Публикувана: 17 дек. 2006, 16:12 ч.
Последно мнение: 18 дек. 2006, 15:07 ч.

За възпитателния ефект на глада в Африка.

2 112
42
1

# 30 18 дек. 2006, 10:54 ч.

Мнения: 9 990

Ами...мен никога не са ме заплашвали с каквото и да било, свързано с ядене, да не говорим пък за разясненията за сомалийчета и прочие.Липсва този възпитателен момент.Майка ми, като жена с наднормено тегло цял живот ни е опявала-не е хубаво това, тежи...не ставайте дебели като мен.Обаче аз излях манджата на дъщеря ми във врата и съвсем наскоро и то без предварителни заплахи.Кипна ми капризът-направи ми това и онова и после-да не го и пипне даже, и какво-на боклука.Ами аз може и да имам пари сега, но не съм ги на улицата намерила, нали?Не сравнявам сега детето си.То е с характер родено скромно-не иска материалности винаги, задоволява се с малко иначе.За играчки говоря.Лего ще и купя на драго сърце, защото умее да играе, да цени, не чупи, занимава се прекрасно, твори.
За бабите-даааа, до скандали сме стигали, особено в тийн-възраст.Ми мразех да ми бутат мазана филия с нещо....Да не говорим, че пазех и линия.Но тогава вече има право на глас, отказвах аз самата категорично да поемам всякаква излишна за мен храна.Все пак бях във възраст, в която ако огладнея няма нужда някой да ме храни-можех сама и да си сготвя.

# 31 18 дек. 2006, 11:05 ч.

Мнения: 5 393

Родителите ми не са ме "обработвали" по този начин.Имаше такива опити от страна на баби и дядовци, но не бяха чести и натрапчиви.Пък и аз не бях злоядо дете, хапвах си колкото исках, понякога е оставало нещо в чинията.
Заплахите за мен не са вариант за възпитание. Определено искам детето ми да оценява това което има и да не е глезено(или поне не прекалено), но нямам намерение да постигам това чрез заплахи или насаждане на вина(дано да успея) Praynig

# 32 18 дек. 2006, 11:13 ч.

Мнения: 4 300

Не са ме възпитавали така за яденето, но не съм и била злоядо дете. Със сестра ми опитваха всякакви трикове- пасиране на храна, убеждаване, молби, закани, но май нищо не помогна.
Но пък по отношение на други неща- примерно се сещам за едно колело- ми обясниха много внимателно че всеки човек има различни възможности и не може да имам всичко, което имат другите. Не ми беше лесно, но с течение на времето го разбрах.
Смятам така да постъпвам и с моите деца, живот и здраве. И да им обясня че не трябва да са егоисти, а да се съобразяват ис другите, с усилията и възможностите им.
Със сигурност няма да имам възможност да им осигуря всичко, което имат другите- къде финансова, къде възпитателна.

Сега обаче ми се налага понякога да хвърлям храна- като сме само двамата с мъжа ми и по цял ден сме на работа понякога някои неща се развалят. Съвестно ми е и адски неприятно.

П.С. Искам да обясня на децата си, че когато отидат на гости и ги черпят със сандвич с кренвирш, не трябва да казват " А пък у дома ги ядем с луканка". Е това много ще държа да ги науча- да не се фукат и да нямат чувство на превъзходство заради глупости.

Последна редакция: пн, 18 дек 2006, 11:39 от r0ksi

# 33 18 дек. 2006, 11:13 ч.

Мнения: 1 581

Да, изкарах го тоя курс на възпитание и последиците си личат - липса на култура на хранене, липса на вкус дори. А то дори няма никаква логика - това с африканчетата.
Значи щом горките дечица искат, но нямат какво да ядат, каква е логиката аз дето не искам, да се натъпча newsm78

Това го използвам в друга насока. Не давам да се хвърля храна. За храната сме работили, за да я имаме и той трябва да я уважава, и не само храната.
Освен това знае, че има дечица, които няма какво да ядат. Не иска супа - добре, щом той не иска, ще купим супа в консерви за гладните дечица.

Не го карам да яде насила, не че съм имала реално такива проблеми, но дори и да се случи. Да остане гладен за малко, нищо няма да му стане. Не обича това - добре. изискването ми е да го пробва - ако каже, че не му харесва - добре, нека има вкус и предпочитания, но в разумни граници.

# 34 18 дек. 2006, 11:36 ч.

Мнения: 4 668

Не приемам нито едновремешния модел на възпитание нито сегашния , че имало деца , които няма какво да ядат , които и това нямат и т.н. ... Светът е шарен , хората са различни , не виждам смисъл да се сравняват нещата .
Не искам да втълпявам на синът ми , че трябва да се чувства виновен за това което има . Трябва да го оценява , но в рамките на нормалното . Ние като родители трябва да му осигурим добър живот.
За щастие моите родители разсъждаваха доста съвременно за тогава , ако не искаш да ядеш - недей и толкова . Сигурно има значение и това , че доста сме поживели в чужбина ... не знам Confused

Но не мога да се почувствам виновна за това , че някой имал девет деца и те нямало какво да ядат , а синът има всичко ... Аз си знам как сме го постигнали ...

# 35 18 дек. 2006, 11:45 ч.

Мнения: 1 937

Спомням си един безумен скандал между родителите ми, за това че баща ми взел (по погрешка) парченце шунка от хладилника, а то било за детето...
Иначе подобно чувство, със споменатите похвати не са ми вменявали.

Възпитаваме децата си с личен пример.
И те знаят, че това че можем да си позволим нещо повече, не ги прави по-различни от другите.

# 36 18 дек. 2006, 11:48 ч.

Мнения: 14 133

И аз не възприемам този начин на възпитание- детото ми да се чувства виновно, че има нормални условия на живот. Не го и насилвам да яде, когато не иска. Ще се опитам да му създам някакви навици за пъноценно хранене. Дразни ме само, когато нарочно разпилява храна само за идеята да се забавлява. Crossing Arms

# 37 18 дек. 2006, 12:01 ч.

Мнения: 293

Не съм била разглезено дете, че да си спомням за такива случки. Вменено чувство за вина - определено. Но и отговорност.

Надявам се да възпитам своите деца / дете да разбират тънката граница между лична свобода и отговорен (но доброволен!) избор.

Ако не съм ясна - днес ми позволено да си изключа акъла Mr. Green

# 38 18 дек. 2006, 12:06 ч.

Мнения: 495

о даа, както и забраната да се яде месо или салам без хляб, изобщо ядене БЕЗ хляб, как така, или плашенето с дядо Торбалан - все примери, говорещи преди всичко лошо за самия възпитател ....

# 39 18 дек. 2006, 12:10 ч.

Мнения: 2 700

Цитат на: Lennie в нд, 17 дек 2006, 16:52

Това е темата, в която сериозно можем да помислим дали ако насаждаме чуство за вина у децата си , че живеят по-добре от други можем да изпишем вежди ( т.е да градим хуманност) или да избодем очи ( тоест, децата да се притесняват да имат потребности, по-големи от хляба)

Спомен нямам как са ме възпитавали по отношение на храненето, което означава, че не е злоупотребявано с темата. Аз лично, обаче, в спор давам за пример по-бедни от нас (не обезателно в съпоставка с храна) и по никакъв начин не го намирам за грешно, защото задоволеното дете губи всякакви ориентири. Не насаждам вина, а се опитвам да приземявам все по- и по- нарастващите консуматорски желания. Децата трябва да се научат да оценяват /доколкото могат/ това, което имат, а как да обясниш какво е "добро" ако не съществува понятието "зло"?

# 40 18 дек. 2006, 12:21 ч.

Мнения: 3 091

Баба ми ме увещаваше да си изям последния залък, защото това ми бил късмета. За Африка не е споменавано.
Майка ми и баща ми споделяха мнението, че детето яде толкова, колкото му трябва. Като малка не ядях никакво месо, сега без месо не мога.
От малка обаче съм учена как трябва да се помага на по-слабите, по-бедните, на сираците, на по-възрастните. Как хората с увреждания не са виновни за това, че така са се родили и не трябва да им се подиграваме.
Май съм имала добри родители... не са ми насадили комплекси.

# 41 18 дек. 2006, 13:35 ч.

Мнения: 920

Това с Африка го имаше и в Карлсон. При което той веднага се върна с тефтерче и молив и каза Дай ми адресите им.

От детската градина имам трайна непоносимост към мляко с грис, мляко с ориз, бисквитената торта с гадния розов крем и филията с халва.
Когато взимах дъщеря си, учителката най-старателно ми обясняваше какво е яла. Опитах се да й кажа, че това не е най-важното за мен, но не ме разбра. Тя пък не кусва паниран кашкавал в резултат на едно натъпкване до повръщане.
Прави ми впечатление, че по чужбинско децата си носят храна.

# 42 18 дек. 2006, 15:07 ч.

Мнения: 803

И на мен ми разказваха за децата от Африка. Аз пък отговарях "Искам да се сменя с някое от тези деца - все пак те по цял ден ядат банани!"
По това време виждах и вкусвах банани само по Коледа. Помня как баща ми ги носеше още зелени в началото на декември и всяка сутрин се събуждах с надеждата вече да са узрели. hahaha

Препоръчани теми

Българска история (681-1947)

Войната в Украйна 2

ХАМАС нападна Израел

Политиката в България - Тема 5

Причина:

Причина: