот, та е толкова неакватен, не се опитвай да му разбереш психиката.
Ние не те плюем и ритаме, както си се сринала, а искаме да те побутнем в правилната посока. А, тя е, да не се зариваш в  дупката все по-надълбоко, а напротив- да се отръскаш по-бързо.

# 50
  • София
  • Мнения: 12 678
Някои приемат това, което е в мен като лигавщина, защото не са го преживели според мен. Да се чувствам виновна, че това ми е в главата, не мога, то е част от мен. Осъзнала съм го и правя крачки, за да го променя, но не става с вълшебна пръчка, ако ставаше нямаше да търся помощ. Понеже аз съм изключително състрадателна и крайно добра, просто ми е трудно да приема, че хората са различни по природа.
Проблемът в такива случаи е, че ако се приемеш за жертва значи приемаш, че следващ път може да ти се случи и нищо не можеш да направиш. Ако се приемеш за виновна, че си го допуснала си връщаш контрола върху живота си, но пък не можеш да получиш утеха. Истината е някъде по средата, но вместо вина търси в себе си онова, което те свързва с насилника, защо си харесала такъв, какви са били знаците, че нещата ще ескалират и наистина работи със специалист по тези въпроси. Ще те ориентират,  а може и вече на база опита, да се научиш интуитивно да избягваш подобни типажи.
И сигурно изпитваш и срам, затова чувстваш хората около теб чужди. В по-големите страни е лесно да намериш група за взаимопомощ с други жени преживели насилие, тук не знам дали има, ама ще ти е от полза такива хора да те подпрат, защото ще им вярваш, че те разбират и няма да те е срам. И те са преживели същото унижение.

# 51
  • Мнения: X
Искрено ви съветвам да се обърнете към добър психолог и да го посещавате  докато не преживеете травмата от случилото се . Чувствата ви към бившия трябва да са такива ,  каквито биха били към човек застрашил живота ви .
Имам близки изпаднали в подобна драма. Момичето не посети психолог  . Уж постепенно  осъзна  какво реално представляваше бившия , но след като успя да се пребори с чувствата си към насилника , изпадна в някаква самоагресия. Започна да се обвинява колко е била глупава , тъпа , че се е вързала на всички приказки за любов  , че е загубла години в тази връзка , че е позволила да се отнасят с нея като с парцал . Това изобщо не и помогна да изплува и  буквално и отне  години докато си оправи психиката. Според мен ако се работеше с психолог , много по- бързо щеше да осъзнае и да приеме случилото се , и да продължи напред  .

# 52
  • Мнения: 6 259
Марена, за другите хора е трудно да те разберат, за мен също. От страни е непонятно и нелогично как може да се чувстваш така, за това получаваш такива коментари. Токсичните връзки, както някой беше казал по назад наподобяват наркотична зависимост. Тровят те бавно и сигурно, но си искаш поредната доза. Не подценявай проблема, справянето с тях е по същия начин както с наркотиците. Изисква се силна воля, желание и чужда помощ. Подадеш ли се на емоциите и на молбите на бившия ти, особено като ти цъфне с букетчета и мили очички, играта приключва за теб.
Аз също съм виждал каква разруха оставят такива връзки след себе си, многократно съм писал за най добрата си приятелка. Така че търси помощ и не подценявай ситуацията

# 53
  • Мнения: 123
Аз имам един въпрос (да не се приема като заяждане), който мисля е много важен - как се почуства след коментарите в предишната тема за ревността и като видя, че повечето писали там не приемат и допускат подобно поведение в живота си - замисли ли се да напуснеш този човек? Светна ли ти някаква червена лампа някъде? Много е важно за теб сега освен да преработиш травмата и да разбереш защо не се включва защитен механизъм при такава явна заплаха.

# 54
  • Мнения: 82
Аз имам един въпрос (да не се приема като заяждане), който мисля е много важен - как се почуства след коментарите в предишната тема за ревността и като видя, че повечето писали там не приемат и допускат подобно поведение в живота си - замисли ли се да напуснеш този човек? Светна ли ти някаква червена лампа някъде? Много е важно за теб сега освен да преработиш травмата и да разбереш защо не се включва защитен механизъм при такава явна заплаха.
Замислих се, дори споделих на близки, че нещата са започнали да стават притеснителни. Беше четвъртък, бях на косъм в петък още да си взема отпуск и да се прибера за няколко дни и да обмисля отдалеч ситуацията. Разколебах се и събота вечер беше решаващата...

# 55
  • Мнения: 5 274
А какво точно се случи в събота вечер?

# 56
  • Мнения: 6 259
А какво точно се случи в събота вечер?
Бой на порции

# 57
  • Мнения: 5 274
А какво точно се случи в събота вечер?
Бой на порции
С какъв предтекст? Извинявам се за въпросите, питам по лични причини.

# 58
  • Мнения: 6 259
Безпричинна ревност. До колкото си спомням както беше споделила авторката, намерил в телефона и, че е звъняла по работа на някъв мъж преди месеци и от там я почнал със шаманите.

# 59
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 328
Било е въпрос на време да я пребие.
Много правилно е постъпила,като е избягала от него.
Браво за което.Разумна жена с чувство за самосъхранение и с достойнство.
Не е успял да я смаже психически.
Значи осъзнава ситуацията-че си има работа с насилник.
Това,което не разбирам е защо го съжалява,че е останал сам.
Но той няма да е сам дълго време,а вероятно ще си намери друга жертва.Аз бих съжалявала следващата му жена...Защото и на нея ще се случи същото.Такива не се променят.

Общи условия

Активация на акаунт