Уникален карък или мазохист

Има го, но обикновено търсещите баща си не го търсят сред връстниците си.

Ние нищо не знаем за съпрузите на авторката, може да са били с 20 години по-стари от нея, както и по-млади. За новия господин разбрахме само, че ходи по барове.

То ние изначално нищо не знаем, дето се вика, защото авторката не казва нищо. Само си гадаем тука. Едни от нас са склонни да обвинят мъжете, други - авторката. Ама сме си само в сферата на теоритичните приказки.

Бъди рахат и на туй. А можеше да лепя етикети и диагнози наред. Кат почна от тез, дето се опитват да ми правят анализи на личността и изводи за личния живот.

Аз см склонна да вярвам, че и авторката не знае много за съпрузите си. Една идея повече от нас, затова и няма какво да каже.

Ужасно тегава и клизматична тема...

Дамата не каза дали е обичала тези мъже. Даде уклончив отговор, а не "да, обичах ги" или "не, не чак толкова".
Не ѝ трябва трети брак. Особено след като има дежа вю/усещане, че пак ще се стигне до развод.

Ами има хора, които така обичат. Просто... Същност, не е нещо, което да правят нарочно. Например моя бивш - прекрасен човек, с когото сме в отлични отношения вече много години след като се разделихме. Мисля, че и двамата дадохме във връзката си колкото можем, но неговото "всичко" не беше достатъчно за мен и се разделихме приятелски докато беше възможно това. Просто чисто човешки визиите ни за живот и бъдеще бяха твърде различни. Иначе имахме страхотни изживявания и абсолютно пълноценни отношения докато бяхме заедно. Та е напълно възможно мъжете на авторката да са като мен, но да не са си дали сметка за това навреме... И именно поради тази причина вече няколко пъти споменавам, че трябва сама за себе си да си помисли какво очаква от семейния живот, от мъжа до себе си... Разбирам, че естеството на работата ѝ е такова, че трябва да стои до малките часове на нощта и после да спи - всеки човек има нужда от почивка. Но този ритъм за майка с малко дете е невъзможен. Отделно тези мъже е много възможно след Х време да са си дали сметка, че са "съпруг в свободното време", а не приоритет. Все пак рядко човек може да има абсолютно всичко, приоритизира и това е. Намирам за нормално преди децата да се наблегне на изкарването на пари, и от двамата. Но идва един момент, в който или отпускаш юздите на работата, или губиш семейството. Избори, приоритети... Между другото авторката би си паснала отлично с човек като моя бивш - той е такъв. Всеки си има стая, собствено пространство и личен живот. Когато и двамата имат желание - излизат, правят секс, ходят на почивка или заведение... През другото време "лявата не знае какво прави дясната" както се казва. Сметките се делят, всеки харчи собствените си пари и така...

Мда, ако двамата имат еднаква чувствителност и възприемане, е друго.
Може пък този новият да е различна порода, по-близък типаж до авторката?

Ситуацията която си описал скоро ще е правилото, а не изключение. На 10г от моя брак, чух че има хора които спят с отделни завивки. Много се изненадах. Че има хора, които живеят като на квартира в семейството си, отделни бюджети и отделни стай, чувам все по-често.

Моята жена даречем е болна, и допреди малко и разтривах краката. Сега пак заспа. Съквартирантите дали, ще ги правят тези разботи един за друг.

Ще се учудиш какви неща би направил дори непознат за човек в нужда. За съжаление - не рядко повече, отколкото близките биха.

Едва ли е до разликата в годините. А и тя каза опити за дете, едва ли са с по 20 години по-големи от нея. Макар че и мъж на 50 спокойно може да направи бебе.
АКо е реална темата и авторката, ключът – студена е. Това каквото и да прави човек "правилно", винаги се усеща от другия – студенината. Липсата на откровена близост и топлота.

Като чета първия пост , след това всеки следващ отговор, търпи развитие.Изказа е различен все едно пишат 2-3 различни човека.
Дори за правенето на деца "мъжете и са и казали, че нямали проблеми със спермограмите" т.е тя не е сигурна дори.
Както и да е темата няма да и донесе НИЩО, защото тя самата иска просто да го играе жертва.

Авторке, в общуването си с останалите, например със съпрузите си (когато са били такива), но и семейство, приятели - изпитваш ли трудности да прецениш как се чувстват или какво си мислят?

А въобще има ли човек, който да не изпитва подбни затрудения? Дори и психолозите изпитват.