ЗА ВРЕМЕТО,ПРЕКАРАНО С ДЕЦАТА

И аз се притеснявам , че му отделям недостатъчно време - ходя на работа , в къщи винаги има нещо за оправяне ... малко ми е криво , че не се занимавам много с него , но да си призная честно  ... много и не ми идва отвътре да се гоним или да товарим камиони или по 60 пъти да правя едно и също .
Добре че мъжът ми се вживява в клоунската роля , та ме отменя малко .
В интерес на истината обаче , моят син не винаги иска някой да се занимава с него , обича и сам да си играе .
Но и аз смятам , че откакто тръгнах на работа времето прекарано с него , макар и по - малко , е в пъти по - пълноценно.

Всеки ден си отделям време да си поиграем или да 4етем приказки. Но гледам да не е 4ести4ко защото свиква така и после неиска да си играе сами4ка 

Същата история сме и ние, затова дори да имам работа за вършене съм си направила набор от въпроси с които да я занимавам да ми разказва докато съм заета или я карам да ми помага. През останалото време се маймуня с нея докато заспи...

аз съм работеща майка с "неограничен работен ден", така, че ми е доста трудно през седмицата вечер да му обръщам на сина ми много Активно внимание - но се старая до колкото мога . За това, посвещавам уикендите си на него изцяло - каквото и да правим го правим заедно - ходим на много забавления, на гости, на разходки, на кънки и т.н. Определено обичам уикендите, макар, че в понеделник съм доста изморена и даже съм малко доволна, че мога да си "почина" в работата си .
Според мен никога времето няма да ни сига за децата ни, но по-важното е да се стараем да имаме съвместни занимания и да можем да "наваксваме" (ако въобще е възможно това), когато имаме възможност. Аз определено се старая, е не винаги се получава, но имам желание да парвим много неща заедно.

В момента съм в отпуск до юни 2007 г. Преди да пусна Интернет играехме с часове,но сега съм "заета" с форума и др.Докато съм на комп. й говоря,давам й указания какво да прави с куклите,фермата с животни и т.н.После я взимам да играем на онлайн игри за малки деца.Разглеждаме и коментираме снимки на животни в някой сайт.Вечер гледаме "Мечо Пух", "Бамби".Четем приказки. Разказвам измислени от мен истории с деца и животни.Пея песен преди лягане и редим пъзели,за да стои в кошарата.

Аз съм от неработещите майки и съм постоятнно с дечко.
Изключително ми е приятно да прекарвам времето с нея.За мен това са най-хубавите мигове(а от там дни и години).Няма още много да ме търси за игри и ще дойде времето на други предпочитания. Затова всяка минута прекарана в игра е щастие за мен.
Къщната работа я върша когато тя спи или през къно вечер. През деня върша само дребни неща, които не ме откъсват дълго от нея.А в повечето случаи и тя се вкл. като помощник и така игрите и заниманията продължават.
Нашиат татко не се вкл. защото цяла година беше тежко болен , а сега от 2 месеца е командировка, така че изцяло на линия съм аз!!!
АКТИВНОТО  време(в игри и занимания) , което прекарваме заедно е много. Най - грубо е между 4 и 7часа.
 
Въпреки всичко , Детето усеща кога родителите се доволни и спокойни. И ако това е плод на тяхната работа то ще бъде спокойно.Децата умеят да ценят вяка минутка прекарана с тях в игра.
За работещите мами - не се обвинявайте - само спокойствие и здраве!!! 

  Здравейте на всички мами, които се включиха в темата...от видяното тук, стигам до извода, че не трябва да се обвиняваме, че днес точно не ни се играе или не ни се "маймуни" с детенцето/децата/ и че в крайна сметка наистина е по-вайно качеството, а не количеството време, прекарано заедно...естествено, подкрепям и мнението на desi-r, защото тя е адски права, че след време децата ни ще поотраснат и по-малко ще се въртят около нас и тогава е хубаво да имаме тези топли спомени в сърцата си...

just_a_mamma благодаря ти  че ме подкрепяш. Понякога от спорове с други родители се замислям дали постъпвам правилно, дали пък наистина детето може и без огромнтото ми  внимание и занимания.Въреки такива мнения аз съм си такава и дано имат повече като мен.
 
Късмет, здраве и безброй забавни моменти с малките и големи слънчица!!!
 

Различно.През седмицата по-малко,защото е на ясла,а в събота и неделя-повече.Оставила съм я тя да ме води-щом каже "Мамо,ставай" или "Искам да играем" и от сорта,съм на линия.Понякога почти не ме търси,друг път съм постоянен участник в играта.

ВЕСЕЛА КОЛЕДА НА ВСИЧКИ НАСТОЯЩИ И БЪДЕЩИ МАЙКИ, ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА И МАЛКИ СЛЪНЧИЦА!!!

Аз работя професия Майка, а синът ми не ходи на ясла.
Много мами могат да ме намерят за откачена, но аз съм се отдала изцяло на сина си- т.е. съобразявам се с него.
Ако иска да си играе сам или да гледа телевизия, аз си върша нещо мое си. При готвенето и чистенето винаги ми помага по своя инициатива, нищо че всъщност е много малък.
Когато иска да си играем двамата- играеме си.
Понякога душичката ми спи и като го гледам как той кипи от енергия, а аз нямам сила въздух да си взема, само си викам:"да ми е жив и здрав"
Но с цената на доста лишения и умора, всеки ден започвам да усещам все по- голямо удовлетворение за труда, който съм положила, грижейки се за сина си.
Подкрепям Desi_r - и за мен това са най- щастливите ми мигове

 . Ако това е най-доброто за детето, защо да не си седиш с него. Мисля, че ако майката има сили и желание  и детето се поддава може да възпита и научи детето си на много повече неща отколкото детската градина - според мен дори там се затъпява, поне аз така го усещах като дете. В къщи научавах толкова много неща, а в детската само с глупости ме занимаваха плюс 2 часа отнемаха от ценното ми време като ме караха да спя, но аз не спях а лежах в кревата и откачах. Исках така да си караме със сина ми по цял ден заедно. Но усещам, че не мога да се справям с него, че има някакви особени нужди, които или не разбирам или не мога да задоволя, защото примерно не мога да кисна по цял ден навън на студа или да играем на гоненка - нямам сила за такива неща. С удоволствие бих го научила на игри, бих му показвала по книжки, но той не се изнтересува от такива неща, които всъщност са нормални за възрастта му и другите деца правят. Изглежда ми много различен от другите деца и вече си мисля, че не е наред. Пегагог ме посъветва да го дам на ясла и там специалисти ще го наблюдават и ще преценят дали всичко му е наред и дали има нужда от специални грижи. Така че реших да го пусна на ясла сега от 1 януари. Много ми е мъчно, защото съм свикнала да ми е все под око и не вярвам, че някой ще го пази по-добре от мен. А като го знам какъв е самоубиец... Но от друга страна се радвам защото мисля, че там ще му хареса, има деца, играят навън по цял ден и т.н. Той има нужда точно да си изразходва енергията. Пък и аз ще си почина, защото с такова дете е доста изморително - хубавите моменти с детето могат да станат нетърпими при непрекъснатото мрънкане и тичане след него. Дано само не ми го върнат под предлог, че не се държи както подобава, въпреки че не съм чула за такива случаи тук (в БГ съм чувала обаче). Завиждам на майките на нормални деца (такива, които си ядат, спят си, реагират адекватно, спокойни и разбрани...), защото имат възможност да направят най-доброто за тях. А аз имам нужда от помощ от специалист, защото просто не смогвам на темперамента му. 

Аз се опитвам да използвам пълноценно времето с Малчо, защото и без това е на целодневна ясла. Поне вечер се опитвам да беснеем заедно, или да строим кули, или да разглеждаме албумите със снимки или книги с картинки и т.н. Домакинстването оставям за късно вечерта или рано сутрин, или пък Малчо помага например при простиране на пране или както днес например като тръгнах да минавам с прахосмукачката, той запротестира, че не съм сложила четката за мокет и ми я донесе. 
Криво ми е, че докато е в яслата пропускам доста моменти от живота му, че например шефката ми си тръгва на обяд и прекарва повече часове с нейното дете, отколкото аз с моето   
 Това е и една от причините, да поставям детето и неговите нужди на първо място въпреки, че родата мърмори понякога.