С някои неща ми е трудно да се разделя, ако пък ги изгубя....не мога да си намеря място!
- Публикувана: 16 дек. 2006, 14:47 ч.
- Последно мнение: 7 ян. 2007, 15:38 ч.
Вещомани ли сте?
даже съм плакала за някоя скъпа вещ,ако я загубя-е,не за всички 
,но се е случвало 
Не съм вещоман и никога няма да бъда.. 
Това е една от човешките зависимости, с които винаги съм се борила. И не харесвам хора вещомани. Смятам, че прилепването към вещи води до загуба на духовното начало в човека. Но си признавам, че съм книгоман. Стара страст, с която не мога да се преборя. Преди няколко години направих един жалък опит да се разделя с някой неупотребни сборници и други ученически помагала, които никому не ще потрябват. До днес още ми тежи. Но продължавам да се боря с тази си зависимост.
Дрехи, сувенири и всякакви други неща които не употребявам или не съм употребявала повече от година биват изхвърлени или подарявани. Преди години детски дрешки дарявахме в домове. Сега подарявам стари дрехи на бедни хорица от селата. Свекърва ми им намира нови притежатели.
Това е една от човешките зависимости, с които винаги съм се борила. И не харесвам хора вещомани. Смятам, че прилепването към вещи води до загуба на духовното начало в човека. Но си признавам, че съм книгоман. Стара страст, с която не мога да се преборя. Преди няколко години направих един жалък опит да се разделя с някой неупотребни сборници и други ученически помагала, които никому не ще потрябват. До днес още ми тежи. Но продължавам да се боря с тази си зависимост.
Дрехи, сувенири и всякакви други неща които не употребявам или не съм употребявала повече от година биват изхвърлени или подарявани. Преди години детски дрешки дарявахме в домове. Сега подарявам стари дрехи на бедни хорица от селата. Свекърва ми им намира нови притежатели.
Не, отдавна не съм. (Спомням си, че като малка обичах да колекционирам какво ли, и да си трупам "съкровища" и предметчета-спомени от какво ли не.)
Но. Като се мести и пътува човек сравнително често, осъзнава с колко ненужни боклуци се е затрупал. Редовно преглеждам неща като дрехи (на мен и децата), играчки, чанти, обувки, книги, дискове и, според състояните: давам на познати, или на благотворителен магазин, или хвърлям. Иначе, чувствам се едно такова, затлачено, ако съм затрупана с прекалено много/ненужни вещи.
Любимият, за съжаление, си пада малко плюшкин, не е преодолял напълно детството при социализЪма. Катo се местихме преди година, аз тихомълком се отървах от доста ненужни вещи дето беше натрупал, ама за някои от тях той ме разконспирира, по едно време си мислех, че ще се наложи да отида да откупя тези, дето оставих на Oxfam. (Проблемът е, че в новата къща има доста място за складиране и той сега тихомъъъълком пълни тавана, там помещението под земята и бараката за инструменти, а това са места, където аз не бих искала да се катеря или вра, така че недосегаеми за моите набези за разчистване.
)
Но. Като се мести и пътува човек сравнително често, осъзнава с колко ненужни боклуци се е затрупал. Редовно преглеждам неща като дрехи (на мен и децата), играчки, чанти, обувки, книги, дискове и, според състояните: давам на познати, или на благотворителен магазин, или хвърлям. Иначе, чувствам се едно такова, затлачено, ако съм затрупана с прекалено много/ненужни вещи.
Любимият, за съжаление, си пада малко плюшкин, не е преодолял напълно детството при социализЪма. Катo се местихме преди година, аз тихомълком се отървах от доста ненужни вещи дето беше натрупал, ама за някои от тях той ме разконспирира, по едно време си мислех, че ще се наложи да отида да откупя тези, дето оставих на Oxfam. (Проблемът е, че в новата къща има доста място за складиране и той сега тихомъъъълком пълни тавана, там помещението под земята и бараката за инструменти, а това са места, където аз не бих искала да се катеря или вра, така че недосегаеми за моите набези за разчистване.
) 
В нашата къща вещоман е съпруга ми .Събира всичко , защото можело да му потрябва някога. Аз всичко , старо, малко или повредено хвърлям , а дрехите давам на циганите (тука в Красна поляна има много обикалящи).Чистачката на входа има 12 деца, 36 внуци и 5 правнука - давам и всички дрехи, обувки и всичко което става за вторични суровини - акумулатори,тави, тенджери, счупени прахосмукачки.Но има нещо интересно - някои спомени още от ученическото време ми е жал да ги изхвърля и си ги пазя, а съм на 49 вече. 
.Съпруга ми има толкова много непотребни неща, че аз изхвърлям , когато го няма , защото така или иначе той ги е забравил.Сега проблема са ми купища книги, цели поредици на руски, има фантастика, класика, приключенски романи, които съм чела по няколко пъти и ми пълнят гардеробите и рафтовете. Аз искам да ги дам на читалищната библиотека, а съпруга ми не дава. А там поне ще се четат, у дома вече няма кой да чете, а пък на руски да не говорим. 
.Съпруга ми има толкова много непотребни неща, че аз изхвърлям , когато го няма , защото така или иначе той ги е забравил.Сега проблема са ми купища книги, цели поредици на руски, има фантастика, класика, приключенски романи, които съм чела по няколко пъти и ми пълнят гардеробите и рафтовете. Аз искам да ги дам на читалищната библиотека, а съпруга ми не дава. А там поне ще се четат, у дома вече няма кой да чете, а пък на руски да не говорим. 
Не съм фен да се затрупвам, малко да усетя насищане с "нещица" и хвърлям" 
Препоръчани теми