Млад баща

Нашият татко ще е на 24 без малко, когато бебо се появи живот и здраве. Аз пък ще съм на 23 без малко, така че и ние сме доста млади, но сме много щастливи от мисълта, че ще си имаме един малък мъж напролет!

Честито и от мен!   Желая ви много здраве, шастие и любов!
И нашия тати е на 21 г. , а аз съм на 24 г., така че не се притеснявай. Щом се обичате и имате подкрепата на бабите и дядовците, със сигурност ще се справите.

Честита радост! Бъдете щастливи и се обичайте!

Честито желая лека бременност и много късмет! 

Моят съпруг също стана татко на 22 години,и в началото усещах че се чувства малко странно,но  сега са голяма любов със сина ни,а вече чакаме още едно и той е много щастлив.Така че ако го искаш малкото съкровище няма значение на колко си години!!!Пожелавам ви много да ви радва малкото човече!!!

Честито!!! Явно си от отговорните, които напоследък рядко се срещат 
Бъдете щастливи!!!

Ами прозаично може да ти прозвуча .......но се сещам само за едно:

ЧЕСТИТО !!!!!
 

Дааааа, подкрепям! Пожелавам ви много щастие и страшно красиво бебче!

Подкрепям мнението ! 
Честито !   

Първо-Честито. Не се тревожи. Аз станах мама на 21 и таткото е на 23. Оправяме си се много добре и почти не ползваме помощ по наше желани еде. Гледаме си я сами и само когато бабите и дядовците се затъжат си идваме при тях.И ние сме студенти и сега за сесията може да се разделим за първи път с нея, че да мога да поуча. Щом имате подкрепа -няма страшно.УСПЕХ!

И нашия татко беше на 22 години,когато бебка се роди.Няма място за притеснения.Може и на 40 г. да станеш баща и да не си отговорен грам.Мисля,че възрастта няма значение.Всичко е до човек,а аз смятам,че ще се справиш!Успех!

Честито!!! Дано всичко мине по ноти и не му мисли толкова, щом като се обичате и искате детето, няма място за притеснение

здравейте мили момичета днеска като прочетох всичките ви постове тук искрено се трогнах от топлината и човешкото отношение  много ви благодаря за това усещане 
та аз съм кандидат-майчето на кандидат-бащата  много се радвам, че има такова място като този форум за обмяна на опит, емоции, съвети и какво ли още не за нещо толкова специално като родителстовото...защото в такъв момент, човек , независимо дали е на 21 или 41 има нужда да попита света - ще се справя ли, мога ли, как  и да получи някаква подкрепа , за да намери силите в себе си - така е постъпил и моят бъдещ съпруг  и тук определено я е намерил 
а аз задължително ще се впиша в от4етните и се закотвям тук задълго, дай Боже    защото познавам форума отпреди поради други нерадостни причини и това е страхотно място - отвсякъде блика топлината на толкова много майчини сърчица 
нямам думи , с които да опиша усещането , че нося живот в себе си за първи път...въпреки че се случи абсолютно неочаквано , тъй като имах много сериозни гинекологични проблеми и се очакваше че без операции няма да има бебо, въпреки че изобщо не беше ставало дума за деца и т.н., безработна и на 21 , в момента , в който осъзнах , че имам дете в себе си, целият свят се преобърна в съзнанието ми въпреки всички тежки моменти през които трябваше да мина в началото на бременността си , сега знам че мога да разчитам на таткото, който е най-голямата опора в живота ми и това е най-важното
айде, аз бягам да се запиша в от4етните мами  и да поразпитам разни работки за повръщането, че бебокът е решил да тероризира мама още отсега , която не спира да повръща 

Ееее браво на вас!Честито и много много да се обичкате и разбирате!Тук ще намериш много подкрепа и съвети и ще видиш че не е имало нужда да се притеснявате!Лека бременност!