Публикувана: 17 дек. 2006, 16:12 ч.
Последно мнение: 18 дек. 2006, 15:07 ч.

За възпитателния ефект на глада в Африка.

2 111
42
1

1
2
3
Всички

17 дек. 2006, 16:12 ч.

Мнения: 6 167

Едно време в България всички бяхме равни по стандарт. Е, почти равни.
Нямаше бедни и богати, всички имахме еднакви тенджери, секции и телевизори, а по-напредналите по партийна линия имаха София 81. Възпитателно беше някак ( особено в детската градина), ако не си изядеш чушките, да те заплашват, че ще ти излеят яденето във врата, или, докато едва дъвчеш баба ти да ти опява за децата в Африка и как те гладуват, докато ти се назландисваш на половин филия хляб.Това така се отрази на храносмилателната ми система, че и досега докато не видя дъното на чинията не мирясвам, а ако имам яйца с изтекъл срок на годност винаги проверявам дали са 'читави' , тоест не ги хвърлям директно. Няколко години след промяната се чуствах виновна, че ядем кремвирши веднъж седмично, докато другите и това нямат.

Наблюдавам 'новите' родители, които много държат децата им да са наясно, че има по-бедни от тях и евентуално да се почустват виновни, че искат Лего, вместо хляб ( както се предполага се случва в домовете за деца, например) за Коледа.
Дали е правилен този подход, дали не копираме стари модели от нашето детство.
замисляме ли се дали това е наистина възпитателно, или е просто по-лесно.
И какъв ще е ефекта на подобни възпитателни практики в бъдеще?

Разкажете за вашето детство и били ли сте подложени на подобен тип 'обработка'
и как това ви се отрази, като възрастни.

Последна редакция: нд, 17 дек 2006, 17:06 от Lennie

# 1 17 дек. 2006, 16:19 ч.

Мнения: 3 405

Не, никога не са ме обработвали така.
Но аз снощи, гледайки предаването на Карбовски за 9тте деца, обработвах сина си, който отказва да яде каквото и да е освен пържени картофи.
А, децата ядат сух хлебец, а той с претенции. Crossing Arms

# 2 17 дек. 2006, 16:25 ч.

София
Мнения: 2 271

Мен също не са ме обработвали така. Може би, защото бабите ми са били далеч (на над 100 км) и не са имали участие във възпитанието ми.
Не смятам, че е много правилно да се трепеш, за да осигуриш на детето си нормален живот и след това да го караш да се чувства виновно от това, че е нормално. По този начин, в представите на децата ни, нормалният живот се превръща в лукс и по-малко амбициозните деца няма да си го поставят за цел.
Хубаво е детето ми да знае, че има гладни деца и такива без дом и семейство, но е хубаво то да се чувства привилегировано от факта, че не е едно от тях, а не виновно.

# 3 17 дек. 2006, 16:27 ч.

Мнения: 2 070

Не съм подлежала на обработка, но майка ми е подобен пример на обработка от страна на баба ми... Сега не мога да включа съвсем, по-нататък ще се включа. bouquet

# 4 17 дек. 2006, 16:30 ч.

Му Кинд Оф Плаце
Мнения: 4 033

Чак преди две години се освободих от атавистичното ми възпитание да изяждам всичко в чинията на гости, ако ще и да не го помирисвам вкъщи. Например мусака, вече любезно я отказвам и съм много горда от себе си bowuu

Точно в България не виждам защо е тоя проблем с изяждането. От 1 дка на село се изхранват 3-4 семейства, а един колега, който работи в Корея, сподели, че там си вземат под аренда по 1 кв.м (квадратен метър, не е грешка) покрай някаква речица и си бучкат салатки.
Мисля, редно е да предам на детето си, че трябва да уважава ресурсите и, че е роден на място, където може да се възползва от повече блага, отколкото доста хора по света. Но и да уважава стомаха си Sick

# 5 17 дек. 2006, 16:32 ч.

ненавиждам самото чувство за вина,независимо повода поради който се проявява.боря се с него неистово и не бих допуснала съзнателно детето ми да се чувства така някой ден.

# 6 17 дек. 2006, 16:34 ч.

Мнения: 3 491

Баба ми ме обработваше не с децата в Африка, а със собственото си детство - колко са живели бедно и мизерно, и как е трябвало много да работи за да изкара пари за първата си рокля, пък аз ... всичко ми е осигурено и задоволено, и нямам право да искам нищо.
И досега изпитвам угризения, когато искам да си купя нещо, ако се сетя да искам изобщо. Не мисля, че е редно, защото се стига дотам да не осъзнавам потребностите си. Да не говорим, че подобна нагласа създава инертност и апатичност.
Не ми се ще при децата да е така. Редното според мене е да знаят, че няма нищо нередно в това да искаш и да имаш, но трябва да положиш усилие и да си го изработиш под някаква форма.

# 7 17 дек. 2006, 16:43 ч.

Мнения: 1 334

Не са ме обработвали така.
Не можах да разбера сериозни отоговири ли искаш да чуеш или весели случки, кой как е бил заплашван ако не изяде нещо...
Не смятам че сме били равни по стандарт, който си го е мислил, е бил в грешка. София 81 имаше и в обикновени домове.
Също не смятам че гладуващите деца в Африка са причина на наднормените килограми на който и да е човек.
Не копирам модели от моето детство за да отглеждам детето си...Ако има средства ще има Лего, ако няма ще играе с по-обикновени неща. И с Лего и без него, отглеждането на деца е достатъчно трудно.
В домовете за деца, смятам че вниманието не трябва да е съсредоточено само около Коледа...
Никакви трайни отражения нямам от своето детство, само ме е яд, че вече доста се отдалечвам от него...и гледам да направя така, че мойто дете да няма трайни отражения от неговото...

ПП.Не съм гледала предаването на Карбовски, само четох за жената с 9те деца в дир.бг.

# 8 17 дек. 2006, 16:48 ч.

София
Мнения: 7 242

Не съм обработвана така, но и не е имало нужда. В къщи имаше по една манджа за ядене - като не щеш, стоиш гладен. Нямаше "Мами, а това искаш ли, а онова". Не ми е хрумвало да изнудвам наще, че ще ям само еди какво си, щото ми е било ясно, че номерът няма да мине. И да видиш как и бобът и лещата и зелето ги ядях, въпреки че не ги долюбвах. Дълги години след като се ожених не ги готвех. И уважавах и продължавам да уважавам храната - грехота ми е да оставям в чинията или да хвърлям ядене. Понякога побеснявам като гледам как дъщеря ми се назландисва и проявява претенции, а бабите й се надпреварват да й предлагат ядене след ядене. И си мисля, че не е редно така. И й говоря за гладните негърчета, ама полза няма. Щото децата на приказки не вярват. И си мисля, че старият подход беше по-правилен, но пък той беше резултат от действителността, а не от желанието на родителите да възпитат уважение към храната, респ. към парите дадени за нея, към положения труд и т.н. А ако не уважаваш нещо толкова насъщно като храната, как ще уважаваш всичко останало. И определено сега на повечето родители им е по-лесно да дадат на детето си това, което иска и да го оставят да яде толкова, колкото иска, отколкото да му наложат да яде това, което има и което е полезно за него.

# 9 17 дек. 2006, 16:52 ч.

Мнения: 6 167

Бискара,
със сигурност това не е темата за майката с 9тте деца. Stop

Това е темата, в която сериозно можем да помислим дали ако насаждаме чуство за вина у децата си , че живеят по-добре от други можем да изпишем вежди ( т.е да градим хуманност) или да избодем очи ( тоест, децата да се притесняват да имат потребности, по-големи от хляба)
Мисля, че темата е ясна и тя не е за нашите рани, като възрастни, а за възпитателни похватиот миналото, които явно продължват да са актуални и днес.

# 10 17 дек. 2006, 16:55 ч.

Варна
Мнения: 1 306

Хич не ми се струва актуален похватът, може да е бил актуален в нашето детство, понеже ние сме продукт на едно време, но нашите деца- на съвсем друго. Съмнявам се да са много хората, които прибягват до такива "заплахи" или до насаждане на вина у децата си, че живеят по-добре от други.

# 11 17 дек. 2006, 16:58 ч.

Мнения: 27 524

Не, никога не са ми споменавали такива неща. Била съм страшно злояда, но единствените молби са били от баба ми - едно за мен, едно за теб, едно за майка ти и от сорта. Майка ми направо заявяваше, че ще ми изсипе супата във врата Mr. Green

Не мисля, че трябва да се възпитават децата с директни сравнения, а още по-малко да ги караме да се чувстват виновни. За мен е важно просто да ги научим да ценят нещата и че в живота не се предлага всичко и не може човек да има всичко. Не го затрупвам с играчки, когато иска нещо и кажа не може, то това означава, че не може и край. Обяснявам разумно защо и толкоз. Сръднята минава, възпитаваме се и така. Hug

# 12 17 дек. 2006, 17:03 ч.

София
Мнения: 18 679

Не съм възпитавана в такъв дух, няма да го предам и на сина си Naughty

Това, на което ме научиха, е че ако искам да имам повече, трябва и да давам повече. Във всяко едно отношение. И това е самата истина, колкото и да не им харесва на някои Flutter

# 13 17 дек. 2006, 17:07 ч.

Мнения: 1 080

Децата са достатъчно умни имат дарбата да прозират истината .

# 14 17 дек. 2006, 17:09 ч.

Мнения: 6 993

Ами специално нашите не са ми говорили такива неща, но в детската градина определено са ме обработвали по този начин - с изхвърлянето на храната в гърба...Моят навик да изяждам всичко, което са ми сложили идва от там, че по време на гладната година на Жан - аз точно тогава започнах да ям (преди това бях злояда), май започнах да раста повече тогава. И след като почти нямаше какво да се яде - изяждах си всичко до последната шушка. Сега не мога да си представя да хвърля храна, много ми е трудно. До преди няколко дни държах парче стар хляб от 3 седмици и чак вчера се наканих да го изхвърля, макар че единственото, за което става е строителен материал вместо тухла. Не знам дали така ще въпитавам децата си newsm78

. Но определено ще ми е неприятно да разхищават храна и да се цупят. Rolling Eyes

# 15 17 дек. 2006, 17:16 ч.

Мнения: 11 316

Възпитавана съм така - бях злояда и майка ми ме плашеше, че ще си вземе гладно виетнамче, дето ще яде всичко наред, а не да си хвърля омразните пържени кренвирши в тоалетната. Не дай си Боже да не си хапнех последната хапка - ще ме надвие циганчето.
Гледам моите в момента да възпитам у тях състрадание към по-бедните и по-гладните по друг начин. Храненето за нас е удоволствие, а не терор.
И да не си помислите, че останах злояда - проядох в пуберитета, лакомница съм и си ми личи.
Но не защото майка ми си взе виетнамче.
Просто щото ми харесва да ям. Laughing

# 16 17 дек. 2006, 17:18 ч.

Мнения: 3 447

Идиотщина е това. С чувство за вина не се възпитава хуманност. Ако детето се тъпче с храна, която не обича, това със сигурност няма да направи сомалийчетата по-сити. Има много по-ефективни начини да възпиташ у него чувство за състрадание и съпричастност, и много по-ефективни начини да събудиш апетита му.

# 17 17 дек. 2006, 17:25 ч.

Мнения: 1 113

За храната не се е налагало да ми насаждат чувство за вина - родителите ми винаги са ни угаждали (на мен и на брат ми) и са се съобразявали с претенциите ни. Късно разбрах дори, че е обидно за домакинята ако не изядеш всичко в чинията си, за мен да оставиш малко в чинията си, означава, че храната ти е била достатъчна и не искаш допълнително.
Родителите ми ме обработваха по друг начин когато бях в тийн възрастта - когато не одобряваха поведението ми започваха да ми говорят как от гаджета нямало да завърша училище, как нямало да мога да си взема изпитите в университета като се размотавам толкова много и други такива, което пък само ме амбицираше.

# 18 17 дек. 2006, 17:26 ч.

Мнения: 3 405

Обработих го аз, както вече писах, но да не си помислите, че се почувствал виновен. Нищо подобно Naughty

Продължава да се назландисва и да има претенции, това го ям, това не.
Насаждането на вина е в главите ни, децата ни са по-мъдри от нас.

# 19 17 дек. 2006, 17:32 ч.

Мнения: 2 161

Опитвали са да ми вменят чувство за вина,но някак си при мен не се получаваше.Все тая ми беше дали баба ми е гладувала като малко момиче или не (в интерес на истината едната ми баба изобщо не е била за оплакване-дъщеря на търговец,с много магазини и тн).В детската градина вярно,че казваха,че ще изсипят яденето във вратовете ни.Ей,как лети времето.След като чух това изречение,придружено с почукване с пръстена на другарката ,за първи път изпитах ненавист.И до сега не ям това ядене,което се опитваха насила да ми дадат.Може би в този период се заклех когато имам деца да не правя това или онова.Добре се чувствам,че в повечето случаи си спазих обетите.

# 20 17 дек. 2006, 17:40 ч.

Мнения: 143

Аз пък държа децата ми да знаят, че по света има много различни съдби и начини на живот и че има хора в нужда, които страдат. Също така, че светът не се върти около тях и въпреки, че по принцип можем да им осигурим почти всичко което искат, не е хубаво да прекаляват в глезотията и изискванията си.
Мисля, че ще им е от полза един ден, когато пораснат, а и ще ги направи по-добри хора, ако се научат да помагат и да се грижат когато могат. Естествено тук не става дума да тъпча някой насила да изяде нещо, което не иска... има тънка разлика май... ако обаче някое от децата ми прекали с претенциите, му обяснявам, че или ще яде това, това или това, или да си седи гладен, понеже има хора които и това нямат.

# 21 17 дек. 2006, 18:24 ч.

Мнения: 3 423

Моята обработка беше, че който последен
се наяде, той вдига масата и мие чиниите.
Оттогава ям бързо. В Германия се научих и
почти като прахосмукачка на зуко да гълтам,
щото обедната почивка е половин час, пък
порциите големи. Нямам угризения за гладните
в Африка, защото една от причините да нямат,
е, че са големи мързеливци. От жегата май.

# 22 17 дек. 2006, 18:26 ч.

Мнения: 747

Храната трябва да бъде уважавана, а че в търсенето си на правилен подход за възпитание човек може да сгреши е друг въпрос. Чувството на вина не бива да бъда насаждано, но децата трябва да знаят как стоят нещата.

Цитат на: Лекси в нд, 17 дек 2006, 16:48

И си мисля, че старият подход беше по-правилен, но пък той беше резултат от действителността, а не от желанието на родителите да възпитат уважение към храната, респ. към парите дадени за нея, към положения труд и т.н. А ако не уважаваш нещо толкова насъщно като храната, как ще уважаваш всичко останало.

Ще споделя за един още по-стар подход за възпитаване на уважение към хляба. Мъжът ми е попски унук, неговите спомени от детството са... На трапезата са се събирали всички, гонга, молитвата... Дядо поп внимателно наблюдавал децата, докато се хранят- кой човъркал хляба, кой подбутвал чинията... По време на храна никога не отправял персонални забележки, след това- също. След хранене обаче винаги разказвал приказка, според случая. Ако някой човъркал хляба- това било приказката за добиването на хляба, от засаждането- до опичането му. Сладкодумец е бил дядо поп. Всичките тези деца днес са добре възпитани и не страдат от прилагането на "атавистичния" подход.

П.П. Аз самата съм полуатеистка, но това не ми пречи да възприемам подхода на дядо поп като възможно най-правилен.

# 23 17 дек. 2006, 18:37 ч.

Мнения: 14 491

мен ме възпитаваха с турчетата и с Китай, не с африка. баба ми казваше: "изяж си всичко да не те победи турчето" почти 30 годишна станах докато спра да облизвам чинията. майка ми през 90-те /кризата уж/ се опита да вкара някоя и друга реплика за бедните китайски деца, но бе парирана веднага с изречението "вземи си китайско дете". по принцип съм си ящна и не се налагало кой знае какви манипулации на тази тема.
иначе съм имала повече /по стечение на обстоятелствата/ във всяко едно отношение, не помня да са ми натяквали че имам повече или да са ме карали да се чувствам виновна за това, но сега като се замисля възпитали са ме така, че да ценя всичко което имам.

# 24 17 дек. 2006, 18:40 ч.

Мнения: 3 447

Цитат на: prascho в нд, 17 дек 2006, 18:26

Много е хубаво Simple Smile

# 25 18 дек. 2006, 09:49 ч.

София
Мнения: 3 421

Никога моите родители не са използвали такъв подход. За нищо, не само за яденето. Само баба като видеше, че ни остава по едно залъче и казваше - "Е, сега ще те победи и мишката, защото няма да си силен".
На дъщеря ми тези методи не съм прилагала , но от време на време я заплашвам, че нищо няма да й купувам(за ядене) докато не се научи да яде това което е искала (защото най-редовно й се случва да иска нещо в магазина, аз го купувам веднага с идеята, че ще хапне нещо и в къщи вече категорично отказва сякаш никога не го е искала) .

Въпреки, че не са ми вменявали вина, моите родители са ме научили на уважение към храната(татко казваше - грехота е да се хвърля храна, въпреки, че в къщи е имало винаги в изобилие и не си спомням за никакъв глад по купонните години) -и аз храна не хвърлям(мнооого рядко) - гледам да сготвя толкова, че да се изяде и не купувам за да се презапасявам. В повечето случаи успявам да си разчета правилно количествата и не ми се налага да изхвърлям.
По чиниите сипвам по малко за да съм сигурна, че ще се изяде, който иска - допълнително.

Баща ми не е поп, но си спомням, че за всеки случай имаше подходаща приказка, случка или спомен Wink

# 26 18 дек. 2006, 09:55 ч.

Мнения: 6 472

Моите родители на са ми нашоквали канчето, че не ям, но за сметка на това в детската ме тормозеха мноооого яко. Спомням си, че веднъж бях ревала толкова много (за нещо си там), че когато донесоха яденето от хълцане повърнах в чинията. Малоумната учителка ме накара да го изям Shocked

Добре, че от нейде се появи една леля от кухнята и ме спаси.
Да ва кажа толкова ми е ярък този спомен, че и през ум не ми минава да накарам децата ми да ядат по този начин. Тези заплахи и сравнение с бедните Сумалийчета нито ще ги възпита в някаква хуманност, нито ще ги накара да ядат повече.

# 27 18 дек. 2006, 10:15 ч.

Мнения: 5 877

Не. Но е истина - в Африка наистина има зверски глад. Опитвам се да възпитавам себе си с тази мисъл.

# 28 18 дек. 2006, 10:41 ч.

Бургас
Мнения: 702

Моите родители не са ми натяквали така, но виж баба ми, да е жива и здрава, разполага с пълен инструментариум.
През африканчетата, тяхното детство, войната, циганчето и т.н.
Последното по темата обаче ме разсмя до сълзи. Беше една реплика към дъщеря ми, която си хапва добре като количество, но много ограничен кръг храни.
Събрали сме се на семейно тържество, дъщеря ми пак само чопли в чинията и баба ми й казва: " Ами яж де, яж! Не е въпроса само шестици да имаш. Най-важното е да си изяждаш яденето. "
Joy

# 29 18 дек. 2006, 10:45 ч.

Мнения: 4 555

Идеята на това е, децата да осъзнават това, което имат.
Просто обществото ни е прекалено консуматорско и от обикновена глезотия изхвърляме тонове храна, докато в Африка децата не просто гладуват, те умират от глад. И то не в преносния смисъл на този израз, а съвсем наистина.
Помня една снимка с умиращо дете, което не може да стане и да направи последните десет крачки до палатката с хуманитарна помощ и умира на пътеката.

Иначе мен не са ме карали да изпитвам вина, макар че бях злояда и подложена на тормоз да ям всякакви гадости, които не обичах. Баба ми просто ми е разказвала за своята младост и глада, който е преживяла. Това предостатъчно ме е научило да не прахосвам не само храна, но каквото и да е. Просто си знам количеството и вида храна, който ям и си купувам по толкова. Вина не изпитвам, заради това, че в Арфика децата гладуват, но ако изхвърля храна, наистина ми е неприятно.

Може би някои родители просто минават границата, защото не могат да преценят добре мярката и може би насаждането на вина наистина е лош подход, но и другата крайност, в която детето живее с идеята, че всичко което поиска, може да му бъде дадено на мига и да бъде на негово разположение когато си поиска, е не по-малко грешна.

# 30 18 дек. 2006, 10:54 ч.

Мнения: 9 990

Ами...мен никога не са ме заплашвали с каквото и да било, свързано с ядене, да не говорим пък за разясненията за сомалийчета и прочие.Липсва този възпитателен момент.Майка ми, като жена с наднормено тегло цял живот ни е опявала-не е хубаво това, тежи...не ставайте дебели като мен.Обаче аз излях манджата на дъщеря ми във врата и съвсем наскоро и то без предварителни заплахи.Кипна ми капризът-направи ми това и онова и после-да не го и пипне даже, и какво-на боклука.Ами аз може и да имам пари сега, но не съм ги на улицата намерила, нали?Не сравнявам сега детето си.То е с характер родено скромно-не иска материалности винаги, задоволява се с малко иначе.За играчки говоря.Лего ще и купя на драго сърце, защото умее да играе, да цени, не чупи, занимава се прекрасно, твори.
За бабите-даааа, до скандали сме стигали, особено в тийн-възраст.Ми мразех да ми бутат мазана филия с нещо....Да не говорим, че пазех и линия.Но тогава вече има право на глас, отказвах аз самата категорично да поемам всякаква излишна за мен храна.Все пак бях във възраст, в която ако огладнея няма нужда някой да ме храни-можех сама и да си сготвя.

# 31 18 дек. 2006, 11:05 ч.

Мнения: 5 393

Родителите ми не са ме "обработвали" по този начин.Имаше такива опити от страна на баби и дядовци, но не бяха чести и натрапчиви.Пък и аз не бях злоядо дете, хапвах си колкото исках, понякога е оставало нещо в чинията.
Заплахите за мен не са вариант за възпитание. Определено искам детето ми да оценява това което има и да не е глезено(или поне не прекалено), но нямам намерение да постигам това чрез заплахи или насаждане на вина(дано да успея) Praynig

# 32 18 дек. 2006, 11:13 ч.

Мнения: 4 300

Не са ме възпитавали така за яденето, но не съм и била злоядо дете. Със сестра ми опитваха всякакви трикове- пасиране на храна, убеждаване, молби, закани, но май нищо не помогна.
Но пък по отношение на други неща- примерно се сещам за едно колело- ми обясниха много внимателно че всеки човек има различни възможности и не може да имам всичко, което имат другите. Не ми беше лесно, но с течение на времето го разбрах.
Смятам така да постъпвам и с моите деца, живот и здраве. И да им обясня че не трябва да са егоисти, а да се съобразяват ис другите, с усилията и възможностите им.
Със сигурност няма да имам възможност да им осигуря всичко, което имат другите- къде финансова, къде възпитателна.

Сега обаче ми се налага понякога да хвърлям храна- като сме само двамата с мъжа ми и по цял ден сме на работа понякога някои неща се развалят. Съвестно ми е и адски неприятно.

П.С. Искам да обясня на децата си, че когато отидат на гости и ги черпят със сандвич с кренвирш, не трябва да казват " А пък у дома ги ядем с луканка". Е това много ще държа да ги науча- да не се фукат и да нямат чувство на превъзходство заради глупости.

Последна редакция: пн, 18 дек 2006, 11:39 от r0ksi

# 33 18 дек. 2006, 11:13 ч.

Мнения: 1 581

Да, изкарах го тоя курс на възпитание и последиците си личат - липса на култура на хранене, липса на вкус дори. А то дори няма никаква логика - това с африканчетата.
Значи щом горките дечица искат, но нямат какво да ядат, каква е логиката аз дето не искам, да се натъпча newsm78

Това го използвам в друга насока. Не давам да се хвърля храна. За храната сме работили, за да я имаме и той трябва да я уважава, и не само храната.
Освен това знае, че има дечица, които няма какво да ядат. Не иска супа - добре, щом той не иска, ще купим супа в консерви за гладните дечица.

Не го карам да яде насила, не че съм имала реално такива проблеми, но дори и да се случи. Да остане гладен за малко, нищо няма да му стане. Не обича това - добре. изискването ми е да го пробва - ако каже, че не му харесва - добре, нека има вкус и предпочитания, но в разумни граници.

# 34 18 дек. 2006, 11:36 ч.

Мнения: 4 668

Не приемам нито едновремешния модел на възпитание нито сегашния , че имало деца , които няма какво да ядат , които и това нямат и т.н. ... Светът е шарен , хората са различни , не виждам смисъл да се сравняват нещата .
Не искам да втълпявам на синът ми , че трябва да се чувства виновен за това което има . Трябва да го оценява , но в рамките на нормалното . Ние като родители трябва да му осигурим добър живот.
За щастие моите родители разсъждаваха доста съвременно за тогава , ако не искаш да ядеш - недей и толкова . Сигурно има значение и това , че доста сме поживели в чужбина ... не знам Confused

Но не мога да се почувствам виновна за това , че някой имал девет деца и те нямало какво да ядат , а синът има всичко ... Аз си знам как сме го постигнали ...

# 35 18 дек. 2006, 11:45 ч.

Мнения: 1 937

Спомням си един безумен скандал между родителите ми, за това че баща ми взел (по погрешка) парченце шунка от хладилника, а то било за детето...
Иначе подобно чувство, със споменатите похвати не са ми вменявали.

Възпитаваме децата си с личен пример.
И те знаят, че това че можем да си позволим нещо повече, не ги прави по-различни от другите.

# 36 18 дек. 2006, 11:48 ч.

Мнения: 14 133

И аз не възприемам този начин на възпитание- детото ми да се чувства виновно, че има нормални условия на живот. Не го и насилвам да яде, когато не иска. Ще се опитам да му създам някакви навици за пъноценно хранене. Дразни ме само, когато нарочно разпилява храна само за идеята да се забавлява. Crossing Arms

# 37 18 дек. 2006, 12:01 ч.

Мнения: 293

Не съм била разглезено дете, че да си спомням за такива случки. Вменено чувство за вина - определено. Но и отговорност.

Надявам се да възпитам своите деца / дете да разбират тънката граница между лична свобода и отговорен (но доброволен!) избор.

Ако не съм ясна - днес ми позволено да си изключа акъла Mr. Green

# 38 18 дек. 2006, 12:06 ч.

Мнения: 495

о даа, както и забраната да се яде месо или салам без хляб, изобщо ядене БЕЗ хляб, как така, или плашенето с дядо Торбалан - все примери, говорещи преди всичко лошо за самия възпитател ....

# 39 18 дек. 2006, 12:10 ч.

Мнения: 2 700

Цитат на: Lennie в нд, 17 дек 2006, 16:52

Спомен нямам как са ме възпитавали по отношение на храненето, което означава, че не е злоупотребявано с темата. Аз лично, обаче, в спор давам за пример по-бедни от нас (не обезателно в съпоставка с храна) и по никакъв начин не го намирам за грешно, защото задоволеното дете губи всякакви ориентири. Не насаждам вина, а се опитвам да приземявам все по- и по- нарастващите консуматорски желания. Децата трябва да се научат да оценяват /доколкото могат/ това, което имат, а как да обясниш какво е "добро" ако не съществува понятието "зло"?

# 40 18 дек. 2006, 12:21 ч.

Мнения: 3 091

Баба ми ме увещаваше да си изям последния залък, защото това ми бил късмета. За Африка не е споменавано.
Майка ми и баща ми споделяха мнението, че детето яде толкова, колкото му трябва. Като малка не ядях никакво месо, сега без месо не мога.
От малка обаче съм учена как трябва да се помага на по-слабите, по-бедните, на сираците, на по-възрастните. Как хората с увреждания не са виновни за това, че така са се родили и не трябва да им се подиграваме.
Май съм имала добри родители... не са ми насадили комплекси.

# 41 18 дек. 2006, 13:35 ч.

Мнения: 920

Това с Африка го имаше и в Карлсон. При което той веднага се върна с тефтерче и молив и каза Дай ми адресите им.

От детската градина имам трайна непоносимост към мляко с грис, мляко с ориз, бисквитената торта с гадния розов крем и филията с халва.
Когато взимах дъщеря си, учителката най-старателно ми обясняваше какво е яла. Опитах се да й кажа, че това не е най-важното за мен, но не ме разбра. Тя пък не кусва паниран кашкавал в резултат на едно натъпкване до повръщане.
Прави ми впечатление, че по чужбинско децата си носят храна.

# 42 18 дек. 2006, 15:07 ч.

Мнения: 803

И на мен ми разказваха за децата от Африка. Аз пък отговарях "Искам да се сменя с някое от тези деца - все пак те по цял ден ядат банани!"
По това време виждах и вкусвах банани само по Коледа. Помня как баща ми ги носеше още зелени в началото на декември и всяка сутрин се събуждах с надеждата вече да са узрели. hahaha

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

Българска история (681-1947)

Ще има ли трета световна и как ще се развият събитията за човечеството?

Фауната около нас

Причина:

Причина: