Щастлив съвместен живот

И аз, и аз.

А ако сексът е ок, не супер удовлетворяващ, но не и неприятен, просто ок? Няма някаква велика страст, дори от самото начало, но си има привличане. И всичко друго, откъдето и да се погледне, ви харесва, дава ви спокойствие и ви прави щастливи?

Такова нещо, като малко удоволетворяващ ми е равно на пълно разочароващ.

Какво значи ок? 1 път на две седмици за 3 минути?  Ми не е ок.
Оттам всичко останало започва се завихря и някак не е ок.

След дълга връзка, когато хората се познават от-до и познават тялото на партньора като свое, няма как сексът да не е удовлетворяващ, ако е желан и от двамата. Ако е скучен и не особено резултатен, значи просто някой от двамата отхвърля ангажимент, а не се отдава искрено. Разбира се, че няма как двамата да са винаги на една вълна, но с времето нещата определено трябва да се наместват към по-добро, а не да се скапват. Както казах - когато има интимност, общуване и грижа за другарчето, не е невъзможно всички да са удовлетворени, без всеки акт да е изригване като в началото на двайсетте.

Ами значи може да си говорите и да се разберете на кой и защо и как не му е удовлетворяващо и д анамерите решение.

Малко удовлтворяващ секс ми е като малко бременна.
Не мога да повярвам, че с някой би ми било хубаво и спокойно, а да не ме разтреперва, когато ме докосне.

Все с нещо човек трябва да направи компромис. Перфектни връзки няма. Но може би след дълги години брак/връзка, липсата на нещо важно за човека (било то удовлетворяващ секс или друго) би довело до разрив в отношенията, знам ли. Любопитно ми е, не се оплаквам конкретно от нещо.

Човек винаги прави компромиси, защото хората сме различни и всеки вижда нещата по свой начин. Перфектни връзки няма, но сексът, разбиранията, целите, начинът на живот - всички те са основополагащи и дълга връзка, която е низ от компромиси по житейските устои, не може да бъде добра.
Има разлика дали компромисът е къде да отидете на почивка - море или планина, както писаха по-горе или е по отношение на неудовлетворителен секс, различни идеали или различен подход към живота като цяло. Единият спокойно може да обича кафе, а другият чай и да правят компромис дали да седнат в Стар Бъкс или в индийската чайна, но ако става дума къде да живеят, как да живеят, как да си възпитават децата, как да си устроят домакинството, как да си възпитават децата и подобни - тогава ще стане една вечна борба. Или пък единият да обича секса и да иска през ден, а другият да се сеща 1-2 пъти в годината и да му е неприятно.
Изобщо не разбирам как може човек да стигне с някого до дългогодишна връзка и да не са на една вълна.
Не коментираме здравословни проблеми, при които едни хармонични партньори ще намерят и други варианти да са доволни и двамата от необходимото въздържание или наложилия се начин на живот за доброто на другия.

Ми аз така си позатворих очите за секса, пък и за други неща, айде още малко компромиси, докато се оказа, че с човека сме се разминали тотално.

Ако всичко ми е спокойно и приятно, само сексът куца, ми бие повече на приятелство. Очаквам, че все някога ще залитна, щом усетя страст. Не знам дали бих могла да направя компромис с това, не ми се е налагало, за щастие. За мен сексът е голям източник на спокойствие и удовлетворение.

Пак се повтарям. Аз за такъв случай не съм чувала - всичко спокойно и приятно, ама секса...
Трупа се едно напрежение, което избива нанякъде. Понякога в съвсем различни посоки. Примерно свръх амбициозни мами, които се чудят къде да си хабят нервите - яко вторачване в децата дали и как и колко учат. Работа...Чистене... Печене на сладкиши....
Въобще една борба за надмощие....

Аз не мисля, че трябва да има компромиси. Съгласна съм с фивър.  Можем да се разберем дали да ходим на море в този курорт, или в другия, кога да си пуснем отпуск и дали да ядем бургер или паста. Обаче няма как да се разберем ако той иска хипи живот на село, а аз съм градско чедо. Давам просто пример. За мен по основните теми трябва да има сходство. Иначе за дребните работи, става лесно.

На мнение съм, че правилната формула за всеки е различна. Ще споделя примери от обкръжението ми.
Имам близка роднина, която е с мъжа си от 100 г, имат и дете. При тях беше голяма любов, голямо чудо. От малки, та се разделиха, та пак се събраха. Луда любов. В сексуален план не знам как е било, не ми е споделяла. Преди известно време ми беше казала, че вече не вървят нещата, а и донякъде си личи отстрани. Тя е буквално обсебена от детето, вкопчена в него, а то вече поотрасна, а таткото сякаш е на заден план - върши си неговите неща. Не са се разделили, не знам дали ще го направят, но не ми се струват щастливи, поне тя не. Над него нямам такива наблюдения, но тя сякаш запълва някакви липси като се вторачва повече от необходимото в детето.
Имам и доста близка приятелка, която много ми е споделяла и вярвам, че не си измисля. При нея е точно това, за което споменах - всичко е ок, дори повече от добре, изглеждат спокойни и щастливи с мъжа си, имат и дете (по-голямо от моето, но все още си е бебе). Но ми е казвала, че в сексуален план няма динамика, страст, просто е ок. Казвала ми е, че той е по-скучен, а тя огнена (ама как сме се нацелили с нея - 2 Стрелкини). Но преди мъжа си имаше 1 връзка, която продължи по-дълго заради уж голямата любов и вълнуващия секс. Та в това отношение са си пасвали, дори много, но за важните неща са имали различни виждания (той не е искал брак и деца - може би не в обозримо бъдеще, а може би и никога). Затова е и бивш. Та тя е сметнала, че просто няма да намери човек, с когото всичко да е на 6 - да има и любов, и як секс, и уважение, доверие, разбиране, че и да виждат бъдещето на един и същи начин. Да, явно има и такива жени, които откриват всичко у партньора, но те са по-скоро изключения и са имали късмет. Та тя срещна сегашния си съпруг, чувства се спокойна и щастлива (а постоянно хабеше нерви с бившия). Реалист човек е, прагматичен и реши да създаде семейство вместо да чака нещо, което може никога да не дочака и което вярва, че няма да се случи, не и в този живот. Личи си, че при тях има топлина и обич, много си приличат по характер, поведение, навици, виждания, възприятия, ценности и т.н. Няма го това влюбване (мисля и при двамата), огън, страст, но от началото на връзката са споделили, че искат едно и също.
Извинявам се за фермана, но общо взето мисълта ми е, че не би било особено умно да прецакваш чудесни отношения, в които има всичко, но сексът не е уау (сексът не е рядко явление, просто не е уау). Все някъде нещо липсва и трябва да избереш кое ти е важно и с кое можеш да направиш компромис. Да, такива отношения също могат да се разпаднат, но времето ще покаже. В обкръжението ми по-често се е случвало големите любови да приключат (дори при наличие на деца), а кротки и спокойни бракове без луда страст и привличане все още да продължават.

Ами виж Файър, една моя приятелка на почти 40 все така чакаше голямата любов. Обаче не я срещаше. Връзки имаше, харесвана жена е. Обаче чак за семейство не намираше човек. Накрая намери един мъж, с който реши да прави семейство. Читав е много, но самата казва, че не е голямата любов. За мен това е генерален проблем и компромис не мога да направя. Тя е направила, защото иска деца и семейство, годините си текат. Дали е щастлива? Вече зависи от нейните представи. Искрено ми е казвала, че е мечтала цял живот за истинската и изпепеляваща любов. И ми е казвала, че много личи отстрани, когато двама души се обичат така. Тя познава и двамата с мм, виждала ни е в ситуации и забелязва как грейваме като се видим.

Аз съм благодарна, че не ми се налага да съм в нейната ситуация. Разбирам я, че иска семейство и с течението на годините няма какво да отлага. Но аз в такава житейска ситуация бих била нещастна. За мен е важно да съм с човека, за когото си отварям очите всеки ден. И да си направим деца заедно, с цялата тая любов, а не просто, за да се размножим.

Щастието е различно за всеки, но при мен ако няма такова привличане, сливане, единомислие по важните въпроси, желание за развитие, синхрон… то няма смисъл.