Объркана

Аз искам да напусна този дом и съжелявам, че се излъгах да стъпя тук и да родя моя син!Възпира ме само това, че има много връзки и ще ми вземе детето, а не, че разчитам свекървата да ме издържа.Излъгах се, като се влюбих в едно мамино синче и неможе да направи и крачка в страни без майка си!И за това сте прави, че не само свекървата е проблема, а и мъжът ми!Ако някой може да ми даде съвет, защото не съм наясно със законите, да ли мога да подам жалба в дръг град?Ние нямаме брак, но знам, че имаме равни права над детето.Какво мога да направя?

Chanel, belinda, иВарна  казали сте всичко което и аз исках да напиша!

kotkaaa, не знам как точно смяташ, че ще ти отнеме детето? При положение, че и брак даже нямате! Абсурд! Трябва да те изкара най-долна от долните, че да ти отнеме детето. Децата, особено толкова малки , са при майките си!

Аз не съм компетентна в облстта със законите и не мога да ти дам съвет къде, какво се подава,дано се включат майки които да ти помогнат! Но не се притеснявай, не е лесно да ти отнеме детето!

Ох, дано е така !

Леле..какво става тука !Първо-като неискаш да казваш на свекърва си,,майко,,не го прави!Никой не те е заставил с пистолет на главата да я нари4аш така!За коли4ките на мъжа ти-ами...нямаш право да ги изхвърляш без да го питаш!Не майка му...,но него ДА!Това е неуважение! За детето-какво зна4и ,,си ги дарила,,с прекрасен внук!Като раждаш деца,немисля 4е дарявяш някой друг с това,освен себе си и съпругът си!Така 4е,това не те прави ,,майка героиня,,!За съпругът ти-ами 4е то се оказа 4е дори не ти е ,,съпруг,,!Брак нямате долколото разбирам !И как смяташ 4е ще ти вземе детето? Освен да го открадне,друго невиждам!От какво са породени страховете ти...да не си наркоманка,алкохоли4ка...?Щом не си,няма какво да му мислиш!По закон детето си е твое!Трябват му доста свидетели и пари за да докаже или излъце,4е си проститутка,наркоманка,и си падаш по алкохола!Което практи4ески те прави психи4ески неспособна да отговаряш за живота на едно дете!За финансиите-ако не си зависима от тях,и имаш къде да отидеш...какво правиш още там,искам да попитам аз! За разбирателството в семейството-казваш 4е с мъжът ти се разбирате !?А в следващият момент бил те псувал...и дара-бара!Ама ти на товя ,,разбирателство ,,ли му викаш???

Прави сте!И аз не знам какво правя още тук!Благодаря Ви за отговорите  !

Детето особено до седем години /мисля/ остава при майката, освен ако тя не се откаже доброволно от него или, както казаха по-горе, не е наркоманка, проститутка или алкохоличка.
За всеки случай-ако решиш да напускаш-по никакъв начин не напускай жилището без детето. Но аз бих те посъветвала да опитате да изгладите нещата. Ако смяташ, че мъжът си струва. Все пак такова решение не бива да се взема импулсивно и да се хвърляш през глава в неизвестното. Да си самотен родител никак не е лесно. А и каквото и да направиш, той си остава баща на детето и не можеш да приключиш всичко ей-така.
Желая ти успех, каквото и да решиш и мисли три пъти преди да действаш! 

А как ще се справиш сама с детето? Казваш, че живеете при свекърва ти, защото не сте финансово стабилни. А после? Ще успееш ли? Всъщност проблемите явно са по-сериозни от това, че си изхвърлила нещо, което не е твое или пък, че не й казваш "майко". Заради това човек не се изнася.... Помисли добре какво може да се направи за мира вкъщи, поговори и с мъжа си, всеки да види грешките си...
Иначе и аз не казвам на свекърва ми "майко". Тя е прекрасен човек и винаги сме се разбирали много добре, но просто не мога Поне не живеем заедно и се виждаме 1-2 пъти в годината, иначе би било още по-тъпо. Всеки път си казвам, че ето, ще говоря с нея, ще я питам как да оправим този проблем и ... не мога. 

Ех kotkaaa, мисля ,че емоциите ти идват в повече. Ще ти кажа само няколко неща.
1. Съгласна съм с Chanel, че трябва да погледнеш и от друга гледна точка. Мисля ,че споделяйки тук проблема си, от повечето мнения само се надъхваш да се изнесеш. А според мен това не са проблеми, заради които да си развалиш семейството/защото с  брак или без вие сте семейство/.
2.Вземи събери свеки и мъжото на едно място и ги питай ясно и без заобикалки какво точно очакват от теб и им кажи ти какво  чувстваш. Обясни на свеки ,че не я наричаш майко от липса на уважение и както и да я наричаш я уважаваш, защото е родила мъжът когото обичаш и е баба на детето ти/предполагам, че наистина е така/
3.За количките няма какво да коментирам, ти сама си се усетила ,че си сгрешила. Зависи как ще подходиш за да решите този проблем.
4. Не на последно място мисля ,че е трябвало да помислиш "какво правиш там" преди да създадеш дете. Детето не е играчка и независимо ,че нямате брак тези хора от които мислиш да си тръгнеш са негово семейсто и на него най-много ще се отрази раздялата ви.
Мисля, че трябва да се успокоиш, да помислиш добре и да изчакаш страстите да се пооталожат. Винаги можеш да си тръгнеш/не мисля, че има съдия,който би ти взел детето,ако се държиш разумно, зряло и отговорно/Не бързай, не се отнася само за твоята съдба.
Извинявай ,че бях толкова подробна. Желая ти нещата да се развият възможно най добре за всички. Всели празници.

kotkaaa , не се сърди на момичетата, така те виждат нещата и са прави, но само ти си знаеш как всъщност стоят нещата и дали с този мъж може да живееш и занапред. Претегли предимствата и недостатъците. Ако плюсовете са повече си струва да се бориш. Бъди широкоскроен човек, давай без да искаш да ти се връща и рано или късно ще започнеш да получаваш.

Сестра ми също няма брак и е на нож със свекито. Но откакто започна да я нарича по име, да не се дразни от леките й забележки и намеци, за празниците да й се обажда, да й подарява подаръчета в знак на уважение, да се интересува от нейните проблеми и болежки(не че я вълнуваха) и нещата започнаха да се оправят, мъжът й започна да си променя отношението към нея(сестра ми де).
Научи се да съблазняваш, това не означава да лицемериш.Хитрите жени това правят...

Аз съм омъжена от 16 години и честно казано проблема ми се вижда детска щуротия. Всички знаем че обичая е да се казва на свекървата "майко". Трудно е първия път, но като си обърнеш езика свикваш. Леля се казва на чужда възрастна жена, освен ако не ти е кръвна леля. Това че си му изхвърлила количките за да отвориш място за себе си е голяма глупост. Защо не си питала преди да ги хвърлиш? Това е най-малкото спомен за мъжа ти. Аз не живея при родителите си от 18 години, но ми пазят всички книги, списания, писма и прочие щуротиики и не давам да ми изхвърлят и копче  без да ме питат. Въпреки че моята стая от 12 години е спалня на брат ми и снаха ми. Снаха ми като се настани в стаята ми ме пита какво да прави с нещата и се разбрахме. Това е човешко отношение. А не да изхвърлиш на своя глава чужди вещи и да се сърдиш че ти се карат. 
Това че си я дарила с внук си е само твоя мисъл. Първо: си й взела сина. Второ: си му родила дете така че си го ангажирала трайно със себе си и с грижи за детето което ощетява свекърва ти защото сина й не й обръща нужното внимание. Освен това може би преди да се ожени й е давал пари от заплатата си а сега не го прави. И Трето: сигурно ви гледа детето или най-малкото ви помага в отглеждането което пък и отнема от свободното време.
И накрая - излезте на квартира. Защо сте в дома й след като не се разбирате с нея? Дали й е лесно да живее в собствения си дом в разправии и дискомфорт?
Дължиш й уважение първо защото е родила мъжа ти и го е отгледала, второ защото те е приела в дома си да ядеш на масата й и да спиш в леглата й, и трето защото вместо да си живее спокойно цял ден в дома й се мотае външен човек с негативно настроение и цял ден й реве дете на главата а сигурно й го пробутвате и да го гледа. Не разбираш ли че жената си е изживяла проблемите по децата. Сега й е време да си почива и да се радва на внуци - но не да ги гледа, не бъркай двете
неща.
Аз понеже също не тъча на един стан със свекървата никога не съм живяла с нея. Гърбила съм се да уча, да работя и да гледам дете за да можем да си плащаме наема и да се издържаме, но не съм дала да се издума че ще живеем при свекървата. Гърбила съм се предимно аз защото мъжа ми учеше две висши едновременно и нямаше време да работи, нито да ми помага с детето.  И понеже знам какво е да си сам като дойде за 2-3 дни да ми помага си налягам парцалите и я целувам и на идване и на тръгване. И ако пости постим всички с нея. С две думи кеф-не кеф гледаме я като царица защото следващия път може и да не дойде да ми гледа детето за да ида на лекар или на ски. Тя на мен не ми е длъжна с нищо.

martisun, ти е казала цялата за съжаление неприятна истина 
Според мен е добре да се поставиш наистина на нейно място и да изгладите противоречията до степен до която поне да се понасяте. Това разбира се ще много трудно ако останете да живеете заедно.
В слечуй че решиш да напуснеш бащата си помисли дали конфликта, който имаш с майка му е единствената причина за това ти желание, ако има и друго, действай. Не мисля че е толкова лесно да ти вземат детето, особено след като нямате брак.
Успех!

Не ми е ясно колко ценни са някакви глупави колички, че да се стига до такъв скандал и до всички разкрития, напълно ненужни на никого. Била му изхвърлила количките  и се стига дотук. А като има сериозен проблем, какво ще стане, през прозореца ли ще се хвърляте.  Ценното в живота са съпругът/ата, децата и добрите отношения, количките, свекървите и предметите са първото нещо, което трябва да сме готови да изгубим. Пфу.
Затова кой кого надарил и кой кого как да уважава, пак излишни нерви. Никой никого не е длъжен да харесва, достатъчно е нормално възпитано отношение.