Я си признайте

  • 2 554
  • 50
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 4 176
Не. Умея да се въздържам. При мен минава леката усмивка.
 Даже слабост ми е да насърчавам хората да се излагат и да им гледам сеира.
Аз затова имам познати, които си позволяват да говорят небивалици и лъжи пред мен, защото ги оставям да мислят че им вярвам и се вживявам в тяхната история. Гадна съм.

# 46
  • Sofia
  • Мнения: 6 235
Толкова пъти съм го правила в най-неподходящиь момент, че не знам.....ама какво да правя като не мога да се сдържа.
и аз съм така. Много често се смея със сълзи направо до напикаване съм стигала . Имало е случаи, в които ми е толкова смешно, че само като се погледнем с човека, с който се смеем да изпаднем в истеричен смях. Веднъж така имах чувството, че ще умрам защото не можех да си поема дъх. Смея се заразително

# 47
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Ох, като чета ДЕянаЗза заразителния и смях и се сетих за първата ми коремна операция - бяхме четири в стаята, всички оперирани на един ден. А аз постоянно ги разсмивах, пък си е доста болезнен смехът в първите дни. И се оплакаха от мен на една визитация - да ме махнели от тяхната стая. Представяте ли си, дискриминират ме един вид  Joy

# 48
  • Мнения: 5 877
Хаха, мен така на 15 години ме оперираха тук в София и братовчед ми, тогава студент, ми идваше на посещение. А той има жестоко чувство за хумор, такова едно уж невинно, чуден е. Като го видех на вратата, почвах да се обяснявам да мълчи, да не ме разсмива, че много ме боли коремът... и естествено от цялата ситуация умирах от смях...

# 49
Стане ли ми смешно,никoй и нищо не може да ме спре.Казват,че имам заразителен смях,така че не оставам сама в трудната ситуация,лесно ми се разминава moresmile.Не мога да определя какъв точно ми е смехът,но пък е от сърце

# 50
  • Мнения: 811
И аз се хиля някой като се спрепне и други подобни,отвътре ми идва.После ми е конфузно  Embarassed ,ма к'во да правя...човещинка  Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт