Прехвърлям се във вашия форум

Здравейте!
И аз като НикиФин съм в същата ситуация,но едва преди два дни разбрах,че съм бременна с близнаци и в момента съм в 6-та г.с.Тоест още  е много рано при мен да се каже каквото и да било.Моля се всичко да  е наред и с двата плода,защото много си ги искам и за сега чета вашата тема с голям интерес.Вълнувам се за всичко.Нищо че ми е рано.
А за това как ще отглеждам три мъничета едновременно-да ви кажа четно-и аз незнам?Бъдещият батко-Ники-на 21.08.ще стане на 2г.,а моят близнашки термин е на 25.09.,и като се има пред вид това,че близнаците се раждат по-рано,децато ще са с разлика точно 2г.Аз намирам това за предимство за самите деца,но за мен........,замислям се.Ще ми е невероятно трудно наистина,най-вече първите месеци.Бабите-и двете работят,дядовците -и те,таткото може да се освобождава по-често,защото е ЕТ,и ще разчитам на неговата помощ поне в началото.Ако видя зора,може да потърся някое момиче да ми помага срещу заплащане....,макар че няма да ми е приятно да ангажирам чужд човек.И за сега това са ми разсъжденията за създалата се ситуация...Ако всичко с бременността ми е нормално,ще пиша отново!
Бъдете здрави всички!
НикиФин,желая ти лека бременност и леко раждане!Успех!

А била си гладна през това време? Щото при мен от последното ми хранене до раждането минаха 24 часа, но изобщо не можех да ям и след това, въпреки че веднага ми предложиха сандвичи. Та ядох чак на другия ден сутринта - демек след още 12 часа. Ама глад ли ме беше налегнал братчееее. Поне беше бюфет и си ядох и пих на корем кво ми душа воли 

Знам, че си добронамерена, личи си и ти благодаря. Вече не знам кое от двете е по-дразнещо - да те плашат зорлям още повече или уж за да те успокоят, да ти кажат, че няма страшно, ще се справиш сам - това го примам повече като не разбиране на проблема ми или просто незаинтересованост, а не като успокоение и затова ме дразни. Всъщност с каквато и цел да ми кажат, че е трудно, ще повярвам, най-вече защото и аз си го представям така. Не може да се генерализира, защото не зависи само от броя на децата, ами и от това колко са проблемни. И в крайна сметка понеже аз почти сама си гледам сина и знам най-добре какво да очаквам от него. Пък и още са ми пресни спомените от началото - откачах с това говедце. Пък и вчера се заприказвах с многодетна мама - има цели 5, първите 2 от които близнаци. Та ситуацията е малко по-различна, при нея липсва баткото. Имаше и една друга (и тя многодетна, ама без близнаци), която ме успокояваше, че с близнаци щяло да бъде много весело. И близнашката майка се намеси и каза, че наистина е весело за всички останали с изключение на майката. Личеше си по изражението и, че споменът никак не е приятен. Каза че като преобуе и накърми едното и после е толкова уморена, че няма сили за другото. Изобщо бебета близнаци били кошмар. Като пораснат вече било по-лесно.  Но тя си говори от личен опит. Въпреки че баткото ми е много непослушен и родителите му са големи диваци   ... си тая надежда, че Господ ще се смили над мен и близнаците ми няма да са толкова ужасни като първото 

знаеш ли, аз пък съм на мнение, че човек са си прави проблемите до голяма степен.
Едда ли смяташ, че е ти е лесно, просто се мобилизираш, организираш и действаш. Другият вариант е да се самосъжаляваш и страдаш.

Казаното от цитираната жена за мен е непонятно- също говоря от собствен опит.

Боряна, добре дошла и се надявам всичко да е наред с бебчетата!   
Никифин, както казват хората Господ си знае работата. И аз така се молех , бебетата да не са диви като каката и така и стана. Вики искаше само на ръце, непрекъснато внимание, само я прехвърляхме един на друг, нощем се будеше по 10 пъти. А тия двамата юнаци - спокойни деца, спят си, играят си самички - абе песен. Така че ти пожелавам кротки дечица.
Между другото от доста майки чувам, че ако първото е било буйно, второто е кротко и обратно.
И наистина, както казва Поларфокс, всичко е въпрос на организация и мобилизация. Иначе най-лесно е да се оплакваш и правиш на страдалец.
Децата са радост, независимо дали идват в подходящ момент или не.

Едва ли е излъгала - явно всичко си е индивидуално и си зависи от майката и децата. Разбирам я ако децата са ревливи и не я оставят да се наспи. Когато човек е уморен от недоспиване и най-дребното нещо му изглежда голяма тежест. Така бях с моя син и споменът за началните месеци не ми е никак приятен - направо се чудя как съм оцеляла. Но мои приятелки имат спокойни деца и като им говоря не разбират за кво става дума. Не разбират и че не яде, и че не прави абсолютно нищо като другите деца на неговата възраст. Те с удоволствие си гледат децата, учат ги на разни неща и се радват на постиженията им и се хвалят налево и надесно. А аз само се оплаквам, защото моят син е тотално различен, не възприема като му се говори и ми убива желанието да се занимавам с него.  Само се чудя как да го разкарам при някой "разбирач" да го погледа малко, щото всички дават акъл ама като им дойде до главата и не правят нищо. Имам предвид свекърва ми и в яслата - само те са имали по-дълъг контакт с него и са го видели кво представлява. Педагозите в яслата вече ми съчувстват, а свекърва ми - на нея като че ли не и пука и едва ли не се забавлява на мой гръб. 
Ама днеска ми преля за кой ли път и пак за кой ли път решавам да го вкарам това детище в релсите.  Върти ни всички на пръста си, баща му го глези, щото рядко е с него и още не му е писнало на човека. Така че не съм много наясно как сама ще се справя, ама не съм човек който се предава така лесно 

според мен децата подлежат на дресировка, разбирайте ме както щете. Но това не става в един момент, като решеш, че ти е писнало от лигавщини и рев, а от самото начало.
Леко, нежно и без насилие. Само така се получава.
"Вкарване в релсите" не съм видяла успешно

Много мои близки с малки деца имат проблеми- ревливи бебета, не спяли, не ядяли. Ама какво правят по въпроса- нищо, освен дза ги разнасят с часове на ръце, в точно определен ритъм и поза. Обикновено пак без ефект, на въпроса Защо- отговор- Ама то реве.
Резултат- подлудени родители и деца.

Просто според мен е най-добре човек да вземе нещата в свои ръце от начало, защото при всички тези случаи, любящите баби помощнички са изиграли съществена роля.
Каквото и както сам си направиш.
Успех!

Съгласна съм с теб, че дресировката определено помага. Но въпреки всичко не мога да кажа, че всички деца са еднакви и че родителите са ги направили такива каквито са. То още от родилния дом си проличава кое какво е де се вика. Определено моят син не е носен много, на ръце не е приспиван, само успокояван - не може като ревне все пак да не го вземеш, нали. За бабите съм съгласна, че много усират нещата, ама ние баби помощнички не сме имали. Освен 2 месеца майка ми, но аз си го гледах въпреки че беше тук - само и го оставах за 5-6 часа докато бях на училище. На свекърва ми никога не съм го оставяла - мъжа ми го води при нея за малко да му се порадва, но никога не е бил насаме с нея. Пък и тя не го глези изобщо, по-скоро не му обръща внимание. Ама не пропуска да направи някоя беля като да го почерпи със сладки или да му даде сладолед когато знае че е болен и зелената му цифка ще и избоде очите.
Все с добро до сега съм пробвала и с обяснения - никакъв ефект. Сега съм решила че много няма да се обяснявам и действам с твърдост - казвам веднъж. Ако не разбере - действам.  И аз съм на принципа как си го направиш. Ако става дума за детето ти вече много играят чувствата. Ама ако се налага ще ги ignore. Стискай палци

Eх NikiFin, добре че си бременна с близнаци, та още не си насметена, че не можеш да се справиш с едно дете. Тук в близнашкия е табу да споделяш, че с едно дете ти е трудно. Въобще думата "трудно" не се приема. Веднага ти се обяснява, че не си дотам кадърна да се справяш. Една мама имаше куража да каже, че е трудно и получи "червен картон". Както и да е.
От постингите ти усещам, че си доста напрегната. Нормално е да си мислиш как ще се справяш. Хайде, това го остави за по-после. Сега си бременей.
Тук от време на време се появява една мама с трима мъже - един батко и две момченца-близначета. Гледа си ги повечето време сама, а е направила така, че баткото помага колкото и когато може. Може би ще успееш и ти да накараш по-голямото си дете да се чувства като батко. Защо не се пробваш да му говориш и за предстоящата промяна и т.н. Подхвърлям идеи. От личния си опит установявам, че майката може най-силно да влияе върху поведението на детето.
Леко бременеене.

Ехааааа, голяма изненада. честито, честито, радваш ли се? Аз бих била ужасена...
Лека бременност ти желая 

Хехе. И аз бях ужасена, шокирана, паникьосана. Ама да ти кажа... лека полека... свиква се с мисълта... Абе къде едно там и две вика сестра ми 
Много ти е благо детето Блондинке. Хубавец ще бъде, да знаеш, и умен. Те ти - орисахме го набърже 

Така или иначе вече взех участие в темата да кажа пак какво си мисля, по повод на отговора ти  Нещо ми дава грешка като се опитам да цитирам... както и да е...

Първо - стискам палци двата броя да са кротички. Моята Анна също е доста щура. Не се оплаквам, в никакъв случай, защото в сравнение с други деца е направо ангелче, но все пак като за момиче е голяма щурачка, много емоционална, нощно време спи лошо от както се е родила до ден днешен и аз не си спомням от кога не съм спала непробудно ЦЯЛА нощ...  В момента е в т.нар. бебешки пубертет и е НЕ-ВЪЗ-МОЖ-НА   
София е пълна противоположност - абсолютен непокист, биволско спокойствие, нищо не би й направило кой знае какво впечатление... Спи като пън по цяла нощ - от 20,00 до 8,00. Малките изключения са когато й пониква зъб, в нощта преди да пробие, или когато е болна. Така че наистина, ако децата са кротички, или поне разбрани, положението не е толкова тежко  Или поне едно от тях да е кротко  И кой каквото иска да ми разправя със щури деца не можеш да излезнеш на глава, ако ще да си най-великия педагог на света... Виждала съм такива диваци по улиците и направо ми става мъчно за клетите майчици - то направо ме можеш да го спреш. И те милите им майки само гледат да ги опазят не се пребият някъде, иначе ги оставят да се въргалят както си искат, не за друго, а просто защото нямат алтернатива. Моя мъж е бил такава ГАД и на майка му и до ден днешен са й пресни спомените колко бой е ял и колко нерви е потрошила. А сега ела да го видиш - перфектия мъж, съпруг и баща  Много го бива във всичко, което прави, страшно енергичен, инициативен и точен! Айде стига съм го хвалила, че ще вземе да прочете...
Та мисълта ми беше, че това че сега твоя е толкова щур, не означава ще ще е лош човек. Проблема е, че на тебе ти се разгонва фамилията... И пак там е проблема с породените деца. Иначе няма нищо, ама нищо по-добро от деца с малка разлика. За тях това е перфектно. Ето ги сега моите - София е вече на 1 годинка, знаеш ли как си играят - просто са супер. Не се чудиш какво да им измислиш като занимание да не им е скучно. Те непрекъснато си измислят разни неща. Отделен е въпроса, че в повечето случаи става въпрос за бели, като плюене на водата от шишето, вадене на мокрите кърпички от кутията въргаляне по студените плочки...
Та така... Общо взето кой каквото ти говори докато сама не минеш по пътя си никога няма да разбереш какво е. Радостта е голяма, но и грижите и нервите също... Ще се справиш, няма къде да ходиш, то е ясно. Въпроса е от сега да се заредиш със МНОГО търпение и да се примириш, че в дадени моменти не могат всички да са щастливи - все някое ще реве за нещо. Даже понякога на мен ми става смешно... Ани реве - гушкам, сФоия реве, че не гушкам и нея, оставям Ани, гушкам София, Ани реве, че не я гушкам и в един момент и двете циврат, а аз направо си умирам от смях.... 

Има и по-смешен вариант момичета! Единия близнак беше ангелче като бебе, а другия можеше да даде обяснение на желанието да убиеш някого. Баткото, който беше на три години, когато се родиха близнаците беше ревльо и половина и цивреше за "нема нищо" чааак до 6 годишен. Нощем ми идваше да       

Хехе. Да не си виждала Давидко  Все едно него си описала - ГАД на квадрат. И наистина хората ме съжаляват. Само мъжът ми и свекървата - НЕ. Даже тази женица имам чувство, че едва ли не злорадства. Понеже си мисли, че ми е много лек живота и така ми се пада сега един дивак да ме тормози. Ама пък си ми е сладък и чаровник и не бих го заменила за друг.
Много се дразня на майки, накоито са им се паднали кротки и послушни деца и без проблем си ги гледат по книга. И като се оплачеш, че твоето е диване и почват да ти дават съвети от книгите, които те уж ползвали много успешно и които ти си пробвал без резултат. И разбира се те обвинят, че не си добър педагог и сам си си виновен, че детето ти е каквото е. А на практика те дори не знаят какво значи проблемно дете - само в книгите са чели за тях, но са готови да стоварят цялата вина върху майката. Тяхното дете примерно веднъж ревнало без да е гладно и те не го взели на ръце или не знам си кво и се успокоило и айде - това е начина - лесно и просто.  Всъщност знам си, че си го заслужавам такова диво, и то не защото аз съм била също голям дивак (но само това - други проблеми не съм създавала, като неядене и т.под.) защото обвинявах сестра ми, че не може да готви, затова детето и не яде. Ама се оказа, че не това е причината и съм била несправедлива. Така че верно си - кой не е минал по пътя не може да разбере за кво иде реч

Има една народна поговорка, която научих тук във форума. Мисля, че е многоооо подходяща:

Момче и пуйче трудно се гледа, а кога се отгледа голяма гад става.

Сега да не се засегнете нещо. То аз гледам 2 пуйчета и потвърждавам, че засега първата част е вярна.