Пълна къща - примери за щастливо съжителство на няколко поколения

За толкова години тук, една единствена потребителка живееше мирно и щастливо с род и пород.
Друга не съм срещала.

Това наистина ме изненада. И звучи много обезкуражително. Не искам да повярвам, че всички тези огромни семейни къщи из цялата страна са пълни с хора, които не се харесват и не живеят щастливо. Може би не са имали къде да разкажат и не е имало повод

тези къщи за щастливи семейства от няколко поколения са някаква утопия. затова и моделът не сработва на практика.

Вероятно някои нямат избор, други избират лесния вариант да живеят с родата, но да не плащат квартири/ипотеки. Да има кой да гледа децата в близост.

Даже се учудвам едно време как не в къщи, а в апартаменти са живели по 2 семейства.

Живея щастливо... на 2000 км от всички.
По темата, живеещи щастливо няколко поколения под един покрив не познавам.

И аз имам само лоши примери пред себе си, чак се чудя на целта на темата. И най-прекрасноте хора се дразнят, ако живеят в една къща, това е истината. Така, че всеки да струва - да прави, поне под наем може да живее самостоятелно. Другото са глупости.

За съвместното съжителство на няколко поколения, обикновено три, са нужни жизнено пространство.и толерантност, както и съобразяване с другия/-те.
Често пъти е необходимост, т.е наложена ситуация, а не избор - липса на средства за закупуване на отделно жилище, ниски доходи, за да си позволят поддръжка на две жилища, необходимост някой да помага с децата докато са малки, нужда да бъде догледат човек, който не може да се обслужва сам и да живее самостоятелно... При всички случаи има съобразяване и някакви търкания от време на време. Важно е да се уточни и кой ще е главата на разширеното семейство и ще носи отговорност за важните решения... Хубаво е да има и разпределение на задълженията.

Е, сигурно някъде има такива, но едва ли е масово. По-скоро принудата ги е сложила под един покрив, а не желанието.

На тези строителни мастодонти им пустеят етажите, дори и в капсулованите общности.
Кой по чужбина, кой в града, никой не ще вече под един покрив.
Па и снахите нахитряха, мани....

Зависи колко съвместно е съжителството.
Години наред сме живяли близо до нашите и до сестра ми.
От много рано се отделихме уж самостоятелни, но реално в същия вход. Прекрасно се разбираме, но всеки си знае вратата и домакинството, без да сме си влизали някога в границите, което за мен е идеалният вариант. Не е къща обаче, а е жилищна кооперация/блок.
Когато живяхме известен период в чужбина много ми липсваше, че при нужда можех винаги да ги потърся. Свекърите ми също бяха наблизо - през няколко улици. С девер ми и съпругата му имаме обща кантора и сме също много близки. Когато сме били по едно и също време "съседи", винаги сме можели да разчитаме ние на тях да посрещнат или изпратят децата, те на нас да им напазаруваме или за някой ремонт.
От няколко години родителите ми и свекърите ми живеят на морето, но пък сега лятно време сме "комшии" и няма ден да не се видим за кафе, хапване, разходка, плаж.
При нас в основата е приятелството между родителите ми и свекърите ми, което е от много години преди ние да се родим. Затова и явно съм от малкото съфорумки, която с кеф е ходила по екскурзии в страната и в чужбина със свекървата, когато тя беше по-млада. И с майка ми също.
Нашите големи дъщери живеят на 1500 км, но пък голямата дъщеря на сестра ми живее близо до нас. И тя редовно ни гостува и се събираме семейно. И с братовчедите ни.
Изобщо, аз нямам оплаквания от роднините нито по права, нито по съребрена линия. Същото отношение рядко го забелязвам. Дори сестра ми и етърва ми, с които сме много близки и спрямо общата рода имат същото отношение като мен, нямат подобни отношения с роднините си от другите страни.

Фивър, при вас някак има баланс, защото участници са всички страни, интелигентни хора сте и просто сте продължили по заварено положение.

Нашите живеят два етажа над нас. Готино е да си ходим на гости по пантофи, а и при нужда се реагира светкавично.
Ако живеехме стая до стая- щеше да бъде ад. Особено като си пална цигарка и си цъкна биричка- физиономията на майка ми става свирепа

На мен пък много ми харесва голяма къща със етаж за всеки. И си мисля колко весело би било. Примерно семействата на брат и сестра, да се събират децата, да се събират по празници, да знаеш че има на кого да разчиташ.
Всъщност аз живея в по-малък град и тук има доста къщи където живеят по 3 семейства. Примерно на двама братя и в приземния - родители. Има и доста със по 2 семейства - млади и възрастни. Но говоря за отделни етажи. Ми живеят си хората, добре си живеят. Познатите, които живеят така са си добре, няма ексцесии . Доста е удобно, за помощ с децата, домакинството, за наглеждане на възрастни родители. Така че, да има такива примери.

Според мен в тези семейни "кооперации" поне някой е нещастен, да кажем младата снаха най-често. Иначе родителите може да са щастливи, че синът им е с тях, за внуците да не говорим, но снахата си го отнася най-често. Освен ако не е с патриархално възпитание и с убеждението, че това е нормално. Тогава може и да не и тежи. Но ако са двама сина вече дали двете снахи ще се спогодят или ще се борят за надмощие?

Аз заставам зад мнението на Фивър - близо да, но всеки зад своята си врата. И зад всяка врата всеки със своите си порядки.