ЗА ВРЕМЕТО,ПРЕКАРАНО С ДЕЦАТА

Има дни, в които не прекарвам нито една АКТИВНА минута с детето. Просто не искам, не ми се играе, искам да си пиша тук, да си чета книга, да си лакирам ноктите, в други случаи трябва да сготвя, да изгладя.
Аз съм от работещите мами и много често вечер като се прибера паркирвам детето пред ТВ да гледа филмче, за да си свърша нещо.

Други вечери, пък, не ми се прави нищо, освен да играя с детето - строим кули, редим кубчета, гоним се, играем на криеница, слушаме, пеем и танцуваме детски песнички.
Включвам го и в домашните задължения - подай ми еди-какво си, занеси вилица на баща ти, простираме заедно - подава ми дрешки от легена... - това го смятам, за активно време, защото детето се чувства полезно, комуникираме, нищо, че не е точно игра с играчките.
Различно е, времето варира - да кажем от 0-5часа

И гледането на телевизия може да бъде активно общуване! Ако непрекъснато се коментира видяното, обсъждат се ситуациите и т.н.. Не се притеснявам да гледам заедно със сина си филми, които са били или все още са над неговата възрастова граница - просто си правя труда да обяснявам ставащото и по този начин да внушавам моето виждане по въпроса.
По-важно е общуването, разговорът, а повод може винаги да се намери. 

Аз в момента съм от неработещите майки. Имам достатъчно време през деня да свърша всичко необходимо- да изчистя, да сготвя, да изпера, да изгладя, да си оправя ноктите, да отида на фитнес  и т.н., за да мога вечер, като си прибера децата от ясла и училище да им се отдам изцяло.
Друг е въпроса, обаче, че те винаги имат нужда от АКТИВНОТО ми присъствие и просто се усамотяват и си играят по детски

  оф,mama_na_misho,малко ме успокои-а пък аз все се чуствам виновна като нямам настроение за игра и просто стоя до малкия буквално като статуя, вперена в телевизионния екран...mylenka,в твоя случай е нормално да им се отдадеш активно ,защото цял ден си била без тях и те-без теб......Kak'Sijka,за твоя начин на общуване, разбира се, че си права,аз имах предвид,когато майката стои пред телевизора, вперила очи и непомръдваща...

мамо на Мишо, искам да ти кажа, че за малкото дете количеството време, прекарано с него в една стая дори, е от огромно значение (май в Лоранс Перну съм го чела).
Аз също изпитвам ужасни угризения , че понякога съм толкова смазана от разни работи за вършене (превеждам вкъщи, следвам магистратура и домакинствам), че просто нямам време или сили да онкъсна глава от превода, за да поиграя с Влади.
Но иначе, гледаме тв заедно, пишем, рисуваме, строим кули, танцуваме, простираме и т.н. Все активни дейности заедно 

Наистина много зависи. Най-активна като че ли съм била в прекарването на време с децата, когато големият беше на 2 години, а малкият - бебе. Баткото беше буен, от децата, които уж не те дърпат за това и онова и лесно може да се каже "пусни го да се надивее", но е точно обратното. Точно такива деца си искат нон-стоп вниманието, за да се концентрират и да си създадат самостоятелни интереси.
Системата беше - от 8.30- 9 сутрин до около до 12-12.30 на обяд плътно занимания - Лего, пъзели (много беше напред с материала с тях), рисуване, книжки, други играчки ... аз му вися през цялото време на главата, бебето в ръцете ми, май добре му се отрази.    После хранене, съм, разходка, след това малко по-волна програма. Като цяло са се събирали около 4-5 часа на ден плътни занимания в продължение на година.
Сега е по-малко, много по-самостоятелни са, а и вече си играят двамата. Пак си искат вниманието, разбира се. Но с напредването на класовете и нарастването на домашните нищо чудно и отделяното от моя страна внимание наново започне да се увеличава. Затова все още предпочитам да работя почасово.

..аз работя от 8 до 5; у1а и ме няма изобщо 1 цял ден от седмицата;
прекарвам с децата ни по 3 1аса ве1ер и съвсем не са АКТИВНИ в описания смисъл 100% ..тв не пускам..като ни се играе-играем,доста 1етем,ядем, говорим,подреждаме,пишем и пр..
нямам угризения-децата са 1аст от живота ни,и те спазват правила и ред както и ние,насилено "ка1ествено време" е много по-вредно за мен от лежане по пода и броене на дъските по паркета(това особено смислено нещо правихме тази ве1ер )
ина1е излизаме много, следобед,водя ги къде ли не ако за мен е интересно и така се у1им на живот..Но не правя нищо защото "така трябва",имам си мои си убежедения и си свиркам..

И мен ме няма по цял ден.
Но вечер, в момента в който се прибера, се залепва за мен и постоянно си търси игра да го гоня с маска, да редим коли, да ми разказва, да ходим до тоалетна, постоянно е "мамо, ела, мамо, седни тука". Мисля, че детето само си търси игрите и контакта, поне моето е така.

Сега като чета тази тема се замислям че май наистина времето което прекарваме заедно не е достатъчно ,но си мисля че и в друг вариант с повече внимание пак няма да е достатъчно поне за мен, успокоението което от една страна не е надобре е че спи с малката в едно легло и докато заспим си говорим надълго и широко за деня .Но иначе вечер след пет като се прибера кое по напред да играя или да приготвя нещо за хапване или да пооправя нещичко ,няма време-звучи като оправдание но си е така.Дано нещо се промени ,ще се погрежа сега като се замислих по въпроса ,въпреки че и така живота си ни е чудничък.

Аз съм неработеща мама, която по цял ден е с детето си, понеже още не ходим на ясла. Разделям времето си с него на 2 периода - преди и след като забременях. Начи преди, а и може би защото беше лято почти всеки ден го водех на детската плщадка за по 2-3 часа да си играе и да се види с деца. Той обича да тича, единствената игра с други хора е на гоненка - някой да го гони. Друго не признава. Гоним се всяка вечер, но не много щото той е неуморим, а аз съм си дърта вече и немощна  Всички опити за обяснения по картинки се провалят в зародиш защото метка книжката и тича нанякъде. Най-обича да бърка насам натам, да се катери, да играе с врати и кухненски уреди - с 2 думи - да прави бели и забранени неща. Тези занимания с удоволствие върши сам и аз съм out. От как съм бременна пък и застудя почти не ходим на детската площадка, неам сила да ходя, а от студа още повече ми се драйфа и имам чувство че ще припадна. За съжаление всичко е  за сметка на Давид, но... не мога за сега да променя нещата освен да чакам да мине началното гадене. Умира от скука милия и трябва да се задоволи с виждане на баба и дядо или братовчедите или ако ни дойдат гости, с които си умира от кеф да си играе. И с баща си обича - аз обаче съм доскучала май  . И го разбирам.

И дъщеря ми най обича да я гонят,но само баща й се вързва на това,мен нещо ме мързи.Като се върна от работа обикновено имам да сготвя,да изгладя и чак тогава да й обърна внимание.Тя слава богу от няколко месеца/сега е на 4/ си играе сама,говори си и си фантазира разни истории.Най-топла връзка има между нас когато си легнем и й чета приказки.Тогава се гушва на рамото ми  и е много щастлива.

Аз по цял ден съм на работа. Вечер като го взема от ясла и си се радваме един на друг. Гледам да остане време за обща игра, но също така го включвам и в помощ в домакинството - да подаде нещо, да хвърли нещо. Той много се радва и го приема като игра, само така мога да свърша и домакинска работа вкъщи, коята е ежедневна и за съжаление никога няма край. Но Боби обича да гледа и детски филчета и аз му пускам, като естествено това време не е активно за нас, но си се забавлява детето, а и за мен е ОК да свърша нещо. Това е ежедневието ни. През почивните дни разбира се е друго.

За съжаление осъзнах, че времето което прекарвах с детето след работа беше много по- пълноценно отколкото сега когато съм си в къщи. Непрекъснато имам нещо за вършене и само отлагам игрите, е играем си но не така като преди. Вече не аз се въртя около него, а той около мен. 

Ние сме още много малки и по-цял ден се занимаваме с нещо заедно.

И аз се притеснявам , че му отделям недостатъчно време - ходя на работа , в къщи винаги има нещо за оправяне ... малко ми е криво , че не се занимавам много с него , но да си призная честно  ... много и не ми идва отвътре да се гоним или да товарим камиони или по 60 пъти да правя едно и също .
Добре че мъжът ми се вживява в клоунската роля , та ме отменя малко .
В интерес на истината обаче , моят син не винаги иска някой да се занимава с него , обича и сам да си играе .
Но и аз смятам , че откакто тръгнах на работа времето прекарано с него , макар и по - малко , е в пъти по - пълноценно.

Всеки ден си отделям време да си поиграем или да 4етем приказки. Но гледам да не е 4ести4ко защото свиква така и после неиска да си играе сами4ка 

Същата история сме и ние, затова дори да имам работа за вършене съм си направила набор от въпроси с които да я занимавам да ми разказва докато съм заета или я карам да ми помага. През останалото време се маймуня с нея докато заспи...

аз съм работеща майка с "неограничен работен ден", така, че ми е доста трудно през седмицата вечер да му обръщам на сина ми много Активно внимание - но се старая до колкото мога . За това, посвещавам уикендите си на него изцяло - каквото и да правим го правим заедно - ходим на много забавления, на гости, на разходки, на кънки и т.н. Определено обичам уикендите, макар, че в понеделник съм доста изморена и даже съм малко доволна, че мога да си "почина" в работата си .
Според мен никога времето няма да ни сига за децата ни, но по-важното е да се стараем да имаме съвместни занимания и да можем да "наваксваме" (ако въобще е възможно това), когато имаме възможност. Аз определено се старая, е не винаги се получава, но имам желание да парвим много неща заедно.

В момента съм в отпуск до юни 2007 г. Преди да пусна Интернет играехме с часове,но сега съм "заета" с форума и др.Докато съм на комп. й говоря,давам й указания какво да прави с куклите,фермата с животни и т.н.После я взимам да играем на онлайн игри за малки деца.Разглеждаме и коментираме снимки на животни в някой сайт.Вечер гледаме "Мечо Пух", "Бамби".Четем приказки. Разказвам измислени от мен истории с деца и животни.Пея песен преди лягане и редим пъзели,за да стои в кошарата.

Аз съм от неработещите майки и съм постоятнно с дечко.
Изключително ми е приятно да прекарвам времето с нея.За мен това са най-хубавите мигове(а от там дни и години).Няма още много да ме търси за игри и ще дойде времето на други предпочитания. Затова всяка минута прекарана в игра е щастие за мен.
Къщната работа я върша когато тя спи или през къно вечер. През деня върша само дребни неща, които не ме откъсват дълго от нея.А в повечето случаи и тя се вкл. като помощник и така игрите и заниманията продължават.
Нашиат татко не се вкл. защото цяла година беше тежко болен , а сега от 2 месеца е командировка, така че изцяло на линия съм аз!!!
АКТИВНОТО  време(в игри и занимания) , което прекарваме заедно е много. Най - грубо е между 4 и 7часа.
 
Въпреки всичко , Детето усеща кога родителите се доволни и спокойни. И ако това е плод на тяхната работа то ще бъде спокойно.Децата умеят да ценят вяка минутка прекарана с тях в игра.
За работещите мами - не се обвинявайте - само спокойствие и здраве!!! 

  Здравейте на всички мами, които се включиха в темата...от видяното тук, стигам до извода, че не трябва да се обвиняваме, че днес точно не ни се играе или не ни се "маймуни" с детенцето/децата/ и че в крайна сметка наистина е по-вайно качеството, а не количеството време, прекарано заедно...естествено, подкрепям и мнението на desi-r, защото тя е адски права, че след време децата ни ще поотраснат и по-малко ще се въртят около нас и тогава е хубаво да имаме тези топли спомени в сърцата си...

just_a_mamma благодаря ти  че ме подкрепяш. Понякога от спорове с други родители се замислям дали постъпвам правилно, дали пък наистина детето може и без огромнтото ми  внимание и занимания.Въреки такива мнения аз съм си такава и дано имат повече като мен.
 
Късмет, здраве и безброй забавни моменти с малките и големи слънчица!!!
 

Различно.През седмицата по-малко,защото е на ясла,а в събота и неделя-повече.Оставила съм я тя да ме води-щом каже "Мамо,ставай" или "Искам да играем" и от сорта,съм на линия.Понякога почти не ме търси,друг път съм постоянен участник в играта.

ВЕСЕЛА КОЛЕДА НА ВСИЧКИ НАСТОЯЩИ И БЪДЕЩИ МАЙКИ, ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА И МАЛКИ СЛЪНЧИЦА!!!

Аз работя професия Майка, а синът ми не ходи на ясла.
Много мами могат да ме намерят за откачена, но аз съм се отдала изцяло на сина си- т.е. съобразявам се с него.
Ако иска да си играе сам или да гледа телевизия, аз си върша нещо мое си. При готвенето и чистенето винаги ми помага по своя инициатива, нищо че всъщност е много малък.
Когато иска да си играем двамата- играеме си.
Понякога душичката ми спи и като го гледам как той кипи от енергия, а аз нямам сила въздух да си взема, само си викам:"да ми е жив и здрав"
Но с цената на доста лишения и умора, всеки ден започвам да усещам все по- голямо удовлетворение за труда, който съм положила, грижейки се за сина си.
Подкрепям Desi_r - и за мен това са най- щастливите ми мигове

 . Ако това е най-доброто за детето, защо да не си седиш с него. Мисля, че ако майката има сили и желание  и детето се поддава може да възпита и научи детето си на много повече неща отколкото детската градина - според мен дори там се затъпява, поне аз така го усещах като дете. В къщи научавах толкова много неща, а в детската само с глупости ме занимаваха плюс 2 часа отнемаха от ценното ми време като ме караха да спя, но аз не спях а лежах в кревата и откачах. Исках така да си караме със сина ми по цял ден заедно. Но усещам, че не мога да се справям с него, че има някакви особени нужди, които или не разбирам или не мога да задоволя, защото примерно не мога да кисна по цял ден навън на студа или да играем на гоненка - нямам сила за такива неща. С удоволствие бих го научила на игри, бих му показвала по книжки, но той не се изнтересува от такива неща, които всъщност са нормални за възрастта му и другите деца правят. Изглежда ми много различен от другите деца и вече си мисля, че не е наред. Пегагог ме посъветва да го дам на ясла и там специалисти ще го наблюдават и ще преценят дали всичко му е наред и дали има нужда от специални грижи. Така че реших да го пусна на ясла сега от 1 януари. Много ми е мъчно, защото съм свикнала да ми е все под око и не вярвам, че някой ще го пази по-добре от мен. А като го знам какъв е самоубиец... Но от друга страна се радвам защото мисля, че там ще му хареса, има деца, играят навън по цял ден и т.н. Той има нужда точно да си изразходва енергията. Пък и аз ще си почина, защото с такова дете е доста изморително - хубавите моменти с детето могат да станат нетърпими при непрекъснатото мрънкане и тичане след него. Дано само не ми го върнат под предлог, че не се държи както подобава, въпреки че не съм чула за такива случаи тук (в БГ съм чувала обаче). Завиждам на майките на нормални деца (такива, които си ядат, спят си, реагират адекватно, спокойни и разбрани...), защото имат възможност да направят най-доброто за тях. А аз имам нужда от помощ от специалист, защото просто не смогвам на темперамента му. 

Аз се опитвам да използвам пълноценно времето с Малчо, защото и без това е на целодневна ясла. Поне вечер се опитвам да беснеем заедно, или да строим кули, или да разглеждаме албумите със снимки или книги с картинки и т.н. Домакинстването оставям за късно вечерта или рано сутрин, или пък Малчо помага например при простиране на пране или както днес например като тръгнах да минавам с прахосмукачката, той запротестира, че не съм сложила четката за мокет и ми я донесе. 
Криво ми е, че докато е в яслата пропускам доста моменти от живота му, че например шефката ми си тръгва на обяд и прекарва повече часове с нейното дете, отколкото аз с моето   
 Това е и една от причините, да поставям детето и неговите нужди на първо място въпреки, че родата мърмори понякога.