Историята е следната, аз съм момче на 25 и си имам приятелка на 24. Всичко ни е супер обичаме се, работим заедно в Швейцария и печелим добре, слава Богу. Има обаче един проблем. Майката.
Като цяло нямам против жената, тя се разбира с мен, но усещам че истински не ме уважава. Моята приятелка и майка и имат някаква болна връзка, чуват се по 5-6 пъти на ден, пишат си нон стоп пращат си рийлчета абе като най добри приятелки, жената е заможна, идва на гости през месец, води ни по ресторанти и прочее, аз това го мразя много. Аз съм безгласна буква, постоянно се правят планове за екскурзий почвики кво ли не, все без мен. Като сме си в България постоянно сме с майка и то ние и където и да сме постоянно сме с майка и. Майката очаква от мен да и търся работа да и помагам с всичко квото мога. Един ден като имаме деца се страхувам че няма аз да съм респектиращата фигура а бабата тоест майката на моята приятелка. Постоянно ще иска да е с нас ще иска да го гледа моите методи няма да са важни и детето няма да ме уважава. Опитах се да сложа картите на масата, удрям на камък.