Танграта, аз мисля, че Clare нямаше предвид това. Смисълът е, че на 22 е идеален момент да започнеш да си търсиш партньор и да градиш кариера. И до към 30-33 след повече от 10 години в дадената сфера ти ще се бъдеш развил професионално до някаква степен и ще имаш определени пари зад гърба си. Никъде не се казва, че след 32 трябва да си търсиш мъж за 1 седмица.
- Публикувана: 10 дек. 2022, 10:56 ч.
- Последно мнение: 14 дек. 2022, 08:06 ч.
Чувствам се разочарована от себе си
На 22 е перфектен момент да направиш едно или комбинация от следните неща и да им се отдадеш напълно, докато имаш здраве, енергия и време и нямаш бръчки и цинизъм
...
4. Ако не си обвързана, да срещаш и пробваш различни, интересни и качествени мъже.
5. ... да натиснеш педала на макс и до към 30-33 г..
...
4. Ако не си обвързана, да срещаш и пробваш различни, интересни и качествени мъже.
5. ... да натиснеш педала на макс и до към 30-33 г..
А дали няма липсата на енергия, бръчките (цигари) и цинизма да се появят именно заради горното?
И защо точно 33? Защо не 43?
И как точно се случва? Навършваш 32 и си казваш, ето стига "много мъже и кариери" и започвам да търся мъж вече за семейство? И той цъфва по поръчка на първата седмица. И правите бебето на другия месец?
Да пуснем една анкета, ама честна, колко от дамите тук си намериха мъж за една седмица от 32 нататък, без да са търсили преди това. И колко след като са намерили мъж за 1 седмица и дете за 1 месец след това са задържали семейството.
Моля, не ми трийте и този постинг. Писал съм го възможно най-уважително и меко.
Изобщо не ти е неуважителен постинга. Резонни въпроси - явно не съм се изразила достатъчно ясно.
Какво лошо има да работиш здраво в 20-те и ранните 30, ако си здрав и нямаш други отговорности като деца? Не става въпрос да прегори и да се поболее от работа, просто да се труди стабилно, без мързел и със стратегия за финансовото си развитие.
Точно това е десетилетието, в което можеш да си постелеш добре и после да го даваш по-лежерно и да си гледаш дома и децата спокойно. От 33 най-късно като жена е добре да се замислиш за други житейски задачи, ако все още нямаш деца.
Давам този съвет от позицията на жена, която се офлянкваше и не направи кой знае какви пари през 20-те си години. Сега трябва да работя усилено на по-късна възраст, когато имам по-малко време и сили. Отчитам го като грешка.
Отделно никога няма да дам съвет на млада жена да не е финансово независима, да ражда рано и да разчита на мъж само. Отчитам биологичните предимства на по-ранното раждане, но то е само за жени със стабилен финансов гръб. Тук случаят не е такъв, а и на 30 не си презряла за деца.
А за мъжете много се жегна нещо
Затова съм казала да се занимава с качествени. Тогава, и с малко късмет, обикновено един е достатъчен и си изкарваш до живот с него. Аз така направих, още сме заедно (пу-пу!) и го отчитам като едно от най-големите си постижения на 20-те. Затова го давам като съвет. Под пробване нямам предвид да спи с тях непременно. Даже това изобщо не го препоръчвам. Аз само по срещи ходех и им правих кастинг, докато си харесам 2-3 от многото.
Иначе ясно, че ако е обвързана в момента, ще си гледа връзката.
Не съм прочела изтрити постове, но ще се съглася с последните постове на Танграта. Намирането на партньор отнема време, много често не става от първия път. Влизаш във връзка на 23, тя продължава да речем 5 години и се разделяте. После имаш една-две кратки авантюри, които са с хора, нямащи нищо общо с теб. Вече си на 29-30, биологичният часовник започва да тиктака и много често жените се нахендрят здраво заради натиска на роднини, приятели и желанието си за деца. Да намериш партньор в живота от една страна е до късмет, но от друга е и до целенасочени усилия.
Не бих съветвала авторката да се жени сега-веднага, но да ходи по срещи, да види какво й харесва и какво не, да придобие опит (изобщо не говоря за сексуален, а за емоционален и житейски). Постоянно има теми във форума от 30-годишни "момичета", които се озовават в тийнейджърски драми, сякаш за първи път се сблъскват с мъже. Да си на 25 не е проблем, ама да си на 35 и да осъзнаеш, че гаджето ти от 5 години те върти и всъщност семейство с теб не иска, е проблем.
Не виждам това как пречи и на ученето, и на работата. Не сме в 50-те години в Америка, не е нужно да прекъсва образование или кариера, защото си е намерила мъж.
Не бих съветвала авторката да се жени сега-веднага, но да ходи по срещи, да види какво й харесва и какво не, да придобие опит (изобщо не говоря за сексуален, а за емоционален и житейски). Постоянно има теми във форума от 30-годишни "момичета", които се озовават в тийнейджърски драми, сякаш за първи път се сблъскват с мъже. Да си на 25 не е проблем, ама да си на 35 и да осъзнаеш, че гаджето ти от 5 години те върти и всъщност семейство с теб не иска, е проблем.
Не виждам това как пречи и на ученето, и на работата. Не сме в 50-те години в Америка, не е нужно да прекъсва образование или кариера, защото си е намерила мъж.
По твоето описание, животът ти звучи наистина труден и историята ти ме афектира дълбоко. Никой не заслужава да живее с такива мисли. Много съжалявам, че се чувстваш така разочарована, уплашена и безпомощна.
Няколко неща ми направиха впечатление в твоята история. Това, че се приемаш за паразитиращ човек; това че си разочарована от себе си; че нямаш никакви умения или таланти и че самочувствието ти се е смачкало след като не си получила работата, на която си се надявала. Това звучи като изключително сложна задача за разрешаване, имаш редица проблеми, на които не намираш отговори и това те закопава още повече.
Доколкото разбирам се чувстваш като паразит. А какво всъщност са паразитите - същества, които само взимат полезни вещества от гостоприемниците си. Те живеят на гърба на другите и се опитват да използват всяка възможност за собствена изгода. Опитай се да се сетиш кога за първи път си се почувствала като паразит. Някой те е накарал да се почувстваш все едно си бреме и човека прави големи саможертви за теб. Някой ти е вкарал идеята, че ти трябва да се изплащаш за грижите, които са полагани и в момента си много далеч от това да си оправдала жертвите. Ако нещо подобно ти се е случило, трябва да знаеш, че ти не си инвестиция, ти не си проект, който трябва да връща нещо. Ти си човек, който има собствен живот и интереси, има достойнство и право да експериментира и дори да прави грешки. Очаквало се е от теб да знаеш какво искаш да работиш/учиш едва на 18г. и сега като си видяла, че това не е твоето срещаш отново обиди, че си разочарование, вместо подкрепа. Напълно нормално е в тази ситуация да се чувстваш неуверена и уплашена от настоящето и бъдещето. Изглежда, че самочувствието ти е смачкано от всичките невъзможни очаквания към теб.
Вероято ти е повтаряно, че ти нямаш никакви таланти и не те бива в нищо. Звучи все едно си парализирана да не направиш грешното нещо. Ако допуснеш грешка това ще означава потвърждение на липсата ти на умения, което би означавало, че ти нямаш място под слънцето. Това те сковава и те кара да стоиш затворена в комфортната ти зона. Всичко извън нея е опасно, страшно и рисковано. Това си личи по начина по който виждаш талантливите и умеещите хора. В повечето случаи има два типа хора - такива с фиксирано мислене, които смятат, че всичко е до талант и дарби. Другият тип са хората с мислене за растеж и те смятат, че всичко е до опит и постоянство. Първият тип разглежда по-добрите от тях като по-талантливи/късметлии, а тези които са по-зле от тях като неудачници. Вторият тип хора смятат по-добрите от тях за по-опитни, а тези, които са по-зле от тях за по-неопитини. Да си човек с фиксирано мислене е много парализиращо защото този начин на разсъждение те изкарва от уравнението за успех. При фиксираното мислене всичко е предначертано - нямам талант за това няма да успея. Истината, е че много от талантливите хора са изключително упорити и постигат успехи не поради късмет, а защото просто са по-опитни от останалите. Талантът и да речем генетичната предразположеност могат да бъдат похабени при някой, който не му се занимава с пеене примерно или с лека атлетика. Успехът се постига с много труд, рискове, неуспехи, провали и жертви. Хората с мислене за растеж когато са били малки са били поощрявани за усилието, а не за резултата. Хората с фиксирано мислене са били поощрявани за резултата и наказвани за провала. Това създава страх от грешките, а грешките са много важна част от израстването и успеха.
Ти казваш, че нямаш таланти и умения, но в същото време казваш, че имаш интерес в друга сфера. Интересите са хубаво нещо и от там започва разбирането. Колкото повече се интересуваш и практикуваш/учиш толкова повече задобряваш. Особено важно е да разбереш за себе си дали това не е някаква форма на бягство. Ако не ти е харесала журналистиката и не ти харесва настоящият живот една нова специалност може да обещае много. Но реалността може да е друга. Вероятно и новата специалност няма да те задоволи защото имаш да извървиш дълъг път в откриване на себе си и превъзмогване на травмите. Аз бих те посъветвала да не бързаш с новото образование особено ако се чувстваш толкова зле. На първо време трябва да събереш сили, за да завършиш дипломната си работа. Ако сега се откажеш това ще е голям удар по самочувствието ти, който ще те преследва дълго време. Колкото и да е трудно опитай се да си подредиш живота - определи си време за лягане, ставане, ядене и работа по дипломната работа и се опитвай да спазваш някаква структура. Разхождай се всеки ден, прави някакви упражнения вкъщи дори и по 10 минути. Пиши в дневник всеки ден как се чувстваш. Ако искаш пиши ми на лично и ще се разберем да си поговорим по вайбър или дискорд. Примерно по 1-2 часа на седмица. Аз смятам, че съм добър слушател и съм преживяла някои от твоите проблеми. Но най-вече ще ти помогне да споделиш с някой, който не те познава и няма да те осъди. Мисля, че в този изолиран свят е добре да поговориш просто е така с някого и да споделиш какво те мъчи.
Пожелавам ти най-искрено успех и сили да преминеш този ужасен период, в който се намираш и искам да знаеш, че не си сама и ако имаш нужда да си поговориш с някого аз съм насреща
Няколко неща ми направиха впечатление в твоята история. Това, че се приемаш за паразитиращ човек; това че си разочарована от себе си; че нямаш никакви умения или таланти и че самочувствието ти се е смачкало след като не си получила работата, на която си се надявала. Това звучи като изключително сложна задача за разрешаване, имаш редица проблеми, на които не намираш отговори и това те закопава още повече.
Доколкото разбирам се чувстваш като паразит. А какво всъщност са паразитите - същества, които само взимат полезни вещества от гостоприемниците си. Те живеят на гърба на другите и се опитват да използват всяка възможност за собствена изгода. Опитай се да се сетиш кога за първи път си се почувствала като паразит. Някой те е накарал да се почувстваш все едно си бреме и човека прави големи саможертви за теб. Някой ти е вкарал идеята, че ти трябва да се изплащаш за грижите, които са полагани и в момента си много далеч от това да си оправдала жертвите. Ако нещо подобно ти се е случило, трябва да знаеш, че ти не си инвестиция, ти не си проект, който трябва да връща нещо. Ти си човек, който има собствен живот и интереси, има достойнство и право да експериментира и дори да прави грешки. Очаквало се е от теб да знаеш какво искаш да работиш/учиш едва на 18г. и сега като си видяла, че това не е твоето срещаш отново обиди, че си разочарование, вместо подкрепа. Напълно нормално е в тази ситуация да се чувстваш неуверена и уплашена от настоящето и бъдещето. Изглежда, че самочувствието ти е смачкано от всичките невъзможни очаквания към теб.
Вероято ти е повтаряно, че ти нямаш никакви таланти и не те бива в нищо. Звучи все едно си парализирана да не направиш грешното нещо. Ако допуснеш грешка това ще означава потвърждение на липсата ти на умения, което би означавало, че ти нямаш място под слънцето. Това те сковава и те кара да стоиш затворена в комфортната ти зона. Всичко извън нея е опасно, страшно и рисковано. Това си личи по начина по който виждаш талантливите и умеещите хора. В повечето случаи има два типа хора - такива с фиксирано мислене, които смятат, че всичко е до талант и дарби. Другият тип са хората с мислене за растеж и те смятат, че всичко е до опит и постоянство. Първият тип разглежда по-добрите от тях като по-талантливи/късметлии, а тези които са по-зле от тях като неудачници. Вторият тип хора смятат по-добрите от тях за по-опитни, а тези, които са по-зле от тях за по-неопитини. Да си човек с фиксирано мислене е много парализиращо защото този начин на разсъждение те изкарва от уравнението за успех. При фиксираното мислене всичко е предначертано - нямам талант за това няма да успея. Истината, е че много от талантливите хора са изключително упорити и постигат успехи не поради късмет, а защото просто са по-опитни от останалите. Талантът и да речем генетичната предразположеност могат да бъдат похабени при някой, който не му се занимава с пеене примерно или с лека атлетика. Успехът се постига с много труд, рискове, неуспехи, провали и жертви. Хората с мислене за растеж когато са били малки са били поощрявани за усилието, а не за резултата. Хората с фиксирано мислене са били поощрявани за резултата и наказвани за провала. Това създава страх от грешките, а грешките са много важна част от израстването и успеха.
Ти казваш, че нямаш таланти и умения, но в същото време казваш, че имаш интерес в друга сфера. Интересите са хубаво нещо и от там започва разбирането. Колкото повече се интересуваш и практикуваш/учиш толкова повече задобряваш. Особено важно е да разбереш за себе си дали това не е някаква форма на бягство. Ако не ти е харесала журналистиката и не ти харесва настоящият живот една нова специалност може да обещае много. Но реалността може да е друга. Вероятно и новата специалност няма да те задоволи защото имаш да извървиш дълъг път в откриване на себе си и превъзмогване на травмите. Аз бих те посъветвала да не бързаш с новото образование особено ако се чувстваш толкова зле. На първо време трябва да събереш сили, за да завършиш дипломната си работа. Ако сега се откажеш това ще е голям удар по самочувствието ти, който ще те преследва дълго време. Колкото и да е трудно опитай се да си подредиш живота - определи си време за лягане, ставане, ядене и работа по дипломната работа и се опитвай да спазваш някаква структура. Разхождай се всеки ден, прави някакви упражнения вкъщи дори и по 10 минути. Пиши в дневник всеки ден как се чувстваш. Ако искаш пиши ми на лично и ще се разберем да си поговорим по вайбър или дискорд. Примерно по 1-2 часа на седмица. Аз смятам, че съм добър слушател и съм преживяла някои от твоите проблеми. Но най-вече ще ти помогне да споделиш с някой, който не те познава и няма да те осъди. Мисля, че в този изолиран свят е добре да поговориш просто е така с някого и да споделиш какво те мъчи.
Пожелавам ти най-искрено успех и сили да преминеш този ужасен период, в който се намираш и искам да знаеш, че не си сама и ако имаш нужда да си поговориш с някого аз съм насреща
...Чувствам се некадърна и неспособна, което - от своя страна - ме превръща в много неуверена личност. Съвсем съм се обезкуражила, че няма да стане нищо от мен и ще живея мизерен живот. От тази мисъл ме побиват тръпки...
И наистина възприемам светът все едно е непознато място, за което нямам уменията да оцелея. Това ме плаши. Няма да навлизам в повече подробности, не бих искала да Ви занимавам допълнително... но истината е, че ме е страх от бъдещето. И съм нещастна в настоящето. И вероятно Ви се струва, че само мрънкам и не променям нищо - но сега се чувствам толкова слаба, едвам намирам сили и мотивация да ходя на лекции, а се чувствам притисната да почна и работа...
И наистина възприемам светът все едно е непознато място, за което нямам уменията да оцелея. Това ме плаши. Няма да навлизам в повече подробности, не бих искала да Ви занимавам допълнително... но истината е, че ме е страх от бъдещето. И съм нещастна в настоящето. И вероятно Ви се струва, че само мрънкам и не променям нищо - но сега се чувствам толкова слаба, едвам намирам сили и мотивация да ходя на лекции, а се чувствам притисната да почна и работа...
Няма да е все така, нещата ще се наредят! Само трябва да мине тази пуста подтиснатост. Ти на профилактични прегледи ходиш ли? Изследвала ли си си хормоните на щитовидната жлеза? Някъде към 40 лева струва да си изследваш витамин Д. Виж някъде да нямаш проблем с някакъв недостиг, защото причинява точно подтиснатост и недостиг на сили.