Имали ли сте подобни пристъпи

Чесъне, кажи де, не се ослушвай  На мен хомеопатията не ми помогна...

Не трябва в момента да имаш проблеми за да получиш така наречените от теб пристъпи на паника. Обикновено когато човек преживява нещо е стегнат и не усеща какво става в тялото и главата му, после когато проблема отмине и се отпусне всичко го връхлита като лавина. Всичко е от нервно напрежение и няма човек който да не е минал през такъв вид стягане с подобни или по-различни признаци.
Можеш много да си помогнеш сама, да не се плашиш от това което става а да си казваш, че всичко е от преумора и напрежение и ще отмине. Нали знаеш как се лекуваме ние тук - говортерапия - хората на запад ходят на психоаналитик , а ние си ходим при приятелките правим си кафе и си казваме какво ни е на душата. Така, че споко всичко с времето ще отмине и ще се оправиш.

При мен от доста време е същото. Прималява ми и само сърцето си чувствам как бие. Май основно вечер се появява, защото напрежението през деня се натрупва. В такъв момент ми се иска да съм сама и никой нищо да не ми говори. Даже и детето ме дразни.

Мда, нашата медицина доскоро лекуваше депресията с Какво се лигавиш, я се стегни.
Трябва ти доктор, психиатър. Това не е мръсна дума.
А паник атаките не са и обикновени нервни кризи.
Хубаво е, че сте отхвърлили възможните физически проблеми.

Никак не е приятно и аз го преживявам това......при мен дори изби в Херпес зостер.....
но аз поне знам причината......

Само искам да добавя, че се получава при отпускане , след стрес. Докато имаш някакъв проблем ,който те държи в напрежение, няма пристъпи. Щом се успокоиш и  отпуснеш  - хоп кризаа, избива натрупания стрес в паник атака. Важното е да знаеш ,че ти няма нищо, че ще мине след малко и , че от това не се умира. И лечение, за да не се задълбочи.

момичета пействам нещо, което намерих, докато се ровичках....

Важно е да разберете, че депресията във Вашия случай е продукт на паническото разстройство, а не самостоятелен феномен. Хипнотерапията е изключително полезен метод за редуциране на тревожността, генерираща стигмите и психогенните симптоми, характерни за паническото разстройство. Важно е да се разбере етиологията на този феномен, който афектира все повече и повече хора от всяка възраст, пол, етническа принадлежност, бит и култура.
Паническото разстройство спада към групата на тревожното разстройство, към което се причисляват обсесивно-компулсивното разстройство, генерализираното тревожно разстройство, обикновените (симплистични) фобии, социофобията, агорафобията и посттравматичното тревожно разстройство. Коренът на всички тези психогенни разстройства е тревожността, така че тя е обект на внимание на всички психолози, още повече, че почти всички психични заболявания стартират с появата й и това не е случайно.
Причините за възникване на паническо разстройство е травма или не чак толкова травматично събитие, както и поредица от такива събития от далечното или близко миналото. Психотерапията, в частност хипнотерапията, са т.нар. симптоматични методи за елиминиране на тревожността, които са със сравнително нисък резултат. Най-голямата грешка от страна на пациента е, когато започва да взема медикаменти, било анксиолитици, антидепресанти. Тези средства са чисто симптомолитично ориентирани и по никакъв начин не премахват проблема, а напротив, доста често го усложняват. Пример за това са хилядите хора, засегнати от Золофт (антидепресант от семейството на SSRI инхибиторите). Диазепамът например нарушава стомашната мустулатура, съществуват още много подобни примери.
Травмата предизвиква специфичен отговор в структура в мозъка, наречена амигдала, която започва да продуцира тревожни импулси. Когато тази причина не бъде навременно елиминирана, то тогава амигдалата се препрограмира и превръща тревожното състояние в навик, както е при базалните ганглии, които се смятат отговорни за репетитивните ни ежедневни действия. Тогава вече психологът може да елеминира частично, понякога почти напълно тревожността, но не и изцяло. Съвременните неврологични изследвания доказват достоверността на някогашната теория, че тревожното разстройство, заедно със всички негови форми, е резултат от дисфункция на амигдалата. Сега вече тревожното разстройство се третира като хабитуално разстройство и вече практика на много специалисти-психотерапевти е да го разглеждат като такова. Това не е ли просто теория?! НЕ!!! Защото съм свидетел на това как хора, страдащи от обсесивно-компулсивно или паническо разстройство в продължение на 15-20 години се нормализират напълно. Това става със специализирани програми, които вече се продават и в Интернет, но доколкото знам, цените им не са ниски.
Относно хипнотерапията - според мен това е мощен психотерапевтичен метод, който използван правилно, може да доведе до учудващо добри резултати. С негова помощ е възможно въздействие върху травмата и заедно с релаксационни методи и някои други промени в начина на живот под ръководството на добър психотерапевт може да се постигне желания резултат.

Не ми се е случвало подобно нещо. Пожелавам на всички ви да сте добре и по-спокойни. Аз само отслабнах драстично веднъж, следствие на тъга и стрес и усещане, че не контролирам точно едни конкретни неща... Косата ми също много падаше тогава... Изследвах се при ендокринолог, нищо ми нямаше, невролог ми изписа някакви неща за страхова невроза, без кой знае колко да си поговори с мен, би ме там с чукчето по коляното и каза, че съм явно по-напрегната.. Аз не ги пих и се оправих просто с времето. Тогава страдах, че не мога да помогна на близък човек наркоман, виждах как се случват разни неща пред очите ми и че нищо не зависи от мен... Бях неволен свидетел веднъж как друг човек си бие хероин... Явно тогава стреса ми дойде в повече и не можах да го преработя на момента.  Бях се свършила тогава и даже търсих начини да кача някое и друго килце, а си ядях нормално.
Според мен много помагат всякакви нетрадиционни методи, иглотерапии и билки. Маточината си е класическа антистрес билка, която може навсякъде да се намери. Най-много помага това да се махнеш от стресопричината, да смениш обстановката. Минерална вода от Наречен също знам че се пие за стрес. Още по времето на баба ми и дядо ми, като са били млади - в Наречен са пращали хората преживели загуба на дете, шок от нещо и т.н. Внимавайте хора с това напрежение и стрес в ежедневието, диабет може да си докара така човек, жаждата май беше един от симптомите за това...
Успех на всички стресирани, аз да чукна на дърво, отдавна съм доста спокойна и уравновесена...

Само да добавя, ако пиеш кафе, мини на безкофеиново.На мен кафето ми провокираше пристъпите.Минах на безкофеиново и забравих за тях. И нищо с кофеин.

Да!Абсолютно!Същото важи и за колата и цигарите понякога,както и коняка и виното...Те вдигат кръвното,оттам сърцебиенето се увеличава и изкуствено се провокира пристъп!

Точно така се получи и при мен преди 10тина дни. Имах месец изпълнен с напрежение... една вечер почувствах, че не се чувствам добре, легнах да се отпусна и като ме разтресе... спешна помощ... посетих после и невролог, малко лечение, и най- важното да не се изпада в паника, ама ха де...

Благодаря на всички,които споделиха На първо време спирам кафето,ще потърся непременно и специалист.Преди около месец ходих на хомеопат по други причини и ми даде конституционното ми лекарство,чудя се ако го е объркал,т.е не ми е определил правилно типа,може ли това да е довело до зачестяване на пристъпите.Вярвам много в нетрадиционната медицина,но тук,в Горна Оряховица тя е нещо като теоретична екзотика.Скоро майка ми беше много болна,това също...Чудя се вече каква е причината,някак като навита пружина съм-защо,защо....

Приятелят на майка ми има същия проблем. Много кофти, аз се притесних ужасно, когато го видях за първи път, но незнам на какво се дължи! Пожелавам ти да се оправиш в най-скоро време. Според мен всичко е на нервна почва.

Нещо такова ми е обяснявал и на мен психолог, само че с думи прости - че в мозъка има нещо като център на стреса, който в моменти на стресово дразнение реагира. При ПР обаче центърът по някаква причина е останал "отворен" и реагира, без да има реални дразнители.
При мен наистина е следствие на поредица от травми и до голяма степен се дължи на това, че се "стегнах" като истинска СредноСтатистическа Форумка  и не си позволих да се разкисна и да си изживея мъката докрай, а я набутах дълбоко в себе си... тя пък започна да ме яде отвътре.

Оф, това със задушаването е много неприятно И аз като судентка имах за около година такива пристъпи от време на време след преживян стрес - и като почна да се задушавам се паникьосвам и още повече се задушвам Незнам дали има лечение, по-скоро отшумява с времето