Филмът няма много общо с темата за отношението на обществото към бременните жени, по-скоро е една фикция, която дава по-друг ъгъл на възприемане на реалността, ...но!
Нормално ли е общество, което е безразлично към жените, носещи нов живот?!? Въобще може ли да се нарече общество, група индивиди, чието поведение признава единствено собствените им потребности, да не кажа съществуване. Думата ми е за всички онези наши сънародници, които се возят в градския транспорт, по трамваите, автобусите и маршрутките, които ходят по улицата и се редят на опашките в магазините, на касите за ток и парно, или по институциите и учрежденията, и които са абсолютно СЛЕПИ за явлението "бременна жена"...Това са всякакви хора - пенсионери, млади и по-зрели жени, мъже на средна възраст, най-вече "човеци" (ако могат да бъдат наречени така), които гледат безразлично пред себе си, през прозореца или въобще някъде настрани, така че да не забелязват себеподобните си. Това безразлично отношение на мен може единствено да ми говори, че живеем във време, в което жените не са майки или баби, мъжете не са съпрузи, бащи или дядовци, а какво остава за децата и младежите...
и ако ние, бременните жени, сме "в това положение" за относително кратко време, то какво да кажем за другите уязвими групи като възрастни хора, хора с увреждания и т.н които си носят теглото, удвоено и със стигмата за това, че са различни, поставена от същото това безсърдечно общество от ....Проблемът за абсолютното безразличие и духовно оскотяване на българите е за съжаление много много голям.... от липса на отговорност към себе си и гражданско съзнание стават трагичните катастрофи като тази край Бяла, деца убиват деца, улиците ни са заринати с боклуци, а дори и обект, което трябва да е национално историческо наследство, става въпрос за разкопките на остатъци от стари крепостни стени на Сердика, точно до заведението Руини на Екзарх Йосиф, са превърнати в сметище...
Не сме народ, а ... прекалено е тъжно да си го признаем... и то точно в навечерието на Християнските Коледни празници