Когато друг член на семейството говори на диалект!

Свекър ми, който е преподавател в столично ВУЗ и говори съвсем нормално, също си променя произношението, като си отиде в родния град през лятото. А ние обикновено всички се изсипваме там, защото мястото е прекрасно, особено за деца.
И човекът като си попадне в родната среда - веднага преминава на местния говор. Обаче това не ме притеснява ни най-малко, даже когато Колето повтори нещо чуто от дядо му - какво лошо има да знае повече от 1 думичка за едно и също нещо? После като се приберем в София и разредим срещите с баба и дядо ги позабравяме и нещата бавно си идват на място. Но когато вечер му чета преди лягане усещам, че ме пита да му разяснявам все по-малко думи - защото все повече знае и използва в речника си - а това според мен е хубаво.
Познавам майка, която псува пред детето си без притеснения (включително псува и него, когато му се кара!!!) - ако питате мен, по-добре на диалект да му говори, ама...
Колкото до "казА", "кАза", казаАх" и "кАзах" - като филолог по душа и по образование се произнасям - това са дублетни форми и книжовният ни език ги допуска равнозначно в употреба, както и да ви звучи - не се дразнете от тях, не е погрешно. А знаете ли, че правилното произнасяне на думата "програма" е с ударение на О (защото думата е взета от гръцки)? Така казва речникът, ако щете вярвайте! Да не говорим, че множественото число на думата "чай" не е (както всички казваме) "чайове", а "чаеве"... но аз не познавам човек, който да го казва така, нищо, че това е правилното...
Така че - струва ми се - не трябва да се вживяваме излишно, децата ни при всички положения ще ни надминат - и в хубавото и (не дай, Баже!) в лошото - нека са здрави и израстнат като добри хора, другото не е важно!

Леле, още една болна тема! Свекито, като видна коренячка софиянка (каквато разбира се, не е, тъй като е родена в София, но родителите и са дошли от провинцията) говори отвратително (например: гардироп, ламба и пр.) и слага ударенията на невъзможни места. Полудявам, като я чуя, а побеснявам, като чуя малката да повтаря неправилно изговорените думи. И понеже ние с мойто свеки скрито покрито нЕмаме - моментално я светвам, че ако не си поправи говора, детето ще се научи да говори неправилно и после ще има проблеми в училище - ще се чуди млЕко ли се пише или млЯко например, или нЕма или нЯма, или ходИх ли, или хОдих. Понеже съм филолог, поради което съм си извоювала нЕкакъв авторитет пред нея, тя наистина се старае да се поправи. А когато Криси все пак повтаря грешно дадена дума, аз всеки път я поправям. Има го моментът, в който ми се обяснява, че баба и казвала така, но аз я инструктирам: "Следващият път, когато баба ти каже еди как си, кажи и, че не се казва така, а еди си как!".

Иначе аз самата  поради провинциалния си произход и минало    и поради факта, че проявявам интерес към различните диалекти, доста успешно боравя с два-три от тях, но не и в ежедневието. Нямам нищо против диалектните думи, защото те все пак са езиково богатство, но предпочитам детето ми да ги възприема само като такова, без да ги употребява.

Когато човек говори,в момента му се струва,че говори много правилно.Като се гледам на водеозапис забелязвам много свои грешки,които чак ми е чудно как са станали!!!!!!!!!!!!!Уважавам правото на хората да са такива,каквито са.Не мисля,че може да се промени един вече 50-60 годишен човек.И аз бих се обиждала,ако някой непрекъснато ме поправя.

Ох, ние за късмет няма от кого да попиваме. Мъжът ми говори добре, но когато се събере с врачанската си рода го удря и диалекта. Досега детенце не съм го чула да повтаря, защото подобни срещи не са чести.

Това качество аз лично го уважавам, може би защото баба ми така ме е възпитала. Тя считаше за проява на интелигентност способността да използваш езика според средата. Много уважаваше едно момък инженер от селото, който с приятелите си говорел "правилно", но с родителите си и съселяните минавал съзнателно на диалект. Самата тя се стараеше да прилага същия подход, доколкото може  - с мене "правилно", по молба на живеещите ми на другия край на страната родителите, и защото е в мой интерес, с всички останали на диалект. Дори се е стигало дотам да ме поправя, като усети, че съм прихванала разни местни думи. Много я обичах.

Абсолютно подкрепям мнението! Хората си говорят както са си говорили в последните 50-60 години. Живели са си чудесно 50-60 години и без някоя 20-ина годишна снаха да дойде и да почне да ги поправя  И аз да бях, и аз бих се обиждала. Че тези говорещи "неправилно" жени са отгледала съпрузите ви бе хора, те как говорят? Щом не се оплаквате от езика на мъжете си, значи ето, няма проблем с "попиването". Бих направила забележка само ако говорят неприлични думи или обиждат. Направо ви се чудя как си измисляте проблеми. Аз забележка правя само на децата си. Около нас целият свят говори на какъв ли не диалект, какво, дайте да тръгнем да поправяме всички, че видиш ли малките щели да заговорят на диалект като чуят Аз говоря, както е говорила майка ми и това е. Даже до ден днешен казвам "автобус", а не "рейс", чудесно помня как мама ми каза че "рейс" е маршрутът по който минава "автобусът". Децата ми също казват "автобус", нищо около мен всички до един тичат да се качат на "рейса". Също така казвам "благодаря" защото мама ми каза, че "мерси" казват във Франция, а ние сме в българи. Моите деца също казват "благодаря", дори мисля че още не знаят какво точно е "мерси". Изобщо не виждам какъв е проблемът, детето учи майчиния си език тъй или иначе. То затова се казва "майчин". Че експериментирало и повторило някакви чути диалектни думи - чудо голямо, не си мислете че случайно чутите думи ще надделеят над майчиното 24-часово възпитание.

аз пък много харесвам врачанска реч...изобщо, споделям мнението, че диалекта и познаването му си е  богатство. може би защото съм филолог ми е приятно да се ровя в странните думи на българския език.
за децата няма какво да се притеснявате. имам приятели, които живеят във Виена. и двамата говорят български вкъщи. детето, откакто тръгна на градина, говори перфектен немски/е, австрийски, де  /. те и говорят на българси, тя им отговаря на немски. какво остава за 2 форми на един език. езикът им се оформя от средата в която са най-дълго - детската градина, училището, кварталните приятелчета.
иначе за неща като "куче" и "бау-бау" съм категорична...макар, че не съм видяла възрастен човек да казва "бау-бау" и "ще се возим на бу-то"

        Даа, и на мен ми прави впечатление, че се недоволства предимно от свекърите, за родителите - почти нищо не се казва.
        И аз мисля, че няма нищо лошо в това как говорят бабите и дядовците и не бихме могли да ги променим на тези години.
         Аз също.

Това лято за пръв път 7 годишния ми син беше при  родителите на мъжа ми  в Силистра . Когато отидохме да го вземем се оказа ,че от братовчедките си  и от децата пред блока е усвоил малко от техния говор. По интересното беше , че той е поправял в говора им останолите деца ,та чак баба си и дядо си .