Имали ли сте подобни пристъпи

За 'атака на паника' съм чела и чувала по Хамериканските книги и филми. Anxiety & Panic - пусни един Гугъл.

това си е точно от стрес. и аз съм така.не е задължително да се чувстваш нервна, но подсъзнанието работи и тялото реагира.намери повече време за сън, тишина и спокойствие и ще видиш, че повече няма да ти се случва.

Да, за съжаление, цели 15 години влачих подобни панически кризи. Разбирам те колко ти е гадно. Всичко е на нервна и психическа основа. Изясни какво ги поражда и после ще се бориш с причината.

Точно така. Синдромът е по-често срещан сред мъжете между 25 и 40 годишна възраст. Нормално е да го имаш и е хубаво да знаеш, че няма страшно.

И аз така се наплаших един път и даже ходих на психиатър, който се оказа, че е жена. Стана ми толкова смешно и реших да пофлиртувам намигайки - 'Сега кво, кой кого ще консултира, а?'...

Паническо разстройство - има достатъчно информация и на български. Аз съм с такова от 6 години. Поговори пак с лекаря си, добре е да вземеш мерки навреме, за да не хронифицира.

Абе, Жорж, ти си можел да пишеш и нормални и смислени постинги 
Браво   

паническо разтройство /ПР/, панически атаки
ето нещо по въпроса
http://forum.rozali.com/viewtopic.php?t=43

Абе кво става, тампони, паники,
в правилния форум ли съм...

Или ти си вдигнала ай кюто все пак. Едно от двете ще да е ако се сещаш за какво говорим, б?

Ами аз тъкмо мислех,че съм успокоила темпото,ходя редовно на йога,намалих си работното време,храня се здравословно и това все последната година,а точно тогава да ми зачестят и кризите-голяма ирония Бу,и аз съм чела за тези паник атаки,и в последната книга на Мадлен Алгафари има писано,но при мен основно ми прималява,сърцето ми се разтуптява и чак после идва треперенето,а междувременно и голяма жажда,а пристъпите не ги описват май точно така.Блонди,проблеми не че нямам,но засега обстоятелствата са непреодолими-т.е не мога да се боря с тях Ти как преодоля това(ако не е много лично де)?

Писах и всичко ми изчезна...
Аз имах подобни пристъпи в продължение на няколко години. Случваха се, когато съм под напрежение. Започваше се със изтръпване на ръцете и раменете, ускоряваше ми се пулса и следваше ужасно треперене на цялото тяло. При мен траеха не повече от 2-3 минути и много странно, но след това се чувствах много спокойна. Ходих, като теб на всякакви прегледи и накрая стигнах и до психолог.
Това, което той ми обясни е, че при много хора причините се коренят не в общоприетата теория за преживян стрес в детството, а точно обратното - стреса след срещата с реалния живот след едно безгрижно детство.
При мен нещата се оправиха до голяма степен от самосебе си, с годините. Дано и при теб така се случи.

На ЛС 

Смени си лекаря!   
Нищо, което те кара да се чувстваш дискомфортно, не е нормално!   Работата на лекаря е да разбере какво е то и как да се елиминира. 

   Туше 

Живея в малък град,едва ли друг лекар ще каже нещо различно,те са си като по калъп.Благодаря на всички,които се включиха,явно малко съм чела за тия панически пристъпи,защото сега си намирам почти всички симптоми Ще потърся някалъв вид онлайн помощ,дано да има нещо подобно.
Не мога да се сдържа да попитам-Лиска,какъв е проблема?Обясних защо писах в клюкарника,бях много уплашена,писах повече за подкрепа и успокоение,момичетата споделиха...

Били, не се притеснявай. Минавам през това и аз.

Били, Лиска така изразява подкрепата си.
Понякога като те тупнат върши повече работа.
Извинявам се на Лиска, че адвокатствам...

Аз имам подобни пристъпи, но на недостиг на въздух.
След купчина изследвания и чудесни резултати - останах без отговор.

Потърси психолог!

Е на тва му се вика нервна криза! Нарушена вегетативна нервна система. Супер гадно но за щастие само усещане без да имаш конкретно заболяване! Не се шашкай отиди на невролог. Прави се едно изследване нарича се ЕЕГ и показва директно проблема.

Имала съм пристъпи като на Verdad. Започва със стягане в гърлото и после недостиг на въздух.
По-често докато бях студентка. За последните 6 години са били не повече от 3-4. Лекарите не ми казаха от какво може да е .

тц. еег е запис на мозъчната дейност. нищо няма да покаже. освен ако няма епилепсия...
не е за невролог тая работа, а за психолог или психиатър.

По повод цитата на Баба Яга - Не смятам да заблуждавам който и да е! Изживяла съм го същото и съм минала през сумати изследвания. Последното от които беше ЕЕГ. При него стана ясно какъв е точно проблема. Но казвам че не съм лекар и последната дума е именно на специалист.

Разбирам те и си мисля, че консултации с добър психолог /психиатър/ ще решат проблемите ти.
Сигурна, съм че си в някаква дупка /криза/ и че лесно ще излезеш от това положение. 

Точно същото не мога да твърдя,че съм преживяла,дано не  се случва    Според мен е най-вече на психическа основа, от стрес,но няма лошо и изследвания да си направиш,за да си спокойна 
Дано не се случва повече 

Същата съм. Дона,мир!Това е нещо,което може да ме накара да те заобичам,ама много  /аз съм altruism,btw/

по темата: Мило момиче,това са панически атаки и НЕ са нещо нормално,когато ти се случат повече от веднъж-два пъти!Особено важно е да не си мислиш за това,че биха могли да се повторят и да живееш с този страх.Отиди при специалист и сподели докато е време.За съжаление понякога е много трудно да се установи причината /като при мен/ и съответно лечението е по-дълго.Но помни-от това не се умира!И се лекува!И нищо лошо няма да се случи,освен,че ще се чувстваш зле от собствения си страх..само ако го позволиш!Поздрави и горе главата!

И аз имах преди години такъв проблем.Бях на 17 и съм имала дни почти всеки ден ми се случваше.За около 2-3 минути цялата изтръпвам и започвам да треперя и съм неадекватна.Приятеля ми се стряскаше доста.Не потърсих лекар,но с годините проблема отшумя.Вече нямам такъв проблем.Тогава си мислех по едно време,че имам ясновидски способности и се опитвах да ги разгадая

eй са, сама се накисвам.. Начи, има едни алтернативни медици, дет го оправят туй, ПР, ма кво да се обяснявам, като препоръка не мога да дам.

И на лс не казвам.. Пуснете едно гугле.. и помислете.

(не казвам, щото гаранция нема, но все пак, понеже съм скрит алтруизъм и аз , да ви понасоча)

Кажи дееее!

   
Сподели ми...

Чесъне, кажи де, не се ослушвай  На мен хомеопатията не ми помогна...

Не трябва в момента да имаш проблеми за да получиш така наречените от теб пристъпи на паника. Обикновено когато човек преживява нещо е стегнат и не усеща какво става в тялото и главата му, после когато проблема отмине и се отпусне всичко го връхлита като лавина. Всичко е от нервно напрежение и няма човек който да не е минал през такъв вид стягане с подобни или по-различни признаци.
Можеш много да си помогнеш сама, да не се плашиш от това което става а да си казваш, че всичко е от преумора и напрежение и ще отмине. Нали знаеш как се лекуваме ние тук - говортерапия - хората на запад ходят на психоаналитик , а ние си ходим при приятелките правим си кафе и си казваме какво ни е на душата. Така, че споко всичко с времето ще отмине и ще се оправиш.

При мен от доста време е същото. Прималява ми и само сърцето си чувствам как бие. Май основно вечер се появява, защото напрежението през деня се натрупва. В такъв момент ми се иска да съм сама и никой нищо да не ми говори. Даже и детето ме дразни.

Мда, нашата медицина доскоро лекуваше депресията с Какво се лигавиш, я се стегни.
Трябва ти доктор, психиатър. Това не е мръсна дума.
А паник атаките не са и обикновени нервни кризи.
Хубаво е, че сте отхвърлили възможните физически проблеми.

Никак не е приятно и аз го преживявам това......при мен дори изби в Херпес зостер.....
но аз поне знам причината......

Само искам да добавя, че се получава при отпускане , след стрес. Докато имаш някакъв проблем ,който те държи в напрежение, няма пристъпи. Щом се успокоиш и  отпуснеш  - хоп кризаа, избива натрупания стрес в паник атака. Важното е да знаеш ,че ти няма нищо, че ще мине след малко и , че от това не се умира. И лечение, за да не се задълбочи.

момичета пействам нещо, което намерих, докато се ровичках....

Важно е да разберете, че депресията във Вашия случай е продукт на паническото разстройство, а не самостоятелен феномен. Хипнотерапията е изключително полезен метод за редуциране на тревожността, генерираща стигмите и психогенните симптоми, характерни за паническото разстройство. Важно е да се разбере етиологията на този феномен, който афектира все повече и повече хора от всяка възраст, пол, етническа принадлежност, бит и култура.
Паническото разстройство спада към групата на тревожното разстройство, към което се причисляват обсесивно-компулсивното разстройство, генерализираното тревожно разстройство, обикновените (симплистични) фобии, социофобията, агорафобията и посттравматичното тревожно разстройство. Коренът на всички тези психогенни разстройства е тревожността, така че тя е обект на внимание на всички психолози, още повече, че почти всички психични заболявания стартират с появата й и това не е случайно.
Причините за възникване на паническо разстройство е травма или не чак толкова травматично събитие, както и поредица от такива събития от далечното или близко миналото. Психотерапията, в частност хипнотерапията, са т.нар. симптоматични методи за елиминиране на тревожността, които са със сравнително нисък резултат. Най-голямата грешка от страна на пациента е, когато започва да взема медикаменти, било анксиолитици, антидепресанти. Тези средства са чисто симптомолитично ориентирани и по никакъв начин не премахват проблема, а напротив, доста често го усложняват. Пример за това са хилядите хора, засегнати от Золофт (антидепресант от семейството на SSRI инхибиторите). Диазепамът например нарушава стомашната мустулатура, съществуват още много подобни примери.
Травмата предизвиква специфичен отговор в структура в мозъка, наречена амигдала, която започва да продуцира тревожни импулси. Когато тази причина не бъде навременно елиминирана, то тогава амигдалата се препрограмира и превръща тревожното състояние в навик, както е при базалните ганглии, които се смятат отговорни за репетитивните ни ежедневни действия. Тогава вече психологът може да елеминира частично, понякога почти напълно тревожността, но не и изцяло. Съвременните неврологични изследвания доказват достоверността на някогашната теория, че тревожното разстройство, заедно със всички негови форми, е резултат от дисфункция на амигдалата. Сега вече тревожното разстройство се третира като хабитуално разстройство и вече практика на много специалисти-психотерапевти е да го разглеждат като такова. Това не е ли просто теория?! НЕ!!! Защото съм свидетел на това как хора, страдащи от обсесивно-компулсивно или паническо разстройство в продължение на 15-20 години се нормализират напълно. Това става със специализирани програми, които вече се продават и в Интернет, но доколкото знам, цените им не са ниски.
Относно хипнотерапията - според мен това е мощен психотерапевтичен метод, който използван правилно, може да доведе до учудващо добри резултати. С негова помощ е възможно въздействие върху травмата и заедно с релаксационни методи и някои други промени в начина на живот под ръководството на добър психотерапевт може да се постигне желания резултат.

Не ми се е случвало подобно нещо. Пожелавам на всички ви да сте добре и по-спокойни. Аз само отслабнах драстично веднъж, следствие на тъга и стрес и усещане, че не контролирам точно едни конкретни неща... Косата ми също много падаше тогава... Изследвах се при ендокринолог, нищо ми нямаше, невролог ми изписа някакви неща за страхова невроза, без кой знае колко да си поговори с мен, би ме там с чукчето по коляното и каза, че съм явно по-напрегната.. Аз не ги пих и се оправих просто с времето. Тогава страдах, че не мога да помогна на близък човек наркоман, виждах как се случват разни неща пред очите ми и че нищо не зависи от мен... Бях неволен свидетел веднъж как друг човек си бие хероин... Явно тогава стреса ми дойде в повече и не можах да го преработя на момента.  Бях се свършила тогава и даже търсих начини да кача някое и друго килце, а си ядях нормално.
Според мен много помагат всякакви нетрадиционни методи, иглотерапии и билки. Маточината си е класическа антистрес билка, която може навсякъде да се намери. Най-много помага това да се махнеш от стресопричината, да смениш обстановката. Минерална вода от Наречен също знам че се пие за стрес. Още по времето на баба ми и дядо ми, като са били млади - в Наречен са пращали хората преживели загуба на дете, шок от нещо и т.н. Внимавайте хора с това напрежение и стрес в ежедневието, диабет може да си докара така човек, жаждата май беше един от симптомите за това...
Успех на всички стресирани, аз да чукна на дърво, отдавна съм доста спокойна и уравновесена...

Само да добавя, ако пиеш кафе, мини на безкофеиново.На мен кафето ми провокираше пристъпите.Минах на безкофеиново и забравих за тях. И нищо с кофеин.

Да!Абсолютно!Същото важи и за колата и цигарите понякога,както и коняка и виното...Те вдигат кръвното,оттам сърцебиенето се увеличава и изкуствено се провокира пристъп!

Точно така се получи и при мен преди 10тина дни. Имах месец изпълнен с напрежение... една вечер почувствах, че не се чувствам добре, легнах да се отпусна и като ме разтресе... спешна помощ... посетих после и невролог, малко лечение, и най- важното да не се изпада в паника, ама ха де...

Благодаря на всички,които споделиха На първо време спирам кафето,ще потърся непременно и специалист.Преди около месец ходих на хомеопат по други причини и ми даде конституционното ми лекарство,чудя се ако го е объркал,т.е не ми е определил правилно типа,може ли това да е довело до зачестяване на пристъпите.Вярвам много в нетрадиционната медицина,но тук,в Горна Оряховица тя е нещо като теоретична екзотика.Скоро майка ми беше много болна,това също...Чудя се вече каква е причината,някак като навита пружина съм-защо,защо....

Приятелят на майка ми има същия проблем. Много кофти, аз се притесних ужасно, когато го видях за първи път, но незнам на какво се дължи! Пожелавам ти да се оправиш в най-скоро време. Според мен всичко е на нервна почва.

Нещо такова ми е обяснявал и на мен психолог, само че с думи прости - че в мозъка има нещо като център на стреса, който в моменти на стресово дразнение реагира. При ПР обаче центърът по някаква причина е останал "отворен" и реагира, без да има реални дразнители.
При мен наистина е следствие на поредица от травми и до голяма степен се дължи на това, че се "стегнах" като истинска СредноСтатистическа Форумка  и не си позволих да се разкисна и да си изживея мъката докрай, а я набутах дълбоко в себе си... тя пък започна да ме яде отвътре.

Оф, това със задушаването е много неприятно И аз като судентка имах за около година такива пристъпи от време на време след преживян стрес - и като почна да се задушавам се паникьосвам и още повече се задушвам Незнам дали има лечение, по-скоро отшумява с времето

Много тъпо ще прозвучи,обаче съм безкрайно щастлива,че има и други като мен.....задушаващи се,плашливи,с пристъпи на паника  !!Толкова по-нормална се чувствам......


Ето нещо за ПР и от мен:

Когато ни сграбчи страхът, мозъкът отделя невромедиатори, които дават сигнали в цялото тяло. Всчки познаваме физическото усещане – потни длани, учестено дишане, учестен пулс, стомашен дискомфорт – поведение, известно като „бий се или бягай”. Тези усещания сигнализират на организма да търси прикритие, да се защитава. Храносмилателният процес спира, кръвта отива към долните крайници; постепенно целият организъм се оказва в опасност. Организмът е в стрес. Често повтарящите се такива състояния с времето дават отражение върху здравето, самоуважението – и в крайна сметка – върху благополучието ни.

Като цяло телесните прояви на емоционалните ни реакции се превръщат в биографично сведение, което разкрива силните и слабите ни страни, надеждите и страховете ни.

В днешно време, за разлика от първобитните си предци, ние израстваме и се формираме в изпълнена с напрежение атмосфера. Страхът е зададен в организма, за да му помогне да бяга от хищниците или да намери прикритие от природните стихии. На практика той не е бил използван за друго и затова се е появявал единствено в моментите, когато наистина има нужда от него. В днешно време от самото ни раждане безпокойството витае навсякъде – от родилната до заседателната зала. Но истински никога не знаем кога лошото наистина се е случило и дали не ни дебне нещо още по-страшно и разрушително зад ъгъла. Вместо да се наслаждават на живота и само от време на време да усещат прилив на адреналин при сблъсъка с истинска опасност, телата ни живеят в състояние на постоянна готовност за най-лошото. Освен това медиите се опитват трайно да провокират тъкмо тази ни готовност и ни оставят още по-уплашени – от оръжия, тероризъм, природни бедствия, птичи грип и т.н.

Реалността непрестанно ни показва, че на практика колкото повече трупаме външни маркери на сигурност, толкова по-малко контрол имаме върху живота си. Непрестанно витае болезнения въпрос: “Ами ако...!”. Когато властва страхът, няма настояще – има само негативни спомени и безпокойство за бъдещето. Много често човек даже не осъзнава, че се страхува, а още по-малко - от какво се страхува. Още повече, че в днешно време съществува своеобразно табу върху откритото обявяване на страховете ни. Поради това сме формирани да развиваме редица стратегии за скриване на страха, до степен, че успешно и категорично го скриваме и от самите себе си. Често хората, които се страхуват са много дейни, справящи се, успешни и никога на никого не би му хрумнало в ежедневието да допусне, че те се страхуват. За да прикрият страховете си на всички нива, тези хора не рядко се захващат с грандиозни, дори рисковани дейности – стават алпинисти, мисионери, бизнесмени, политици и т.н. Обикновено стратегията е толкова успешна, че индивидът вече не усеща основополагащия страх, мотивирал избора.

Така започваме да имаме съблазнителната илюзия, че имаме контрол върху живота си и дори върху света като цяло. Разбира се, без да си даваме сметка, че потребността ни да упражняваме контрол е резултат от стаените ни базисни страхове. Единственият предател в това отношение най-неочаквано се оказва тялото ни. Само то, независимо от грижите, които полагаме за него в определени моменти, на пръв поглед без основателна причина дава сигнали, че сме в опасност.

Такъв сигнал, който няма как да бъде подминат или потиснат е пристъпът на паника. Внезапно пулсът ни се ускорява, започваме да се потим обилно, не можем да си поемем въздух, загубваме способността си да мислим ясно, прималява ни, краката и ръцете ни изтръпват; в главата ни огромен мигащ червен надпис оповестява: ”Опасност! Припадам! Умирам! Всичко свършва!”

Пристъпите на паника, паническото разстройство и медицинските класификации.

Според Международната класификация на болестите – Х ревизия, паническото разстройство или епизодичната пароксизмална (пристъпна) тревожност спада към групата на тревожните разстройства. То се характеризира с повтарящи се пристъпи на силна тревожност (паника), които не се ограничават до определена ситуация или обстоятелства, поради което изглеждат непредсказуеми. Симптомите варират при различните пациенти, но най-често срещаните са: внезапен пристъп на сърцебиене, болка в гърдите, чувство за задушаване, световъртеж и чувства за нереалност (деперсонализация или дереализация). Почти неизменно се срещат вторичен страх от смърт, загуба на контрол или полудяване. Отделните пристъпи обикновено продължават няколко минути, а честота им варира в значителна степен. Пациентите в пристъп на паника често изпитват нарастващи по интензивност страх и вегетативни симптоми, достигащи своя максимум на върха на пристъпа. Ако това се случва в определена ситуация – в автобус или сред много хора, пациентът може впоследствие да избягва подобни ситуации. По подобен начин, честите и непредвидими пристъпи на паника водят до чувство на страх от оставане сам или отиване на публични места. Паническата атака често бива последвана от траен страх от нова атака.

За да бъде поставена със сигурност диагнозата “Паническо разстройство”, трябва да са на лице няколко пристъпа с изразена вегетативна тревожност за период от около 1 месец в обстоятелства, където няма обективна опасност, като между пристъпите трябва да има период сравнително свободен от симптоми на тревожност (макар че е честа предварителната тревожност на очакване)

Според други класификации се разграничават основно два типа паническо разстройство – с агорофобия и без агорофобия.

Паническото разстройство с агорофобия се характеризира с настъпване на паническите пристъпи предимно в тълпи, обществени места, пътувания далеч от дома или пътувания сам. В резултат на това се формират трайни страхове от открити пространства, присъствие в големи тълпи от хора, където е затруднено внезапното бягство към сигурно и защитено място (най-често дома), страхове от напускане на дома, влизане в магазини, влакове, автобуси, самолети. Много от пациентите се ужасяват от мисълта, че могат да колабират на публично място, без да има кой да им помогне в този момент на безпомощност. Липсата на лесно достъпен изход е една от ключовите характеристики на много от агорофобните ситуации. Впоследствие избягването на застрашаващата ситуация се превръща в основен проблем, който може да доведе до сериозна социална изолация.

Единични панически пристъпи могат да се срещнат при различни други видове психични разстройства (депресия, биполярно разстройство, генерализирана тревожност, социална фобия и т.н.), но те са трайна характеристика на основното заболяване. При определени обстоятелства и в определени периоди от живота, епизодични панически пристъпи могат да сполетят и напълно здрави хора, които никога повече да не се повторят, без да се оформя паническо или друго психично разстройство. Състояния, подобни на паническите атаки биха могли да бъдат регистрирани и при някои соматични страдания, но те нямат характеристиката на класически панически пристъпи.

Персистиращото паническо разстройство има негативен ефект върху почти всички аспекти на ежедневния живот на хората, които имат този проблем – работата, придвижването, интимните, партньорските отношения, себереализацията, социалните контакти, икономическия статус и т.н. Поради това то може да се нареди сред социално значимите разстройства, като придобива смисъла на цивилизационен проблем.

Колко често се среща паническото разстройство?

Статистиката показва, че най-общо 15 на всеки 1000 души в общата популация развиват паническо разстройство в даден период от живота си. В различните страни на света тази цифра незначително варира, но като цяло не съществуват значими етнически и расови различия.

Някои от проучванията показват, че на практика в цивилизования свят, всеки трети е имал поне един панически пристъп по някое време от живота си.

Паническото разстройство се среща малко по-често при жени отколкото при мъже, като началото е обикновено в ранната зряла възраст. При мъжете паническото разстройство често е маскирано.

Какво всъщност се случва с нас, когато имаме панически пристъпи?

За възникването на паническите пристъпи основно съществуват два вида теории – биологични и психологични. Тук ще представим част от психологичните теории, вклчващи когнитивните модели.

Това, което основно регистрират хората имащи панически пристъпи са телесните симптоми и чувството, че животът им е застрашен. Това е и основната причина за търсене на помощ. Повечето хора след първите панически пристъпи са почти напълно убедени, че имат някакава телесна болест или начало на такава, която в краткосрочен или дългосрочен план застрашава живота им (напр. сърдечно-съдово заболяване; инфаркт и т.н.). Поради това се обръщат към своите лекари и започват продължителни и детайлни изследвания за да установят причината и да започнат незабавно лечение. Обикновено такава непосредствена соматична причина не се открива. Това обаче често води до загуба на доверие в лекарите, засилва неимоверно опасенията и често води до оформяне на интензивни хипохондрични идеи (високо ниво на тревога за здравето), които доминират в ежедневието.

Основните емоции, които се идентифицират по време на паническите пристъпи са: силна тревога, страх, ужас. Основните мисли, които мълниеносно се появяват в главите на хората в тези моменти са: “Умирам!...Губя контрол! Ще полудея! Ще припадна!”. Това кара хората да се чувстват крайно безпомощни и незащитени и да се оптиват да избягват ситуациите, в които са настъпили паническите атаки. Давайки си сметка, че при тези пристъпи са изпитали силен, необоснован и неконтролируем страх, хората започват да се страхуват от самия страх.

Хипохондричните идеи и избягващото поведение са едни от най-трудно преодолимите последствия от паническото разстройство.

Когнитивен модел на панически пристъп:


Възникването на гореописания “порочен” кръг от катастрофални мисли и свързаните с тях негативни емоции, които довеждат до интензивни телесни симптоми, довежда до разгръщането на паническата атака. Интензивните телесни симпотми допълнително се интерпретират катастрофално като застрашаващи в ситуацията, което довежда до покачване интензивността на тревогата и ужаса.

Преживения панически пристъп довежда до опасения от настъпване на нов такъв. Формира се поведение на избягване, като постепенно се стига до там, че хората започват да избягват не толкова евентуалната заплашваща “катастрофа”, а самата тревожност, т.е. бягат от страха.

Поведението на търсене на безопасност може да се раздели на три категории, които могат да се проследят при различните хора, страдащи от паническо разстройство:
- Избягване на ситуации, в които преди е регистриран панически пристъп – с цел предпазване от очакваната опасност (колабиране, инфаркт, загуба на контрол, полудяване, публично излагане и т.н.). Индивидите вярват, че избягвайки ситуациите, избягват опасното събитие!
- Бягство от ситуации – в момент, когато се регистрира тревога и/или телесни признаци на евентуална паническа атака (предприемат се бързи стратегии за напускане на ситуацията или пространството, като ако са на лице затруднения за това, тревожността нараства главоломно)
- Поведения в рамките на ситуацията – с оглед активно предпазване от заплашващата катастрофа (подпиране, сядане, наплискване с вода, смучене на ментов бонбон и т.н.)

Като цяло рискът от развитие на зависимост към бензодиазепини или алкохол при хората, страдащи от паническо разстройство е по-висок от общата популация, тъй като тези субстанции често се използват за справяне с настъпилата тревожност, а често и превантивно при предвиждане на такава в определени ситуации.

Как да се справим с паническото разстройство?

Както при повечето тревожни разстройства, понастоящем терапевтичните подходи за справянето с паническите пристъпи са два – медикаментозни и психологични.

Медикаментозното лечение на паническото разстройство включва прилагане на антидепресанти, които имат дългосрочен ефект върху интензивността на пароксизмалната тревожност и на транквилизатори (най-често на бензодиазепини), които се използват в началото на лечението, главно за овладяване на ситуативно възникналата тревожност и телесните й еквиваленти.

Психологичните подходи включват психотерапевтична работа в дългсрочен план за справяне с психологичните причини, довели до възникване на паническото разстройство. Най-ефективни от психотерпевтичните подходи се оказват когнитивно-поведенческите, които са свързани с идентифициране на негативните автоматични мисли и управление на ситуативната тревожност.

Опитът показва, че медикаментозното лечение на паническото разстройство е ефективно средно в около 30-50% от случаите, а когнитивно-поведнечската терапия е ефективна в около 90% от случаите.

Така или иначе, от съществено значение за справяне с паническото разстройство е навременното започване на терапия, преди поведението на избягване, болезненаната тревога за здравето и социалната изолация да станат стил на живот.

Не мога да не се включа просто. Не само че са некомпетентни българските лекари ами направо са за бой и то як бой. И аз съм се възмущавала как се хилят иронично на мой близък човек със сходни проблеми - не било болест, не се умирало от това, я да се стегне  И аз имам такива проблеми. Опитвам се да се боря сама с тях. Обаче още един път някой такъв многознайко да се опита да ми обясни колко маловажни проблеми са това - направо ще му покажа къде зимуват раците  Възмутена съм от простотията на повечето "лекари" - неслучайно на запад хората одавна се обърнаха към холистичната медицина - лекуват ти първо душата и после тялото

Bili, като ти прочетох постинга веднага се сетих за "Вероника решава да умре" на  Паулу Коелю. Прочети я. Не си сама, случва се и на много други хора.

Пожелавам ти много весели празници и една 2007-ма пълна с много повече положителни емоции. 

Evanescent,и аз не съм предполагала,че има толкова много хора със сходни проблеми Благодаря за интересната статия!
Данина,книгата съм я чела,но съпругът ми в никой случай не може да изиграе ролята на лечител.Освен да се замисля за нещо странично

Нееееее, нямах предвид да сменяш съпруга Сетих се за онази жена, която стоеш в лудницата от страх, че ще изправи пред реалността. И като си намерила работа като доброволец, забравих къде беше, си осмислила живота. Не казвам, че ти нямаш смисъл в живота или нещо подобно. Просто се сетих за книгата.

имам такива пристъпи!даже вчера сутринта ми стана така в претъпкания тролей и познайте кой ми отстъпи място да седна...една БРЕМЕННА жена 

A тя как разбра,че ти има нещо?Аз се правя,че нищо ми няма,за да не ме помислят за луда и още повече ми тежи..полагам огромни усилия понакога...

A тя как разбра,че ти има нещо?Аз се правя,че нищо ми няма,за да не ме помислят за луда и още повече ми тежи..полагам огромни усилия понакога...
[/quote]

явно ми е проличало,защото ме попита дали ми е лошо....сигурно съм пребледняла 

Мдам...
Момичета, да ви споделя..Има един форум на www.psihichnozdrave.com ,който е доооооста полезен за тези проблеми.Или поне може да се потърси съвет,помощ или консултация безплатно и анонимно.Който иска да го разгледа,има интересни неща..