За снощния епизод:
Впечатляваща режисура! Ювелирна работа с актьорите – играта е с максимална амплитуда! Снощи и Бончев, и Харизанови баща и син бяха впечатляващо живи, истински...
- Повтарящите се моменти, в които Андрей мие лицето си и пие вода в кухнята или банята, „тайно“/насаме, говорят много. Очевидно в душата му е останал един последен непредаден бастион на Доброто-там пребивава потребността му да бъде обичан и уважаван от Елина; а той да бъде добър баща за нея. Уязвено е бащинското му чувство ( единствено той си е виновен за което!) , той очевидно е изваден от равновесие, и е притеснен не само за нарушения си комфорт, въпреки че добре се прикрива! От друга страна моментите на семеен уют (макар и имитиран) между Цвета и Андрей, ни карат като зрители да си припомним колко малко всъщност е нужно за да се чувства човек добре; и ни кара да се запитаме – за какво е това неистово преследване на прекомерно много пари, власт, амбиции... в живота на много от нас .
- Първата ни среща с младия Харизанов ни накара бързо да решим, че той е кристално прост и прозрачен персонаж , единствено достоен за презрение и наказание. Но в епизода от снощи – беше достатъчно да го видим два пъти в съприкосновение с баща му, за да започнем да си задаваме въпроси. Отново прекрасна актьорска игра (както на Билалов) на В. Калановски – какъв контраст между сцените с кобилката и със сина му! Истинска топлота, привързаност , обич и чиста радост при общуването с животното; ясно е че това не е просто и само добра инвестиция за него. И какъв студ, злъчно презрение и подигравка към собствения му син! Аз лично се запитах – дали младият Харизанов е изначално лош; от онези трудни и непоправими деца, които каквото и да правиш , както и да ги възпитаваш и учиш, не можеш да ги привлечеш към „светлата“ страна. Или е бил изначално пренебрегван, игнориран, подиграван и подценяван от баща си, и като защитна реакция е започнал да храни злодея в себе си. Познавам семейства, в които бащата до дълбока старост отказва да признае заслугите на отдавна порасналия си и доказал се син. За жалост подобно отношение мотивира силните характери да се доказват и амбицират, а по слабите да се превърнат в клишето , което виждаме и при Харизанов син ...
Много добро представяне и на младия актьор, как добре изигра страха в кабинета на адвоката!
Елина - много емоционална и импулсивна. Като единствено дете и очевидно обгрижвана, и с осигурени максимално добри условия за реализация, за мен тя си е останала малко емоционално незряла. Прекалено голямо его! Безспорно изневярата на баща ѝ не можеше да бъде премълчана! Но тя трябваше да прояви такт и да разговаря с майка си насаме. А след това да я остави сама да реши как да реагира на ситуацията.
Не мога съдя Цвета! Ние знаем какво тежи на везната на лошото в семейните им отношения с Андрей, но нямаме ни най-малка представа какво има в другата везна – на общото им минало, спомени, чувства, битки с трудности, труд , радости и скърби. А и тя ни беше показана като вярващ човек. Вероятно за нея способността да прощаваш , да се грижиш, стои много по-високо като приоритет от личната гордост ) и Аза (гордостта всъщност е грях, от религиозна гледна точка, а смирението добродетел. ) Не знам още какво да мисля за тази героиня, малко ми бяга, защото ни представят ту един , ту друг аспект от характера й, които ми е трудно още да напасна; много е затворена.
Антония ! Нея сякаш по-малко я нищим и съдим, дали защото е по-бегло обрисувана!? А всъщност тя е много по-укорима в действията си. За мен отношенията ѝ с Бончев са единствено бизнес. Тя е с него в името на настоящи битови и бъдещи кариерни придобивки . Лъже приятелката си, подслушва клиентите, злоупотребява с добротата на Цвета... В този ред на мисли да отбележа, че за мен изневерите на Андрей са най-малкото зло. Много по-лоши са злоупотребите му с власт, отклоняването на финанси, търговията с влияние, манипулирането на бизнессъдбите на съгражданите му, алчността и безскрупулата му амбиция за още и още и още, връзките му с престъпния свят...
Като цяло, снощи си дадох сметка, че големият плюс на сериала е , че много от героите се движат в гранината зона на моралното и приемливото. Залитат, правят или не трудни избори. Лутат се. Не са дифинирани категорично като + или - . И точно това ги прави реални и будещи съпричастност.
В това отношение Филип става много интересен. Снощи го видяхме ловко да прилага маркетинговите си знания и опит, при разговора с Харизанов. Очевидно е и че е склонен да прояви гъвкавост по отношение на това колко е легален и законен бизнеса на евентуалния купувач (Харизанов). Т.е. и той не е идеален и безгрешен като персонаж. И тъкмо навреме, защото имаше опасност образът за започне да нагарча от сладост и да се превърне в клиширан онеправдан страдалец.