Здравейте,
в момента съм на 27 години и имам връзка от 7, дори сме сгодени и ни предстои сватба. Всичко върви добре, той е прекрасен, идеалния партньор, нямаме проблеми във връзката освен някакви ежедневни глупави неща. Мисля, че би бил повече от прекасен баща в бъдеще... Та.. къде ли е проблема? Проблема е, че напоследък чувствам, че не искам да остана в тази връзка, няма конкретна причина. Иска ми се да излизам с други мъже, да правя секс с други мъже. Не искам да си представя, че от тук напред ми предстои да се омъжа и да имам деца, просто не съм готова за това.
Срещнах партньора си много рано когато бях първа година в университе и от тогава сме заедно и се чувствам така сякаш съм изпуснала цялото това време да експериментирам, да купонясвам и да излизам на срещи. Причината поради, която не съм излязла от тази връзка е, че партьора ми наистина е 10 от 10, от както сме заедно не съм срещала мъж, който да се доближава до него по интелект, излъчване, добрина и т.н. Другото, което ме спира е че вече съм на 27, възраст, в която се очаква скоро да имам деца и да съм "задомена", страх ме е че ако си тръгна, няма да намеря друг човек като него, ще остана самотна и ще си проваля живота - ето такива мисли ми минават през главата постоянно. НО в същото време ме е страх, че ако остана ще съжалявам цял живот, че съм изпуснала този шанс да се забавлявам, докато все още съм във възраст, в която мога да си го позволя. В същото време имам няколко приятелки около 30, които са без партньор и са леко казано нещастни, постоянно попадат на неподходящи или излизат с някой известно време и накрая той просто спира да се обажда без никакво обяснение.. усещат, че биологичния им часовник тиктата и искат да се хванат за някой като удавник за сламка.
Знам, че написаното сигурно звучи много хаотично, но съм толкова объркана...
в момента съм на 27 години и имам връзка от 7, дори сме сгодени и ни предстои сватба. Всичко върви добре, той е прекрасен, идеалния партньор, нямаме проблеми във връзката освен някакви ежедневни глупави неща. Мисля, че би бил повече от прекасен баща в бъдеще... Та.. къде ли е проблема? Проблема е, че напоследък чувствам, че не искам да остана в тази връзка, няма конкретна причина. Иска ми се да излизам с други мъже, да правя секс с други мъже. Не искам да си представя, че от тук напред ми предстои да се омъжа и да имам деца, просто не съм готова за това.
Срещнах партньора си много рано когато бях първа година в университе и от тогава сме заедно и се чувствам така сякаш съм изпуснала цялото това време да експериментирам, да купонясвам и да излизам на срещи. Причината поради, която не съм излязла от тази връзка е, че партьора ми наистина е 10 от 10, от както сме заедно не съм срещала мъж, който да се доближава до него по интелект, излъчване, добрина и т.н. Другото, което ме спира е че вече съм на 27, възраст, в която се очаква скоро да имам деца и да съм "задомена", страх ме е че ако си тръгна, няма да намеря друг човек като него, ще остана самотна и ще си проваля живота - ето такива мисли ми минават през главата постоянно. НО в същото време ме е страх, че ако остана ще съжалявам цял живот, че съм изпуснала този шанс да се забавлявам, докато все още съм във възраст, в която мога да си го позволя. В същото време имам няколко приятелки около 30, които са без партньор и са леко казано нещастни, постоянно попадат на неподходящи или излизат с някой известно време и накрая той просто спира да се обажда без никакво обяснение.. усещат, че биологичния им часовник тиктата и искат да се хванат за някой като удавник за сламка.
Знам, че написаното сигурно звучи много хаотично, но съм толкова объркана...
