Има ли Господ и вярвате ли в него?

все едно аз съм го писала.
Това, в което вярвам аз-наричам Бог, мъжът ми пък го нарича Буда-природа, кой е правият?

Не. Не. Колко съм кратка и ясна 

Да - Има и вярвам.

Вяра и религия са различни неща. ходенето на църква също.
И се чудя как вярвате пък не знаете има ли? Акомеже някой да обясни...
И не спорете, за тези които вярват има, за тези които не вярват - има това, в което вярват.
А ко не вярваш в нищо, не знам какво има.
Иначе е научно доказано съществуването му, но това не пречи някои да не вярват - всеки сам решава.

Извинявам се предварително, че разводнявам темата!
Би ли могла да ми дадеш линкове към материали по казаното от теб? Или ти да изнесеш малко повече факти? Съвсем сериозно питам, тъй като аз съм доста скептично настроена по религиозните въпроси, но ще ми бъде интересно да прочета някой друг научен труд в тази област.
 

Аз също вярвам,християнка съм,чета библията и се моля да се науча да живея според мъдростта,на която тя ни учи.
Е,невинаги успявам.Много неща според съвременното мислене даже са ми са се  стрували глупави и отживяли за нашето време,но в крайна сметка след известно време се убеждавам,че май има доста истина в това,което там пише и ако човек се опита,дори само за проба да живее според принципите споменати там много неща от живота му тръгват в положителна насока и чуства някакво спокойствие вътре в себе си,което никое друго събитие,друг човек или мисъл не е могло да му осигури така трайно.
За тези,които казват,че ако има Бог,то той не би позволил децата да страдат бих препоръчала да прочетат една книга от писателя написал и "Хрониките на Нарния".Книгата се казва"Проблемът болка",а авторът е К.С.Луис.Той има много интересна позиция по този въпрос и си заслужава човек да я прочете и да се запита,доколко тя е вярна или не.Книгата се опитва да даде отговор на въпроса как може да има толкова болка в света,в живота ни ,а едновременно с това да съществува добър и справедлив бог.
За мен сигурното научно доказано е ,че Исус Христос е реално съществувала историческа личност,а оттам нататък всеки си прави избора в какво,как и защо.    

Много абсурди се пишат в тези теми и няма да отговарям на поставения въпрос. включих се само за информация на надъханата форумка.
ДНК доказаха че е нематериална между другото.

Не ме разбирай погрешно, твърде далеч съм от мисълта да се заяждам с когото и да било (казвам го, за да не приемеш така думите ми).  Просто написаното от теб ме наведе на някои размисли.
Първо, отново ще помоля за това, което помолих и арт мама - дайте малко повече информация относно твърденията си. Защото наистина ми е интересно. Тя твърди, че са доказали съществуването на Господ, ти - че ДНК-то не е материя. Съвсем сериозно заявявам, че ще ми бъде интересно да прочета повече по тези две теми.
Но конкретно за ДНК-то... Чудя се, кой го е доказал и как? Всяко нещо във Вселената е материя. Там, където свършва материята, свършва Вселената. Материята не съществува и в Черните дупки. Въздухът, който не виждаме, не докосваме, е материя. Мирисът е материя. Човекът цял е материя (игнорирам възгледите на парапсихолозите в случая). Как може нещо, което е видимо, което науката знае от какво е изградено, изследва се и се работи с него, дори се модифицира да бъде нематериално?
Противоречи на всички физически закони.
А относно изказването ми - не задължавам никого с него, нито се опитвам да се натрапвам. Просто споделям.
Отново поздрави на всички ви.   

П.П. Съжалявам, че пак се отклоних от темата. 

Според мен има, да. Вярвам и съм религиозна. Когато успея, ходя на църква. Постя също.
Аз не се заемам да обяснявам защо и как и какво е доказано, но вярвам в чудесата и съм била свидетелка на доста.
За мен лично Господ съществува и ни помага както може. За страдащите деца си го обяснявам някакси на себе си, но не се заемам да го обясня и на вас. Понякога нещастията са за изкупване на грехове или помощ да прогледнам. Така чувствам аз нещата и не задължавам никого с моето мнение. Всеки си носи кръста. Аз няма да убеждавам невярващите, че има Бог, както и неварващете не могат да ме убедят , че няма.

защо не каже на всички да се просветиме и ние 

Четох тази статия, много ми допадна. Извинете, че е малко дългичка.
 ПРОВЕРЕНО: БОГ СЪЩЕСТВУВА! РУСКИТЕ УЧЕНИ СЕ ОПИТВАТ ДА "ОПОЗНАЯТ" ВСЕВИШНИЯ
       
За добро или не, но споровете за Бога сред руските учени възникнаха едва днес, 2000 г. след раждането на Иисус. Преди никой не се замисляше по този въпрос – религията в СССР по класическия израз на Маркс се считаше „опиум за народа”; материята за нас бе първична, а съзнанието – вторично. С една дума, съветската наука не знаеше пътя към Храма...

Днес неголяма част от известните учени – биолози, физици, астрономи са уверени, че възникването на Вселената не е било възможно без Създател. Развиваме се по твърде сложни закони, за да можем да обясним всичко със законите на еволюцията. Така мисли и Анатолий Акимов – доктор на физико-математическите науки, директор на Международния институт по теоретична и приложна физика, академик на РАЕН.

-Анатолий Евгениевич, какво е отношението към религията на днешните „бащи” на Руската Академия на Науките?

А.А. - Президентът на РАН Юрий Осипов изказа официално мнение за това, че няма основание да твърди, че Бог не съществува. Но аз съм уверен, че това не е всеобща гледна точка на академията. Например, лауреатът на нобелова награда за физика Гинзбург директно отрича Твореца и религията. Той счита, че понятието „бог” не е необходимо на науката. Поради това аз мисля, че позицията, която декларират ръководителите на РАН не е искрена. Нещо ми подсказва, че това е конюнктурен ефект... Президентът на страната ни вярва, и ние вярваме...Обаче Бог съществува и ние можем да видим проявленията на Неговата воля. Това е мнението на много от учените. Те не просто вярват в Създателя, а се базират на някои факти.

- А великите учени в миналото, които ни откриха класическата физика, те вярвали ли са в Бог?

А.А. - Много от тях. До времето на Исак Нютон разделението между наука и религия не е съществувало. Свещениците се занимавали с религия, а те са били и най-образованите хора по онова време. Самият Нютон е имал богословско образование и често повтарял: ”Законите на механиката ги извеждам от законите на Бога”. По-късно, с развитието на математиката и експерименталната физика, науката се откъсва от религията. Макар и последните данни за физическият вакуум да потвърждават по голяма част от фактите, няма противоречия между тях.

- Кант по свое време е формулирал 6 доказателства за съществуването на Бог. Съвременната наука има ли свое „седмо” доказателство?

А.А. - Когато преди около 300 години учените изобретяват микроскопа и започват да изучават какво се случва в клетката – процесите на делене на хромозомите предизвикват в тях зашеметяваща реакция:„Как е възможно това без намесата на Всевишния?!” Действително, ако говорим за това, че човек се е появил на Земята в резултат на еволюцията, то отчитайки мутацията и скоростта на биохимичните процеси за създаване на човека от първичната клетка, ще е нужно много повече време, отколкото е възрастта на самата Вселена!

Да вземем физическите константи, които еднозначно дефинират нашия свят: гравитационна, магнитна, радиус на орбитата на Земята и пр. Преди 30 години един учен доказа, че ако тези константи се изменят само с 1% /а те се отчитат с точност до 30 –я знак след десетичната запетая!/ светът ще бъде неустойчив, няма да съществува ядрото и електронната орбита! Същото можем да кажем за Космоса. Защо планетите се движат по точно определени орбити, а не по произволни?! Изобщо, светът, в който живеем е базиран на сложни закони.

- Излиза, че Бог е гениален физик?

А.А. – През 80-години на миналото столетие става любопитно събитие. Появява се книга, която прогнозира това, което ще се случи след 20 години, т.е. в началото на ХХІ век. Книгата е написана не от физик и не от специалист по научно прогнозиране. Написал я известният писател-фантаст Станислав Лем. Нарича се „Сбор от технологии”. Писателят предсказва как ще се развиват научно-техническите отношения на ХХІ век. Един от разделите е „Бог като супер ІВМ”. Там се задава следния въпрос: ако Бог е мислеща субстанция, то за този свръх разум не съществуват никакви ограничения по отношение на творческата му дейност – било то в създаването на човека или Вселената...

В началото на 80-те бе въведено понятието „физически вакуум”. Какво всъщност е това?

A.A-Това е материална среда, която пронизва цялото пространство, в това число и онова, което е между ядрото и електрона в атома...

- Почакайте, какво пространство има там, след като самият атом е 0,0...?!

А.А. – Ето, ето! Традиционно е мисленето, че светът е плътно вещество. Всъщност, действителността е много сложна... Да вземем най-простият атом – на водорода, който има 1 протон и 1 електрон. Ако хипотетично увеличим атома така, че неговото ядро да достигне размера на футболна топка, то радиусът на орбитата на електрона ще се увеличи съизмеримо, а промеждутъчното пространство ще бъде празно...

- Излиза, че Демокрит е бил прав като е твърдял, че светът се състои от атоми и празни пространства?

А.А. – Без съмнение е бил прав. Понятието „плътно вещество” е съвсем условно. Но да се върнем към физическия вакуум. Изяснихме твърде важни обстоятелства. Бяха направени разчети, които показаха, че броят на квантовите елементи в обема на радионаблюдаемата Вселена не можа да бъде по-малък от 10155 и тя не притежава свръх разум. Ако всичко е единна система и я разглеждаме като компютър, питам: а кое не е във възможностите на изчислителна система с такива размери? Това са неограничени възможности, по-големи от тези на най-модерния свръх компютър несъизмерим брой пъти! И още: как се управлява такава система? Тя непрекъснато „работи” и се променя?! За да премине от единия „край” на Вселената до другия при скорост 300 000 км/s на светлината са необходими 1015 светлинни години?! Ако един сигнал от т.А до т.В пътува толкова дълго, то по нашите земни критерии ще са необходими милиарди години и всякакъв смисъл за ръководство на тази система пропада! Оказва се, че в тази среда сигналите се разпространяват мигновено, за 0 s! Системата като единно цяло не би могла да съществува, ако не е изпълнено това условие. А то се изпълнява! Във всеки момент от времето, Създателят може да прояви Своята воля в най-отдалечения ъгъл на Вселената! Това, което някои учени наричат „Всемирен разум”, „Абсолют” – това е свръхмощна система, която се отъждествява от нас с потенциалните възможности на Всевишния...

- Но в Библията всичко е написано по друг начин...

А.А. – Това не противоречи на основните положения в Библията. Там се говори, че Бог е Вездесъщ, той е винаги и навсякъде. Ние виждаме, че това е така: Бог притежава неограничени възможности за въздействие върху всичко, което става. Както виждате всичко се извършва мигновено, за „отрицателно” време!

- Какво е отношението на Църквата към учените, които привеждат „научни доказателства” за съществуването на Твореца?

А.А. – Преди няколко години Ватикана се обърна към знаменити учени с молба, да докажат научно съществуването на Бог. Доколкото ми е известно, такива трудове регулярно постъпват при римския папа. Научна комисия по обяснение на божествените чудеса /в частност, миротворните икони/ с благословението на московският Патриарх е създадена и в Православната църква. Проблеми във взаимоотношенията ни обаче, има. Едно от основните различия в концепцията на религията е безрезервната вяра в Бога. И щом като ти се опитваш да доказваш, обясняваш, възниква ответната реакция: Нима се съмняваш? Тогава ти си в грях, трябва да те отлъчат от църкват! Но учените са устроени така, че независимо от любовта си - търсят истината. По своето време знаменитият учен Парацелс казал: „Това, което в един век се счита за суеверие, в следващия век вече е научна истина”. В миналото хората се страхували от мълнията, свързвайки я с гнева на Зевс. Днес във всяко училище се правят демонстрират.

- Може би това показва, че няма Бог?...

А.А. – Това показва, че сме в състояние да разберем някои проявления. А Бог е сътворил света така, че тези явления произтичат. Просто някои вече са обяснени от сферата на науката. Изобщо, аз съм убеден, че светът е предопределен и няма нищо случайно. Както казва един от героите на Булгаков: „Керемидата не пада случайно върху главата”. Всичко е предопределено от Всевишния.

- До този извод Вие сте достигнали, вследствие на собствения си опит?

А.А. – Може и така да се каже. Когато в началото на 80-те изучавах структурата на физическия вакуум, често си задавах въпроса: „Какво не е било известно на колегите ми физици до този момент?” Оказа се, че е можело да бъде направено още в 40-те години! А го направихме едва сега. Но, винаги идва момент, когато върху главата на Нютон пада ябълка!

Когато колегите ми се радваха – ту някой открил нещо, друг получил експериментални резултати – аз винаги казвам: „Намалете самомнението си! Ако вие сте направили нещо, то е защото небесата са счели, че е необходимо. Вие просто сте го направили!”

- Казахте небеса. Ако съществува Творец, то тогава къде се намират Рая и Ада?

А.А. – Съгласно религиозните постановки, Раят се идентифицира от хората с небето, а Ада – с подземния свят. Тези хипотетични представи изказани в образна форма имат под себе си напълно реални физически категории.

- ?...

А.А. – Освен магнитното и гравитационно полета в природата съществува торсионно поле, което се явява общо. Тези проявления се наричат „фин свят” или „пространство на финните вибрации”.

- Имате в предвид паралелни светове?

А.А. – Не бих употребил такъв термин. Ние с Вас не виждаме електромагнитните вълни, но те съществуват, както и гравитационното поле. Въпреки това обаче, никой не казва, че това са паралелни светове. Ако хората не виждат нещо, това не означава, че явлението е в друго измерение. Всичко е в нашето измерение...Освен това съществува и понятието „човешка душа”. Това, което наричаме душа са структури, които имат торсионно полева природа. Когато човек умре, казват, че душата му си „отива”. Животът след смъртта е проява на съществуването на тези полеви структури. Всяка подобна структура, припознавана като личност на човека, в действителност е полева структура с голяма плътност. Ако в човека е доминирал праведен образ - той се е самоусъвършенствал, вършил е добри дела – образованието има една структура. Ако човекът е греховен – извършвал е престъпления, деградирал е, след смъртта си попада в други условия – ада. Небето и подземията – това са условности. От научна гледна точка - това е среда на два типа души, но смисълът е верен, съответстващ на каноничните представи. Що се отнася до дявола – един от бившите приближени на Бог – той също притежава неограничени възможности, но в посока на злото. Противодействието на „тъмните сили” е твърде сложен проблем. От тях е по-добре да сме далеч. Адът, макар и да не е в „преизподнята”, смисълът му не се променя. И помнете какво е казано в Евангелията :обичайте се един друг и това е достатъчно!

* Анатолий Акимов е роден в 1938 година в Москва.Когато отишъл в църквата на 55 годишна възраст, свещеникът го попитал:

”Вие вярвате ли в Бог?” „Не, аз просто се убедих, че не може да не съществува!” - отговорил той.

Без съкращения от руски: Сабрина

да, вярвам, че има

Може да не ходя редовно на църква, но за себе си вярвам, че има - да.