Преди да ме сочете с пръст заради начина, по който мисля, ще ви кажа едно - много добре знам, че жените са невинни. Това първо и второ - като приказвате как ще се чувствам ако ми се случи на мен, си помислете на какъв психически тормоз бяха подложени тези жени през тези години, на изтезанията, чрез които са изтръгнати тези "признания" и после ми кажете дали някога (дори и да ги помилват) ще могат да превъзмогнат шока и да преработят всичко преживяно, да стъпят на краката си и да се радват на пълноценен живот.
Аз много добре съм премислила. Едва ли някой в България ще им предложи после на тепсия психотерапия. Което е най-елементарното след цялата цигания.
Няма повече да коментирам, че ще стана зла.
Да, на топло съм и ми е много удобно в Германия и хич не ми пука за тях. Що ли да чета интернетските новини, за да се информирам - не. Само да се намирам на приказка. Иначе що ще ходя да си давам гласа за всяка една петиция, откакто лежат по затворите там.
Претенции за интелигентност нямам. Не искам и да имам.
Има една мъдра приказка - не питай старо, ами питай патило. Аз съм просто патило.