Публикувана: 20 дек. 2006, 23:45 ч.
Последно мнение: 31 ян. 2007, 15:03 ч.

Моето първо дете е негово второ..

2 677
25
1

# 15 21 дек. 2006, 13:29 ч.

Мнения: 1 311

Цитат на: bonne_esperance в чт, 21 дек 2006, 13:21

Но е неприятно да е на линия за всяко Пръц на бившата си(понякога неща без реална връзка с детето..) и чуството на вина,което всеки има,като оставя детето си(само физическото присъствие е разликата )да е козът й..Всичките ни дрезги май произтичат от там..Да не кажа единствените.Той е добър с нея, а тя се възползва..А си има собствен живот жената..Но явно си е пиявица..А и може би целта съм аз..

Вярно е, има го този момент, но с течение на времето той ще започне малко по-малко да се освества, а и чувството на вина като че ли малко се притъпява. Пък и на нея ще и писне да ви разиграва, дай Боже.
Във всеки случай недей да правиш скандали за подобни неща. Спокоен разговор - да, ако много те притеснява нещо, но във никакъв случай скандал. Накрая ще излезеш лошата, която иска да го раздели от детето му.

# 16 27 дек. 2006, 04:51 ч.

Питай го дали не иска и второто да вижда само от време на време за да го цени,това е емоцията която говори в мен разбира се.
Наистина,защо се ожени за него при това положение?Не мислиш ли че искаш да го промениш а той си е бил такъв?Това е само въпрос не те съдя,достатъчно ти е тежко.Но ако отговориш на този въпрос ще разбереш имаш ли шанс или си се самозаблудила още от началото.
Истината е че ние жените правим грешки както и останалите,но си мислим че мошем да ги поправим а може би той е просто такъв?Не се самозалъгвай,бъди реалист и реши дали можеш или не да си с него,няма перфектни мъже,нито жени.Или се примири или деиствай,самосъжалението само ти вреди а с времето се и свиква.

# 17 27 дек. 2006, 15:58 ч.

Мнения: 179

Цитат на: РЕНИ в чт, 21 дек 2006, 09:32

Няма формула за успешно съжителство, всичко си зависи от хората, а и при кого живее детето. Аз израснах с майка ми, вторият й съпруг и техният син. Но майка ми попадна на страхотен човек, който никога не ме е делил от собственото си дете.

Бре,това все едно аз съм го писала за мене!

# 18 27 дек. 2006, 16:12 ч.

Мнения: 9 865

Цитат на: bonne_esperance в чт, 21 дек 2006, 13:21

Колко сте бързи и продуктивни!
Но е неприятно да е на линия за всяко Пръц на бившата си(понякога неща без реална връзка с детето..) и чуството на вина,което всеки има,като оставя детето си(само физическото присъствие е разликата )да е козът й..Всичките ни дрезги май произтичат от там..Да не кажа единствените.Той е добър с нея, а тя се възползва..А си има собствен живот жената..Но явно си е пиявица...

Това все едно аз съм го написала!
Не мога с нищо да посъветвам авторката на темата, защото мен ме тресе "предстартова" треска и страх от момента, в който ще се появи моето първо, а негово второ дете...

# 19 27 дек. 2006, 18:32 ч.

Мнения: 1 744

И ние сме така - синът му беше на 8г., когато се роди дъщеря ни. Нямам проблеми с детето, само с майка му- защото непрекъснато се опитва да ни цоца и му дава идеи за това какво по-скъпо да иска от баща си. Тази година , месец преди да се родят близнаците, му купихме компютър за 800лв, при положение че е 5 клас и само игри си играе на него, след това му купихме колело 160лв., двд-записвачка 100лв. Нямам против такива покупки, но не и когато очакваме още две деца в семейството. Само да кажа, че не сме от паралиите - парно плащаме година назад.
Предупредих мъжа ми, че това ще окаже негативно влияние върху учението на сина му, и така стана, буква по буква, както казах. Но ми писна и реших, че щом има сили да работи за такива излишни на тоя етап неща, негова работа.
Все пак разковничето за добрите отношения във всякакви ситуации си остава компромисът, но разумният и то от двете страни. Желая ти успех!

# 20 28 дек. 2006, 11:46 ч.

София
Мнения: 4 493

Моето дете е второто за баща си, когато тя се роди синът му беше на 7 години. От самото начало аз се опитах да приобща детето към нас, но нито майка му позволи нито родителите на мъжът ми. Те отсякоха, че нашата връзка само ще нарани синът му и той по-добре да не знае за нас и да не ни вижда заедно. Не беше кой знае колко трудно това да се случи, като се има предвид че живеехме в друг град. Когато се роди дъщеря ни, не даваха да казваме на синът му, неговите родители категорично ми показаха, че моето дете не е тяхно внуче.
Аз се запознах с мъжът ми три години след официалният му развод - това го пиша просто за обеснение, че нямам грам вина за разводът им и проблемите им. Така и не ги разбрах тия хора, днес въобще не се сещат че моето момиченце /искат , неискат/ е дъщеря на синът им и е тяхна внучка, но и дъщеря ми не ги иска, даже не говори за тях.

Днес ситуацията е различна - Моето второ дете ще е първото за мъжът ми и трябва да ви кажа, че адски много се притеснявам от този факт. Страх ме е да не се получи някакво деление и това няма да е в полза на дъщеря ми - сигурно затова отлагам този момент /с бебето/. Сега сме си супер - тримата, ако станеме четирима вероятно ще се появи ревност и болка, въпреки че имам толкова познати които се справят с такива ситуации и твърдят че не е толкова страшно.

# 21 30 дек. 2006, 14:52 ч.

Мнения: 12

И при нас е така, само, че разликата е 7 години. Неговото е момче, а нашето момиче. Трудна и деликатна ситуация, трябва много-много да се внимава в определени моменти. Много съм се ядосвала на моменти от пропуски във възпитанието на детето и липса на хигиенни навици, опитвам се да показвам и обяснявам с много търпение. На моменти усилията ми показват някакви резултати, но продължавам смело. Не искам да си разваляме отношенията, бащата ме подкрепя, но по-лощо влияние оказва баба му/неговата майка/ с пренебрежителното отношение към нашата дъщеря. Това ме нерви повече. #Cussing out

# 22 30 дек. 2006, 19:06 ч.

Мнения: 498

То и аз съм в един латиносериал, та ми е трудно да се меся в живота на другите, камо ли съвети да давам, но в общи линии: Може би ще ти е по-лесно ако разчиташ най-вече на себе си, всяка помощ е добре дошла; Приемаш, че мъжът до теб има минало и не се дразниш от него; Грижиш се да са защитени Твоите интереси и интересите на Твоето дете (това е егоистично, но от другата страна мислят по точно този начин така че и ти "дърпаш").

Пиша това от моята си позиция: Имам дете от предишен брак, което живее с мен, мъжът до мен има две деца, мечтая за наше дете с ясното съзнание, че грижата за него ще бъде изцяло моя.

# 23 4 ян. 2007, 13:21 ч.

Мнения: 512

Уф, на чужд гръб и 100 тояги са малко... Аз нямам опит по темата, но реших да ви разкажа нещо, на което съм свидетел.
Сещам се за една моя съседка, която на 40 години се видя случайно с ученическата си любов. Жената се разведе и взе трите си деца (най-малкото на 2 годинки), разведе и ученическата любов (той имаше 2 деца) и си заживяха идилично с петте (измамената съпруга му тръсна децата, може би с надеждата, че човекът ще се опомни и ще се върне пре нея - все пак как се живее с 5 деца - не знам). И докато ние й се чудехме на акъла на съседката и си клюкарствахме злобничко как всяко чудо е за 3 дни... те си родиха и едно общо детенце!
Та искам да ви кажа, че и такива работи стават - обаче номера явно е в ГОЛЯМАТА любов. Защото никой не успя да им се намеси така, че да ги разколебае в решенията им или да ги раздели... а сега тяхното "бебе" вече е във 2-ри клас, докато най-голямата й дъщеря вече има свои деца... Явно най-важното е да си с правилния човек, а колко "бивши" има наоколо е без значение...

# 24 4 ян. 2007, 16:26 ч.

Мнения: 1 311

Цитат на: ansam в чт, 04 яну 2007, 13:21

Явно най-важното е да си с правилния човек, а колко "бивши" има наоколо е без значение...

Между другото имах съученичка - майка и имала 2 деца (тя беше едно от двете), оженила се за мъж, който сам си гледал двете деца и си бяха родили още 2. Та съученичката ми разправяше колко весело било в къща с 6 деца Grinning

А като чуя такива истории и винаги се сещам за един виц "Ела бързо, че моето и твоето бият нашето" hahaha

# 25 31 ян. 2007, 15:03 ч.

Здравейте, аз съм сгодена за мъж, който има вече дете. Аз бях най-добра приятелка на този мъж в продължение на 9 години, а сега трябва окончателно да реша, дали да бъда и негова съпруга. Аз трябва да взема решение, дали наистина мога да се справя с факта, че той има дете от първия си брак. При мен проблемът е, че аз ревнувам. Ревнувам, че с мен той няма да стане за първи път баща. Ревнувам, че вече това го е преживял. Трудно ми е да приема детето, но бих искала, защото обичам годеника си. Да не говорим, че нямам кой знае какъв повод за ревност, защото това дете е от жена, която той не е обичал - ожениха се защото тя забременя. Останаха заедно пряко сили само една година заради детето. Знам, че ще е различно с мен, защото ние планираме детето, желаем го и той твърди, че ще е най-жастливия човек на земята, защото ще има дете от жената на живота си и защото това няма да е грешка,а добре премислена постъпка.
Искам да преодолея ревността си и затова ви поля за вашата помощ : oops:

Препоръчани теми

Сексуално несъвместими в семейството

Не знам как да продължа и какво е редно

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Баща ми и ненормалните събития покарай него

Причина:

Причина: