Когато друг член на семейството говори на диалект!

И аз съм в същата ситуация, но свеки не е учителка.Не ми е приятно, и като каже някаква по селска дума аз автоматично поправям на глас.Детето за съжаление е като попивателна , но нямам друг избор, много ми помага при отглеждането на децата и почти нямам избор.Аз не мисля , че това е проблем, след това в детската градина е същата ситуация та  десеторно по тежък вариант .Така че не се притеснявай, като поотрасне детето само , ако иска, ще осъзнае кои думи са правилните.

Моята свекърва е от Свиленград. Въпреки, че от 43 години е в София, още не си е изкоренила диалекта.
Опитвала съм се с чувство на хумор да й правя забележка, но тя не отбира , дори се обижда , защото се вживява за софианка

По- късно ще започне да се чувства неловко, когато детето започне да пита "какво значи това и онова"

Аз бабите не ги поправям, но ако детето каже такава дума му обяснявам, че не е правилна.
И сега така се получи, че той ги поправя, много е забавен като каже "бабо, не се казва хлЕб, а хлЯб" 

Мдаа, почти неизбежно е...  И аз очаквам такива затруднения, но при всички положения ще поправям детето, а не баба му... Трябва само да измисля благовиден предлог, за да не се обижда жената.
Иначе аз съм гледана от баба и до 5-годишна възраст пердашех яко на родопски диалект  Майка ми се беше видяла в чудо... Но е поправимо, де 

И аз така, само че до 8-годишна и на северозападен диалект. Въпреки старанията на баба ми да говори с мен "културно". После отидох в североизтока, и новите съученици ми казваха, че някои неща в моя говор са ги учудвали. Но не е било фатално. А и бързо премина.
Ако в други отношения жените си гледат работата, не мисля, че диалектът трябва да е проблем. Жената, която ни помага с гледането на децата тук, е чужденка, говори английски със силен акцент, при нея ходят и американски деца, но на никого не минава през ума да я замени с друга заради акцента. На фона на другите приоритети това би било последната грижа.

  И ние преживяваме таз чудна драма. Вече три години се повтаря едно и също.
1. Свеки казва "сЕдни", аз я моля да престане;
2. В следващите двайсет минути тя е Ани Салич;
3. След малко отново прасва едно отрезвяващо "кАжи"
    Веднъж дотолкова се беше вживяла в точка 2, че започна да обяснява на Калина какво е "метафора". Калина често я поправя, но положението е неспасяемо. Не мога да науча един шейсетгодишен човек да говори правилно. Но всеки ден се опитвам. Да е жива и здрава.

..сещам се за един от разказите на Хайтов...майката беше насмела възрастния дядо, който научил внучето на простата и селска дума "шибучица", вместо учената и книжна "пръчка"...и дядото с ангелско търпение и учудване обясняваше, че шибучицата не е пръчка, а е някак по-дълга и тънка от пръчката, как свисти като замахнеш с нея...

Да не преразказвам още...диалектът е богатство и от бабите могат да се научат много вкусни думи. Детето си сравнява и приспособява езиковата среда, наистина има сладък период, в който поправя недоучените  баби...после с някаква вътрешна своя мъдрост, по-голяма от нашата, спира да поправя и си говори, както мисли, че е правилно и отсреща дори и да му отговарят на диалект, какво толкова...важното е да се разбираме, нали 

Болна тема Няма оправия при нас, мразя диалекта на северозапАднала България. Как ли не пробвах да обясня, че категорично съм против на детето и пред детето да се говори на диалект, ама кой ти слуша...Обяснява ми се, че "....на толкоЗ гОдин не моА си смЕням приказките...." 
Поправям непрекъснато и въпреки всичко Гергана е усвоила толкова много от този диалект, че изпадам в безсилна тиха война със себе си да не избухна

Не се косете! Когато порастнат децата ви сами ще разберат кое е правилно и кое не. Ако вие говорите правилно и детето ви ще се научи.  Ако то сбърка - поправете го. С баби е безмислено да се говори, още повече, че наистина е трудно да се изкоренят дългогодишни навици. Нашите баби използуват архаизми и дъщеря ми е в непрекъснат спор с тях кое и как трябва да се каже. На баби забележки не съм правила, само на дъщеря ми съм обяснявала и тя говори съвършено правилен български.

Аз пък нищо лошо не виждам в едно "знаене" в повече. Дори е забавно, подпомага асоциативното мислене и се сформира по-богат речник. Пък и, честно казано, аз не съм напълно наясно с правоговорните норми на книжовния език 

Забележки правя само на детето

Хе, хе от сърце съм се смяла 

Аз бих и казала.Казвала съм например на свекърва си,че кучето си е куче,а не бау-бау,но тя не е от обидчивите.
А в яслата (няма къде другаде) някоя от лелите или децата казва паднах и дребната веднага го копира

Е, strelche®, не е толкова страшно. Аз живея в същата тази Северозападнала България и говоря доста правилно, смея да кажа  . Расла съм и аз на село ваканциите при баба и дядо, които говорят на диалект, но което съм "прихванала" от тях едно време, отдавна съм изчистила от речта си  .
Та мисълта ми беше, че децата сега се учат да говорят и е нормално (а и много интересно) да повтарят всичко което чуят, но  със сигурност във времето сами ще си направят преценка за това кое е правилно и кое не. Естествено не и без наша помощ  .

Зори,    извини ме, ако съм те засегнала! Както вече казах обаче, това ми е болна тема и да, може би съм по-емоционална като се заговори на нея и отговарям първосигнално.
Вярвам, че с добро желание всичко може да се постигне. Разчитам на това.

 Аз съм филолог и си спомням, че преподавателят ни по методика на преподаване на българския език ни беше казал, че е грешно де се поправят децата, когато говорят на своя диалект. Диалектният език не е допустим само в писмената реч и когато човек се изказва официално - например пред медиите, или пък самият той учи децата. Иначе диалектът е просто един от вариантите на езика. Чиста случайност  е, че е правилно да се казва хляб, а не хлеб. Просто едната форма е станала норма - иначе в Източна България казват хлаб , а в Западна - по-често хлеб.
Моят съвет е - просто вие говорете правилно на децата си. Иначе оттърване от хора, които ни дразнят с диалекта си няма.

И моето свеки говори ужасно и като чуя чак ми се повръща.Правих забележки ам тц.Лошото че и аз понякога се отпускам и говоря диалектно .Ще се постарая обаче когато вземе съвсем да разбира и говори да се поправя.

О, не, не си ме засегнала никак  . Просто исках да те успокоя, като ти дадох за пример мен  и моят град, където здраво са омешани диалекти, плюс доста голям процент влашко влияние. Пък ей ме на, самата култура  .

а да ,правя забележка и още как! може да каже "уста"," устенца", но не и "устачки" във възраст, когато детето попива всичко.
най- ми беше весело, когато в яслата сестрата му подвикна "Коце, седни,бе!"
и той й отговори-" Мама каза без "бе"!"

Свекърите са от Павликени и много "ъ"-кат.
Например глъвътъ-главата, рекътъ-реката, ракътъ-ръката, тревътъ- тревата и др., освен това съкращават някои думи - нал- нали.
Като оставя Жорко да го гледат после 3-4 дни и той "ъ"ка. Много е смешно, това малко красиво създание да говори на селски.

Живеем със свекърва ми, изрази като "нема", "чека", "вОда" са ми ежедневие. Нарочно поправям детето пред нея, никакъв ефект, а малкият попива веднага, аз полудявам, но не виждам изход.

Моите са от шоплука с всичките специфични за района ударения и думи. По-ме дразни обаче, че държат да се казва на дядо "деди" /и мен ме поправят като кажа "дай на дядо ..../, а бабата като се обади по телефона говори за себе си като "бабинка", "бабче" и прочее. Не го гледат, защото - не им е възможно, но се пласират по най-агресивния начин .....

Напълно споделям това мнение - диалектите са част от езиково богатство на езика ни, няма нищо лошо в тях. Свекърва ми също говори на диалект - не се и опитвам да я променям и не ме дразни, че говори така, просто търпеливо обяснявам на децата как е правилно и съм сигурна, че като пораснат, няма да има проблем и добре ще различават диалектните думи от книжовните. А разказът на Николай Хайтов май се казваше "Дърво без корен" - има и филм - много е хубав.

Ех тези свекита  и моите са от едни шопски села, от 30 годни живеят в София, но си говорят като родителите си на село
"Еля, баба, да нуняме" "Беги, че те ръфне АВ-АВ" (бягай, ще те ухапе кучето), "Дедати чЕка хлЕба"
Моят мъж когато говори с тях директно "превключва" на такъв език, а с мен, с приятели, познати не говори така...

За щастие се виждаме достатъчно рядко (2 пъти месечно за по 1-2 часа) и нямам намерение да сгъстявам срещите  НО все пак в неделя бяха мъжа ми и детето у тях (аз не ходих, та да всявам ред и дисциплина) и като се прибраха питам детето "Мишо, има ли ако" - отговор "нЕма"  полудях! И понеже се развиках, че няма такава дума нЕма цяла вечер ходи по мен и ми повтаря "нЕма акоооо"
Така съм им набрала, че нЕма да им се размине следващия път!  Аз всичко си казвам - така де, защо да се ядосвам самичка, а те нищо да не разбират - казвам си, пък нека съм лоша! 

Да, и аз имам подобен проблем. Напоследък се налага да я гледат баба, дядовци, жената която чист вкъщи и те си имат специфичните думи. Когато са свеки или свекър аз повтарям изречението с правилното произношение, а на моя баща директно му казах да внимава с говора, но все пак тя усвои много думички и сега кичат нейният речник. От градината се понаучиха и други неща и сме цветна картинка.
Трудно е да се оправят сега речниците им, но с времето, когато им се говори правилно ще се оправят.

Мен ме е гледала основно баба ми - жена с много живописен речник, пълен с диалектни думи, и турцизми, както и с доста изявен уклон към използването на нецензурни изрази. Родителите ми не са ми правили забележка, освен в няколкото редки случаи, когато явно съм се изказвала съвсем неадекватно. В единия случай нарекох сестра си "копеле", защото за баба лошите хора бяха копелета, а веднъж напсувах на майка един съсед и после ми обясниха, че това с майка му не било хубаво да го казват малки момиченца.

Мисълта ми е, че едно дете може да е поставено в среда, в която се говори на диалект, да усвои диалекта, но не е задължително да го използва. От друга страна и аз мисля, че всяка езикова форма е богатство и е въпрос на стечение на обстоятелствата кое ще стане норма и кое - отклонение от нормата.

Аз си казах мнението по-горе, в общи линии - гледана съм доста в диалектна среда, не мисля, че говоря диалектен български. Обаче като попрегледах мненията, подозирам , че проблемът не е в това дали се говори диалект, а в това кой го говори. И май ако е свекървата - прошка няма. 
И у дома се е разигравала следната ситуация (моята свекърва е от поъканите).
Тя учи детето на български и му повтаря:
- Крак, ръкъ, нос; крак, ръкъ, нос; крак, ръкъ, нос.
Накрая аз не издържам и казвам гласно:
-Ръка.
Тя продължава:
-Ръкъ.
-Ръка.
-Ръкъ.
-Не ръкъ, а ръка.
-Ам'чи аз како казах?
-Каза ръкъ, не ръка.
-Ни съм съ усетила.

Ако на нейно място беше сестрата на мъжа ми обаче, най-вероятно такъв диалог нямаше да има. Защото ми е симпатична, и макар да говори сходен диалект, не ме дразни. 

Свекър ми, който е преподавател в столично ВУЗ и говори съвсем нормално, също си променя произношението, като си отиде в родния град през лятото. А ние обикновено всички се изсипваме там, защото мястото е прекрасно, особено за деца.
И човекът като си попадне в родната среда - веднага преминава на местния говор. Обаче това не ме притеснява ни най-малко, даже когато Колето повтори нещо чуто от дядо му - какво лошо има да знае повече от 1 думичка за едно и също нещо? После като се приберем в София и разредим срещите с баба и дядо ги позабравяме и нещата бавно си идват на място. Но когато вечер му чета преди лягане усещам, че ме пита да му разяснявам все по-малко думи - защото все повече знае и използва в речника си - а това според мен е хубаво.
Познавам майка, която псува пред детето си без притеснения (включително псува и него, когато му се кара!!!) - ако питате мен, по-добре на диалект да му говори, ама...
Колкото до "казА", "кАза", казаАх" и "кАзах" - като филолог по душа и по образование се произнасям - това са дублетни форми и книжовният ни език ги допуска равнозначно в употреба, както и да ви звучи - не се дразнете от тях, не е погрешно. А знаете ли, че правилното произнасяне на думата "програма" е с ударение на О (защото думата е взета от гръцки)? Така казва речникът, ако щете вярвайте! Да не говорим, че множественото число на думата "чай" не е (както всички казваме) "чайове", а "чаеве"... но аз не познавам човек, който да го казва така, нищо, че това е правилното...
Така че - струва ми се - не трябва да се вживяваме излишно, децата ни при всички положения ще ни надминат - и в хубавото и (не дай, Баже!) в лошото - нека са здрави и израстнат като добри хора, другото не е важно!

Леле, още една болна тема! Свекито, като видна коренячка софиянка (каквато разбира се, не е, тъй като е родена в София, но родителите и са дошли от провинцията) говори отвратително (например: гардироп, ламба и пр.) и слага ударенията на невъзможни места. Полудявам, като я чуя, а побеснявам, като чуя малката да повтаря неправилно изговорените думи. И понеже ние с мойто свеки скрито покрито нЕмаме - моментално я светвам, че ако не си поправи говора, детето ще се научи да говори неправилно и после ще има проблеми в училище - ще се чуди млЕко ли се пише или млЯко например, или нЕма или нЯма, или ходИх ли, или хОдих. Понеже съм филолог, поради което съм си извоювала нЕкакъв авторитет пред нея, тя наистина се старае да се поправи. А когато Криси все пак повтаря грешно дадена дума, аз всеки път я поправям. Има го моментът, в който ми се обяснява, че баба и казвала така, но аз я инструктирам: "Следващият път, когато баба ти каже еди как си, кажи и, че не се казва така, а еди си как!".

Иначе аз самата  поради провинциалния си произход и минало    и поради факта, че проявявам интерес към различните диалекти, доста успешно боравя с два-три от тях, но не и в ежедневието. Нямам нищо против диалектните думи, защото те все пак са езиково богатство, но предпочитам детето ми да ги възприема само като такова, без да ги употребява.

Когато човек говори,в момента му се струва,че говори много правилно.Като се гледам на водеозапис забелязвам много свои грешки,които чак ми е чудно как са станали!!!!!!!!!!!!!Уважавам правото на хората да са такива,каквито са.Не мисля,че може да се промени един вече 50-60 годишен човек.И аз бих се обиждала,ако някой непрекъснато ме поправя.

Ох, ние за късмет няма от кого да попиваме. Мъжът ми говори добре, но когато се събере с врачанската си рода го удря и диалекта. Досега детенце не съм го чула да повтаря, защото подобни срещи не са чести.

Това качество аз лично го уважавам, може би защото баба ми така ме е възпитала. Тя считаше за проява на интелигентност способността да използваш езика според средата. Много уважаваше едно момък инженер от селото, който с приятелите си говорел "правилно", но с родителите си и съселяните минавал съзнателно на диалект. Самата тя се стараеше да прилага същия подход, доколкото може  - с мене "правилно", по молба на живеещите ми на другия край на страната родителите, и защото е в мой интерес, с всички останали на диалект. Дори се е стигало дотам да ме поправя, като усети, че съм прихванала разни местни думи. Много я обичах.

Абсолютно подкрепям мнението! Хората си говорят както са си говорили в последните 50-60 години. Живели са си чудесно 50-60 години и без някоя 20-ина годишна снаха да дойде и да почне да ги поправя  И аз да бях, и аз бих се обиждала. Че тези говорещи "неправилно" жени са отгледала съпрузите ви бе хора, те как говорят? Щом не се оплаквате от езика на мъжете си, значи ето, няма проблем с "попиването". Бих направила забележка само ако говорят неприлични думи или обиждат. Направо ви се чудя как си измисляте проблеми. Аз забележка правя само на децата си. Около нас целият свят говори на какъв ли не диалект, какво, дайте да тръгнем да поправяме всички, че видиш ли малките щели да заговорят на диалект като чуят Аз говоря, както е говорила майка ми и това е. Даже до ден днешен казвам "автобус", а не "рейс", чудесно помня как мама ми каза че "рейс" е маршрутът по който минава "автобусът". Децата ми също казват "автобус", нищо около мен всички до един тичат да се качат на "рейса". Също така казвам "благодаря" защото мама ми каза, че "мерси" казват във Франция, а ние сме в българи. Моите деца също казват "благодаря", дори мисля че още не знаят какво точно е "мерси". Изобщо не виждам какъв е проблемът, детето учи майчиния си език тъй или иначе. То затова се казва "майчин". Че експериментирало и повторило някакви чути диалектни думи - чудо голямо, не си мислете че случайно чутите думи ще надделеят над майчиното 24-часово възпитание.

аз пък много харесвам врачанска реч...изобщо, споделям мнението, че диалекта и познаването му си е  богатство. може би защото съм филолог ми е приятно да се ровя в странните думи на българския език.
за децата няма какво да се притеснявате. имам приятели, които живеят във Виена. и двамата говорят български вкъщи. детето, откакто тръгна на градина, говори перфектен немски/е, австрийски, де  /. те и говорят на българси, тя им отговаря на немски. какво остава за 2 форми на един език. езикът им се оформя от средата в която са най-дълго - детската градина, училището, кварталните приятелчета.
иначе за неща като "куче" и "бау-бау" съм категорична...макар, че не съм видяла възрастен човек да казва "бау-бау" и "ще се возим на бу-то"

        Даа, и на мен ми прави впечатление, че се недоволства предимно от свекърите, за родителите - почти нищо не се казва.
        И аз мисля, че няма нищо лошо в това как говорят бабите и дядовците и не бихме могли да ги променим на тези години.
         Аз също.

Това лято за пръв път 7 годишния ми син беше при  родителите на мъжа ми  в Силистра . Когато отидохме да го вземем се оказа ,че от братовчедките си  и от децата пред блока е усвоил малко от техния говор. По интересното беше , че той е поправял в говора им останолите деца ,та чак баба си и дядо си .