Паническо разстройство - 56

И аз това се питам. Хипохондрията е страшна работа.

Вчера вечерта направих страшна криза. Както си бършех едно огледало, се присетих, че миналата седмица при прегледа, невролога ме попита дали съм имала някакви пристъпи на силен световъртеж, гадене и т.н, аз му казах, че не съм имала. Да, обаче докато бях с вирус в началото на месеца, два пъти ми стана много зле /прилошаване с изпотяване, разтреперване - ходих по спешност до Пирогов/. И оттам като ме връхлетя ПА, защото си помислих, че имам МС. Ревах неутешимо поне час. Пих един лексотан и ме успокои, след това даже успях да направя половин час йога.
Днес започнах с Дуксета и силно се надявам да имам час по-скоро подобрение, защото вчера положението беше нетърпимо. ММ много се разочарова от моето състояние и каза, че не издържа и ако продължавам така, ще се разделим.

Само Дуксет ли е изписан? Вземете и успокоително докато се натрупа АД.

Да, само Дуксет. Имам лексотан и мисля да пия от него, но дали да го приемам като се усетя в ПА или всеки ден по половинка.

Това ме изкарва извън нерви,а ако вашия партньор изпадне в такова състояние,защото застраховани няма,дали ще се почувства обичан ,ако и вие му кажете нещо подобно...

Хора, които не са изпадали в това състояние, просто не го разбират и се дразнят. Без да искам да го оправдавам. По-лесно е да си хване пътя и да си намери някоя без ПА. Мъжете често мислят рационално и търсят най-лекия път.

Това не е адекватна реакция при положение, че си в това състояние. Ти не го правиш нарочно. За съжаление хората в нашето състояние точно близките им не ги разбират и не ги подкрепят. Най-важно е да се стабилизираш и да се оправиш. Нищо друго няма значение.

Много хора работят с терапевти, но  нагласата не е такава каквато трябва да е, имам предвид двустранно.
От една страна клиентите са с нагласата да дадат шанс на терапевта, на методът му или да дадат шанс на еди си коя добавка или билка. Но до като не дадат шанс на себе си в тази терапия, вероятност за подобрение няма, до като не осъзнаят че това е нещо което се случва вътре в тях и от там трябва да дойде и промяната, а не от някой от нещо си от вън.
От друга страна, лично на мен психолозите и психотерапевтите са ми образно казано от категорията на врачките.
Както се търси "истинска" врачка  като игла в куп сено, така и с психотерапевтите. Аз не съм виждала можещ врач, ама хипотетично да им дам от 0 до 3% от всички обявяващи се за такива да могат нещо. На психотерапевтите не им давам повече от 10%, най-много 15 ефективност, което е нищожно.
Аз какво мисля е без значение, хората масово не намират полза от тях, доказателство е и този форум и съответната тема " Психолози, психотерапевти, психиатри...."
Мнението ми е, че терапевтите не могат да се абстрахират от себе си и тяхната си личност и пристрастия и да работят за клиента, превръщат терапията в своя собствена, хм платена от клиента.
Слагат клиента в някакви рамки, теории, схеми, ...а не работят с личността всяка уникална сама по себе си.
Чета по горе, че и хората/клиентите търсят някакви "диагнози" ама точни, .....че като се намерила "точната диагноза",  тогава вече едва ли не им било в кърпа вързано "излекуването".
"Диагнозите" са условности, подробности за мен. До като се работи с "диагнозата", а не с личността, вероятността за подобрение е нищожна при терапия...
Това с психотерапевтите като цяло е комерсиална история за мен, освен ако някой не му се усмихне късмета да попадне на неговият/точният терапевт.
Иначе там е спасението в науката за душата в най широкият и смисъл, от силно научната крайност до силно езотеричната, който каквито възприятия има. Стига сам да открие това което ще му помогне.

За психиатрията/хапчетата темата говори сама по себе си. С хапчета никой не се е "излекувал", химията къде реагира на моментните оплаквания до като се пие, къде не....
Нищо трайно и съществено....

Като го прочета това и направо ме загубвате за каузата. То, ако можеше всеки сам да намери своето спасение, нямаше да е в тази тема. Като се започне с едни общи приказки, намери си сам решение, чети, стягай се, провери си б12, мисли позитивно. Чудесно! Ама на думи. Химията не помагала, психотерапевтите и те не помагали. Значи списващите тук са обречени. Нищо лично.

Партньорите имат право да си тръгнат, това е често срещано. Аз поради професионалното ми спортно минало успявах да държа под контрол нещата - на мускули и дисциплина. Вярно, пак беше зле, но все пак и аз бях на ръба. Нямаше алтернатива да клекна, да намаля темпото на работа или нещо друго. Но много хора просто биват изоставяни, и това е приемливо и нормално. Поне аз го приемам така.

Лошото е, че не ми стига целия "букет" от емоции, а ми сега и вина трябва да изпитвам, заради това че подлагам близките си на този тормоз. Не съм се притеснила, че ще ме остави, но просто в момент на ПА имам нужда от емпатия, а не начукване на канчето. Все пак съм взела някакви мерки, ходя на психиатър, ходих на психолог, на всякакви лекари, пускам изследвания какви  ли не, сега започнах и Б12, чета книги. Не е като да седя и само да се оплаквам и да рева. Очевидно е че, полагам усилия за да се подобря, а той започва да ми се кара и само: "пий си хапчетата".

Не си разбрал написаното от мен. Това  "мисли позитивно" не бих го казала на никой, щото не мисля че там е решението.
А и защото много хора не знаят какво е позитивен, мислят си че е да се качиш на розов облак, а всъщност позитивен означава реален.

Има една поговорка "Помогни си сам за да ти помогне и господ/Господ".
Та Помогни си сам за да ти помогне и терапевта и терапията му, и добавката и хапчето.
Такива правила в психотерапията няма като в супермаркета, даваш пари получаваш си серенето/хляба.
Задачата на терапевта е да отключи потенциалът на клиента си, за да може той сам да си реши проблемите, а не на готово да го преобразява без негово участие в процеса.
Всеки има свободен избор да върви в каквото посока иска  и на когото иска да дава шанс на себе си, на хапчета, на терапевта и т.н. 
Резултатите са показателни.....

НОВА ТЕМА - https://www.bg-mamma.com/?topic=1526975.new#new

Има ли химичен дисбаланс в мозъка, ако ще и 100 терапевта да посети човек според мен все тая. Аз в началото на симптомите години се държах без хапове и бях станала много зле. Сега уж закрепих положението с ад , да видим докога. За мен си е чест дисбаланс на някакви хормони и това е