Историята, която ще ви разкажа не е моята лична, а на мой роднина, но по стечение на обстоятелствата и аз съм намесена. Роднините ми осиновиха прекрасно момиче на 1 година. В момента принцесата, която аз обичам като свое дете е на 6 години. Тя все още не знае, че е осиновена, но главния проблем не е в това или поне не в момента...
Семейството е разклатено. Майката няма истинско майчинско чувство, защото постоянно бие детето и му прави ненужни забележки. Имам чувството, че осинови детето само, за да има и тя като останалите си колежки дете. Не може майка да отказва на детето си да спи при нея само защото тя днес не е на кеф или да й казва, че тя ще я остави, защото баща й си имал любовница. Аз нямам дете, но според мен детето е над всичко останало. Над теб, над живота ти-то е най-святото и милото.
Мъжът иска да се разведат, но няма сили да го направи поради причината, че детето не знае, че е осиниовено, а тя в ярост може да й каже без да се замисли как и по какъв начин.
Не знам какво да правя.. аз обожавам това дете, то за мен е една принцеса, която много прилича на мен. Бащата е моят роднина и искам да му помогна някак..
От това, което чета виждам, че е трябвало по-рано да се каже на детето, но майката няма желание...Бащата търси начин, говори с психолози, а тя нищо..
Много ме е страх как ще й се каже и как ще реагира...Детето споделя на мен всичко и чувствам, че понякога има страх от майка си, страх, който аз никога не съм изпитвала по адрес на моята майка.
Много ще съм ви благодарна, ако споделите нещо с мен...аз самата не знам какво точно...объркана съм и оплашена за детето..
Благодаря на всеки един прочел дългата ми тема.