И въпреки предполагам добрите си намерения, подобни статии са безполезни, да не кажа вредни за млад човек, който се вглежда в разни качества на партньора си и се чуди дали той е точния. Малко са ми като онези реклами по телевизията, които внушават на хората, че доброто семейство в смях и закачки яде филийки с течен шоколад сутрин и пие портокалов сок. Винаги засмяни, винаги подкрепящи се.
Партньорството не е моментен избор, то е процес който продължава във времето. Хората се променят, развиват се, остаряват, оглупяват, стават сприхави, болни, грозни... Но пък с времето се опознават толкова добре, че вече знаят емоционално незрялата мисъл на половинката преди онзи да си я е помислил и имат отработена методика за парирането ѝ, надушват послъгването от 100км. така че изобщо няма смисъл от него. А за плановете за бъдещето - о-хо-хо.
Изобщо моят основен конфликт с психолозите е, че те искат човек да се взема твърде насериозно във всяка сфера.