Мисля, че всички, които имат повече от едно дете са се сблъсквали с различни форми на ревност от страна на по-голямите деца/дете. Надявам се тук да споделим с другите как се изразява ревността, задължително ли е да я има, как може да се предотврати или поне да се доведе до някакви разумни граници.
Големият ми син е на 3,5 години, а малкият се роди на 01.12.2006. Докато бях бременна мислех постоянно над този въпос, защото имам много познати, при които ревността между децата е толкова силна, че се стига даже до заключване на врати, постоянно дебнене и големи драми. Разбира се всичко това трае докато малкият член на семейството порасне толкова, че вече може да се комуникира с него и стане интересен за по-големите. Но как да доведем до минимум "кризисния" период? От опита на познати и мой личен установих, че кърменето е един от катализаторите на ревността. Затова се опитах да обясня на големия си син, че при него е било същото. Преди да се роди малкия ми син се опитах да подготвя големия максимално добре какво го очаква. Показах му филмите от неговите първи дни и месеци: изписването от болницата, погачата на 40-тия ден и т.н., така че да не очаква още в началото братче на неговата възраст, с което да започне да играе. Също така гледам максимално да го включвам, като помощник в гледането на малкия, а не да го изолирам. На детска градина го записахме няколко месеца преди да родя, за да свикне и да не реши, че го "гоним", за да дойде другото дете. Да чукна на дърво, засега ревността се движи в рамките на нормалното - простира се само дотам, че иска да има всичко, което има брат му или повече от него. Надявам се да обменим опит в тази насока, защото колкото повече идеи има за приобщаване и привикване с новия член на семейството, толкова по-леко ще бъде за нас и любимите ни същества.