В ужасна депресия съм

  • 1 772
  • 27
  •   1
Отговори
# 15
  • някъде
  • Мнения: 4 955
Ами и аз бях снощи на банкет и макар и да се бях изтупала ми беше криво, че не съм си на предишните килограми и ме беше срам да стана да играя! Но по-важното за мен е че си имам едно съкровище Heart Eyes, което осмисля живота ми baby_neutral, а не това дали съм 55 или 75 кг Peace

# 16
  • Мнения: 429
Мога само да прибавя - не бързай, връщай се към нормалния живот постепенно. Всъщност - учи се да живееш новия си живот, в който центърът е бебето. Постепенно ще намериш място и време за всичко, ще започнеш да се чувстваш и по-добре в кожата си. На мен ми се случи за първи път след раждането - тази седмица. Все още изглеждам доста по-зле от преди и имам отгоре си 10 килиграма. Но за 10 месеца свалих два пъти по толкова и може би и хормоните се понаместиха. Искам да ти кажа, че нещата стават постепенно. Като начало - направи нещо за себе си - пусни си хубава музика, гримирай се, гледай някой хубав филм. Бебчето заема много от времето ти, но не цялото. После - остави го за два часа на някой да го гледа - ако можеш, и се поразходи. Ако не - излезте заедно, ако е хубаво времето. И знай, че черните мисли, които сега ти се въртят, са лъжливи - криво огледало на съвсем нормална следродилна депресия. Горе глявата   bouquet

# 17
  • Мнения: 391
Погрижи се и за себе си - остави детето за малко на някой друг и иди на фризьор ,разгледай магазините ,идете с мъжа ти на кино .Постепенно ще започнеш да усещаш старото си "аз"  и същевременно ще продължиш да си същата грижовна майка.Това обаче става постепенно .Аз съм все още в процес на транформация.И не се притеснявай от килограмите ,а си потърси дрехи за сегашната си фигура ,това ще ти даде самочувствие.

# 18
  • Мнения: 902
Благодаря ви!Да наистина всичко е така и аз го осъзнавам че това дете е най голямата радост, че постепенно ще отслабна ако си наложа воля разбира се.Но вече мина една година откакто родих а вместо да отслабвам аз все повече пълнея.Опитах да пазя диета няколко дни но тези 1-2 кг, които свалих после качих 5.Май използвам храненето като едно от малкото останали ми удоволствия и то се отразява.Ще гледам да влизам по често във форума за да разнообразявам ежедневието си,

За протокола, противоzа4атъ4ни ли вzимаш?Щото мое суетно висо4ество вzимаше едним дето ме иzдуваха и беz да ям , сваляхс  диета 5,ка4вах 7... НАкрая се zаинтаих на доки 4е не ги ща, смениха ми ги с  други и сега съм щастлива. Laughing Допитай се до гинеколога ако си с противоzа4атъ4ни, понякога има ефект . Още веднъж вси4ко най добро ти желая и не се беzпокой, жива и zдрава да си ти и семейството, другото ще се нареди, искрено ти го желая.  bouquet

# 19
  • Мнения: 326
Миличка, това което са ти казали всички дотук е вярно. Аз само ще добавя нещо: излизай по-често сред хора. Така няма да мислиш за хапване /при мен се получи/, ще се радваш на внимание към теб и детето, ще се срещаш с приятели. Успех!  bouquet

# 20
  • Мнения: 5 362
Според мен - най - доброто лекарство:
- контакт с хора!
Peace Peace Peace

Погледни се един ден в огледалото и се харесай.
Приеми се такава,поне засега.
Облечи си каквито дрехи имаш,сложи си грим и подчертай онова,което най ти харесва в лицето ти.
Отиди на банкета,дори и да стоиш малко.
Весели се,даже и за пет минути ако щеш.
Ще се почувстваш по-добре,сигурна съм!
А за в бъдеще се заеми по-сериозно с диетата,може да взаимстваш нещо от форума-мамите дават много добри идеи.Ще се поизмъчиш малко,но после пък ще си доволна от резултата.
Желая ти успех,повече самочувствие и много усмивки!
Весело посрещане на празниците!
 Hug

# 21
  • Мнения: 3 336
Здравейте на всички!Знам, че не трябва да се оплаквам имам едно прекрасно момиченце.Десет години го чаках и сега тя е за мен като Божи дар, но се чувствам ужасно сама.Таткото работи до късно ако се прибере в 9 вечерта съм щастлива, защото пътува има и двудневни и тридневни курсове, бори се нищо да не ни липсва и той е постоянно уморен.А аз се чувствам ужасно, станала съм 80кг чувствам се дебела, грозна не искам да се поглеждам в огледало.Нямам желание да излизам така съм се затворила в себе си.Тази вечер колегите ми ме поканиха на банкет, а на мен не ми се ходи.Как да облека нещо като нищо не харесвам по себе си.Някой чувствал ли се е така, има ли изход.Споделете вашия опит как отслабнахте как се справихте с изолацията през майчинството.Благодаря на всички предварително!!!

Случи ми се навръх рождения ми ден тази година. Не го празнувах, но пък със свеки сме на една и съща дата, а тя беше юбилярка, така че трябваше да отида задължително. Чувствах се точно така - грозна, дебела и за капак не можех да си намеря нищо по магазините, което да ми става Rolling Eyes Обиколих всички централни магазини и накрая бях толкова отчаяна, че сълзите сами се стичаха по лицето ми Cry Накрая открих един магазин, в който намерих подходящите дрехи, отидох на фризьор, гримирах се и настроението ми дойде. После започнах диета, свалих 9 кила, остават още 9 поне, но вече съм влязла във форма горе-долу и депресията си замина отдавна Peace

Няма да се отчайваш, отиди на шопинг терапия, после на фризьор и ще видиш как ще се почувстваш нов човек Peace

# 22
  • Мнения: 141
Не можах да отида на този банкет.Благодарение на вашите мили думи малко се посъвзех, но пък мъжът ми не успя да се прибере на време за да гледа малката, но наистина е крайно време да се стегна.Нали ако аз не се харесвам, как мога да искам от от хората да ме харесват.Ще пробвам да огранича храната и дано да даде резултат аз знам, че не толкова външния вид е важен колкото вътрешната нагласа, но какво да правя като пустото му самочувствие винаги ми е липсвало, май и когато бях 50кг. не се чувствах много хубава.Но трябва да се справя защото всичко се отразява на малката, а тя сега има най-голяма нужда от една ведра и усмихната мама.БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ!!!

# 23
  • Мнения: 46
За мен добро лекарство срещу лошо настроение се оказа музиката и танците .........вкъщи -докато готвя и чистя. Малката зпочна да ме копира и вече "танцува" преди да е проходила.

# 24
Здрасти, аз съм още бременна, но също искам да ти кажа да не се поддаваш на лошите мисли. Аз също изпадам в дупки от време на време, но когато мъжът ми е до мен и си помисля как ли ще изглежда бебо, си възвръщам формата. Да не говорим,че кг са ми доста болна тема, ама това е... EmbarassedНадявам се след като родя отново да си възвърна фигурата-с тичане на стадиона:)

Чао и ги зашемети на партито bowuu

# 25
  • София, център
  • Мнения: 3 455
Здравей мила,
недей да изпадаш в подобни състояния. Наложи си го сама, всеки път когато те нападнат лоши мисли, звънни на някоя приятелка, и си побъбрете, или пък направи 50 коремни преси.
И аз имах да свалям 25 кг, свалих ги успешно след година и 3 месеца упорство. Жалко, че bgphoto -то не работи, иначе щеше да ми разгледаш снимките и да видиш за какво иде реч.
Разбирам те напълно, защото и аз съм била една от тези, които имаха следродилна депресия.
състоянието е отвратително, малко хора те разбират, мъжът ми и до ден днешен на моменти си мисли, че просто съм се проклетисвала тогава.
И излизай, дори с детето да си, никой няма да те върне, защото си с дете на ръце, и по-добре дето се вика, детето ти да стои половин час в задимено заведение и да има ведра майка, отколкото да бъде 2 часа на разходка в парка, и душевно терзаеща се майка.

# 26
  • Мнения: 5 362
Не можах да отида на този банкет.Благодарение на вашите мили думи малко се посъвзех, но пък мъжът ми не успя да се прибере на време за да гледа малката, но наистина е крайно време да се стегна.Нали ако аз не се харесвам, как мога да искам от от хората да ме харесват.Ще пробвам да огранича храната и дано да даде резултат аз знам, че не толкова външния вид е важен колкото вътрешната нагласа, но какво да правя като пустото му самочувствие винаги ми е липсвало, май и когато бях 50кг. не се чувствах много хубава.Но трябва да се справя защото всичко се отразява на малката, а тя сега има най-голяма нужда от една ведра и усмихната мама.БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ!!!
Виж само как хубаво си го написала!
Звучи оптимистично!
Това за малката е най-вярно.Детето ти наистина има нужда от майка за пример Peace

# 27
  • Мнения: 81
Здравей, мисля че една година е достатъчна да се криеш от света и себе си.Всичко това което изпитваш е нормално, но за да се радваш с пълна сила на малкото съкровище и да си пълноценна майка и съпруга требва да си удоволетворена от себе си.Първо трябва да приемеш, че за да влезеш във форма това ще стане бавно и стъпка по стъпка да тръгнеш на някъде.При всеки възможен случай излизай дори и да не ти се излиза наложи си го.Когато можеш открадвай време само за себе си и се награждавай с нешо мъничко, дори с едно хубаво кафе изпито на спокойствие.Знам, че е трудно, но само това е начина да излезеш от затворения кръг на самосъжалението и депресията.Който не го е преживял той не знае колко усилия коства, но повярвай заслужава си.Успех ако искаш да си поговориш за нещо с някого насреща съм и не само аз!Дерзай!!! newsm44

Общи условия

Активация на акаунт