Каан Урганджъоулу - Преди, сега и в бъдеще.Приятели и колеги./ Yargı / Присъда /Тема 9

Едно от най-обсъжданите и харесвани имена от екрана. С работата си буквално оставя отпечатък върху последния период от време. Той също се радва на голям интерес. Срещаме се с Каан Урганджъоулу, който ни залепва пред екраните с ролята си на прокурора Ългаз Кая в сериала "Присъда".
Погледнато отвън изглежда мистериозен и самоуверен. Но като го опознаеш стените му една по една падат. Появява се онази сладка усмивка. Наистина е красив и има интересна аура. Човек иска да разгледа и опознае всяка черта на лицето му, за да разбере тайните му. Говори с мисъл и така че следващото изречение да допълва предишното.  Казва "Стигнах до извода, че най-големият ми лукс са местата, където мога да казвам каквото мисля." и ако опознаете Каан на едно такова място, наистина може да се насладите до край на разговора с него. Напоследък работи много натоварено, но ако няма работа понякога чете книга, понякога гледа нещо. Казва, че в момента може да чете само сценарии. Хващаме Каан в един от почивните му дни и разговаряйки се гмурваме във вътрешния му свят.
Х: Едновременно си и известен и загадъчен. Как успяваш да постигнеш това?
К: Опитвам се да разбера себе си, да се опозная. Изправям се честно срещу себе си - какво искам от живота, кое защо го правя. А ще се съгласиш, това е трудно нещо. Това води до болезнени процеси. През повечето време не искам да излизам като „аз съм това“ в момент, в който знам, че все още не познавам себе си. Може би това създава усещане за загадъчност. Но мога да кажа това, опитвам се да се държа естествено, като себе си. Щастлив съм на места, където мога да бъда себе си. Стигнах до извода, че най-големият ми лукс са местата, където мога да казвам каквото мисля. Там където не мога да го направя, не се чувствам добре. А като не се чувствам добре, карам и другите да не се чувстват добре.А в повечето случаи не ми е приятно и да давам обяснения.
Х: Защо?
К: Защото не знам отговорите на въпросите, които ми задават. Живея живота си напипвайки. А после поглеждам, казвал съм нещо, сякаш съм се мислил за много мъдър.

Х: Казваш "Опитвам се да се разбера". Добре, какви наблюдения имаш за себе си?
К: Да определям ми изглежда като ограничаване. А хората са по-пропускливи /по-променливи/.Но аз съм от хората, които разбират защо им се е случило дадено нещо.
Х: В смисъл?
К: Обикновено като ми се случи нещо мога да се върна назад,  да разбера съветите, които съм получавал и да съпоставям тези думи с моя опит. Това е наблюдението ми за себе си.
Х: Ти си  като доказателство, че можеш да станеш известен само с играта, с работата си, без да се появяваш често пред папараците.. Твой избор ли беше да се появяваш само с работата си?
К: Благодаря за коментара.. Веднъж казах „Искам да извървя дългия път“. Виждам частта с папараците като малко по-краткия път. И бързите възходи също така имат бързи спадове. Но да кажа „Аз реших така и така стана“ ми се струва малко прекалено амбициозно.
Х: Разказа за отношенията си със светските журналисти по много забавен начин на  вечерта на Асоциацията на светските  журналистите и беше високо оценено. Все още ли се чувстваш неразбран на моменти?
К: Понякога нещо, което кажа, се разбира погрешно, понякога без да се знае без да се знае какво се е случило, може да бъде преиначено чрез слухове и клюки. Нито те, нито аз имаме проблем, когато работим. Например, когато дойдат на снимачната площадка или на представяне. Но докато те работят, а аз съм в личния си живот, има отворено пространство за тълкуване, тъй като съм саркастичен и с готов отговор /остроумен/. Въпреки че от време на време може да изглежда, че не приемам таблоидите на сериозно, напротив, намирам работата, която вършат, и усилията, които полагат, за ценни. Мисля, че би било неискрено да се изправя срещу тях като човек, който не съм, от страх да не остана неразбран.
Х: Обикновено даваш интервюта за работата, която вършиш. Не знаем много за твоя вътрешен свят. Ако ни заведеш в сегашния свят на Каан... Какво има там?
К: Търся начин да балансирам  между това да  приемам сериозно и грижата. Обичам да мисля внимателно, но това не винаги е възможно и не съм щастлив, когато не мога да го правя. Но се опитвам да се наслаждавам на всичко, което правя, доколкото е възможно.

Х: Каза "Да определям ми изглежда като ограничаване.", но ние имаме някои представи за теб. Например готин, но и преди човек да те опознае изглеждаш студен. Имаш ли защитна стена?
К: Имам защитна стена и щит. Опитвам се да не се поставям в ситуации, в които да се налага да ги ползвам в последно време.
Х: Каква е причината за тази стена?
К: Може да имаме заключени емоции от детството; като вина, неадекватност, чувство за незначителност. Всички ние имаме такива заключени основни емоции, ежедневни емоции се наслагват върху тях. Когато те са в много здрави и затворени кутии, ние ставаме оградени и защитени. Дори при обикновени инциденти тези големи емоции могат да излязат на повърхността.
Х: Какво събаря тези стени?
К: Събаря ги да се изправим пред това, което е заключено /в нас/,  да се изправим пред „травматичните“ неща, които са се случили преди. Всъщност, когато по някакъв начин подпишем договор с емоциите си, сваляме щита си.
Х: Какви са твоите притеснения?
К: Осъзнах, че най-много най-много на себе си се ядосвам и дразня . Интересувам се от това, което не мога да направя, опитвам се да проявявам грижа към себе си. Защото грижата, проявена от друг, не е много продължителна.
Х: Успяваш ли да проявиш достатъчно разбиране към себе си?
К: Не е зле, поне се ядосвам по-малко на себе си. Чувствата, които казах "мамка му", са намалели. Също така се опитвам да изживея потенциала на живота до най-пълната възможна степен в това тяло и този дух и да създам най-добрата версия на себе си. Аз, разбира се, може и да съм добре, накъде отива светът? Има такава истина. Трябва да осъзнаем това заедно.
Х: Попита "Накъде отива светът?" Като климатичната криза. Интересуваш ли се от тези теми? Например, смяташ ли, че бъдещите поколения ще могат адекватно да посрещнат нуждите си?
К: Според теб? За такъв свят трябва да сме наясно със задълженията и работата си днес. Устойчивостта е една от най-важните стъпки в това. През последните години чуваме много, но знаем ли наистина какво се случва? Целият свят се опитва да се справи с последиците от климатичната криза.Аз също искам да изпълня моята роля като част на тази планета. Затова моят приоритет е да работя с марки, които са загрижени за бъдещето на този свят и поемат отговорност в това отношение. Защото, ако не приемем сериозно тази ситуация, всички останали проблеми, за които се тревожим, ще загубят значението си.
Х: Мисля, че в момента имаш такова партньорство...
К: Да, с тези идеи започнахме сътрудничеството си със Да, винаги сме тръгвали с тези идеи със Siemens. По-специално, „Да посрещнем нуждите на днешния ден, без да компрометираме способността на бъдещите поколения да задоволяват собствените си нужди“... Да се  гарантира социална и екологична приемственост, като същевременно се гарантира непрекъснатост на производството, разнообразието и потреблението. Работата с марка като Siemens, която работи за устойчив живот, грижи се за опазването на природата и разработва иновативни технологии за това, ме прави щастлив.

Х: Започна 40-те. С възрастта ние приписваме голямо значение на годините, кратни на 10. Чувстваш ли нещо ново?
К: Случва се непрекъснато. Чувствам се различно от миналата година. Например започнах да се чудя какво би се случило на 60 години, ако съм жив.
Х: И как ще е?
К: Възнамерявам да живея по-здравословно с по-малко усилия и да открия начини да действам по-гъвкаво. Да давам повече от себе си, повече ще ме интересува това, което имам да дам...
Х: Ти си в главната роля в "Присъда", един от най-гледаните сериали. Трудно ли е да живееш като знаменитост?
К: Животът по всякакъв начин има своите предизвикателства. Аз го гледам от лесната страна.
Х: Кои са тези лесни страни?
К: През деня срещам много усмихнати лица. Хората, които не ме познават, ми се усмихват. Това е голям шанс.
Х: Ти си един от най-добрите мъже актьори, вършиш добра работа. Проектите, в които участваш, са много гледани. Превръща ли се това в тежест при избора на следващи проекти?
К: Тази фраза, която казваш: „Гледат го, защото ти си в него“, много ме радва. Защото, въпреки че има режисьори, които следя, най-вече следя проекти според избраните от актьорите работи. И ме радва да съм един от тези актьори. Нека не го наричаме тежест, понякога отнема време, за да попадна на проекти, които смятам за правилни.
Х: Какво отличава проектите, които избираш?
К: Например "Любов101" и "Присъда" са проекти, които имат мисъл. Разгледахме любовта в „Любов 101“, но мисля, че любовта е много артистична тема. Не можеш да кажеш не разбирам любовта, животът е много хубав. Двете вървят много успоредно. Така е и с „Присъда“, работа с разсъждения. Какви са нашите собствени преценки и предразсъдъци? Какви са нашите червени линии? Срещу кого? Колко ни е чувството за справедливост? Хората си отделят часове от времето и гледат, времето е много ценно, трябва да има смисъл, който да се извлича от него.

Х: Роден си в Измир. Как би го описал?
К: Егейско море е специално място в света. Всъщност аз съм от Тир. Моите предци са там. Искам да прекарвам време там в бъдеще.
Х: Като затвориш очи, какво си спомняш от детството?
К: Дядо ми… Майка ми и баща ми са били много млади, когато са създали деца.. Излизаха през уикендите, баба ми и дядо ми ме взеха при тях. На прозореца ги чаках да дойдат. Бил съм наоколо 3 години. След това ходехме в Чешме.
Х: Учил си капиталови и фондови пазари в Marmara University, завърши ли?
К: В последния момент завърших, след осем години (смее се). След това завърших магистратура по филми и драма в Kadir Has University.
Х: Попаднах на теб в клип на Емел Мюфтюоулу, не можах да повярвам. Тогава започва ли актьорството?
К: Да. Дениз Акел бе дошла в Чешме, за да заснеме клипа на Емел Мюфтюоулу „Gel günaha girelim /Ела, да съгрешим/“. Бяхме компания приятели, случайно се засякохме на едно място и ни каза "Искаме да заснемем един приятен, весел клип. Елате цялата група, да участвате в клипа. Всички в клипа бяха наистина мои приятели.
Х: Там ли бе открит?
К: Един ден покойната Мерал Окай и Демет Акба се срещанали за проекта „Karao?lan“. Мерал Окай казва: „Проектът е готов, не можем да намерим Karoğlan“ Покойният съпруг на кака Демет - батко Зафер  (Çika) също е от Измир. Кака Демет ми разказа за този ден като „Както влизах в морето, главата ми докосна водата и твоята снимка изплува в съзнанието ми“. След това гледат снимките ми и ги сравняват с Karoğlan  на рисунките. И изведнъж се намерих да яздя коне и да снимам в степите на Афион.

Х: Какъв си като си влюбен?
К: Неописуем.
Х: Контролираш ли се?
К: Ти ми опиши какво е любовта и аз ще ти отговоря.
Х: Да кажем "сърцебиене"
К: Вълнение, значи. А като си развълнувам, можеш ли да се контролираш? Благодаря, толкова за отговора ми, Хакан  (смее се).
Х: Какво си научил от жените досега?
К: Това е като да кажеш какво си научил от живота досега. Научих, че жената е много фина, с повече дълбочина и по-многоизмерна от мъжа.Това също показа, че животът всъщност е фин и многоизмерен.
Х: Добре, а жените в семейството ти… Научи ли от тях нещо, което да е повлияло на живота ти?
К: Нашето семейство беше матриархално. Мога да кажа честност от майка ми, баба ми казваше „Бъди благодарен, дори когато пиеш вода“. Колко вярно. Баба ми каза: „Не съжалявам работещия. Печалбата винаги идва с болка." и ме научи на трудолюбие.
Х: Вторият сезон на "Присъда" продължава по Kanal D. Какво ти остана като усещане след десетки епизоди?
К: Познаваме се много добре с хората, с които работим. Има го чувството за семейство и постигането на нещо заедно.

Х: Виждаме предразсъдъци /предубеждения/ в „Присъда“. До каква степен си предубеден?
К: Ако осъзнаеш нещо, то ще бъде излекувано. Като да го изплачеш. Ето защо, ако кажа „Не, не съм“, няма да е честен отговор. Имам много предразсъдъци, за които дори не предполагам, и се опитвам да ги тествам.
Х:  Какво е отношението ти към концепцията за "Yargı" /присъда, предубеждение/
К: Обикнах името Yargı от първия път, когато го чух. Защото мисля, че не може да го разглеждаме от пред, отзад, от края или от страни. Достатъчно отделено от живота е. Човек, който е с ограничена реалност, може да има предубеждения.
Х: Малко повече ако го обясниш?
К: Имаме преценки / предубеждения сега във времето и обстоятелствата, в които живеем . Присъдата е ситуация, която ни отделя от нашата душа и ни затваря в третото измерение. Тук, разбира се, говоря за лични преценки. Освен това има някои условия за съвместен живот, така че се съгласяваме за някои преценки.
Х: Хората обикнаха Ългаз и Джейлин. А как е да се работиш с Пънар Дениз?
К: Много приятно. Има много хубава енергия. Много  е весела. Изпитва уважение към работата,самоотвержена е, изпълнена с надежда. Има неща, които научих от нея. Тя държи на работата си, но я върши с удоволствие, без да я взима прекалено на сериозно.