...За съжаление с бащата на детето ми не се разбирахме още преди да забременея. Винаги сме се карали за глупости , защото е много избухлив и винаги имаше претенции за всичко. Каквото и да правим винаги се стига до скандал. Никога не е доволен от това което върша. Аз смея да твърдя,че всичко правя просто чудесно,защото изпипвам всеки детайл! ....Той много ме обижда за най-малкото. Никога не ме оцени! Смея да твърдя , че съм красиво, поддържано момиче, което има принципи и държи на семейството и мъжа си. Никога не ми е липсвало мъжко внимание. И винаги съм се държала на ниво,защото уважавам мъжа до себе си! И винаги съм споделяла с него за случки свързани с това кой ми е казал, че съм красива , кой ми е направил друг комплимент и т.н . Всичките ми познати мъже наистина ме харесват като човек и ме уважават! Наистина усещам уважението! Само моят мъж не ме цени! ...Но не съм щастлива, не съм ценена. Имам чувството, че ако си тръгна, ще намеря някой който ме цени. И ще бъда щастлива. Най-големият ми страх е това как ще се отрази на детето ни. Наистина ли е толкова лошо родителите да са разделени, както си го мисля аз?
Ако обаче е, ти трябва да си решиш какво да правиш. Едва ли някой друг от пишещите е толкова перфектен като теб, пък събран със злодей, така че малко вероятно някой наистина да те разбере.
