Сложен казус с възрастен човек

  • 4 827
  • 25
  •   1
Отговори
  • Мнения: 7
Здравейте, група! Бих искала съвет от Вас.
Моята баба е на 83г., с изключително тежка форма на деменция и онкозаболяване. Майка ми полагаше невероятни грижи за нея, но тя с времето стана все по-дезориентирана и започна да проявява все повече агресия. Дойде един ден, в който тя просто спря да се движи и спря да говори, от тогава е неконтактна. Приеха я в болница по спешност, оперираха я но няма никакво подобрение, а точно обратното - залежа се, спря да се храни и не може да пие вода, от една хапка или глътка се задавя жестоко. Ходи по нужда вече само в памперс. След изписването за нас ще бъде непосилно да я гледаме тъй като тя е напълно неподвижна и сякаш дори не осъзнава, когато някой й говори. Тя е около 70кг, ние сме две жени, не мога да си представя как ще я приберем или пък как ще я вдигаме/ къпем и т.н. занапред. Моята майка е пред нервен срив и на път да си загуби работата заради непрекъснатите грижи, които полага. Наистина сме в безизходица моля Ви за съвет как да действаме

# 1
  • Мнения: 36 059
хоспис

# 2
  • София
  • Мнения: 125
Дайте я в хоспис. Те там знаят какво да правят.

# 3
  • Мнения: 7
Някой би ли могъл да препоръча Хоспис в София или околностите?

# 4
  • София
  • Мнения: 28 833
Има доста теми с отзиви и припоръки:

https://www.bg-mamma.com/?topic=885067

https://www.bg-mamma.com/?topic=1505656

С търсачката със сигурност ще излязат още.

# 5
  • Майничка
  • Мнения: 12 633
Ще се включа от собствен опит: ако е напълно неподвижна, изобщо не се налага вдигане, само въртене.
Ако хосписът не е опция, необходимо ви е легло с удобен достъп (желателно от две страни, макар че аз и от една се справях). Къпането става намясто, с обтриване и задължително мазане с крем, за да не станат рани. Хубаво е да има антидекубитален дюшек.
Хванете физиотерапевт (обикновено в болницата има), за да ви покаже как да подхващате и въртите, без да се изсилвате, има чалъми.
За храненето - ако отказва, има опция сонда през носа или стомашна (сега вероятно има, преди 12г.  не намерихме кой да сложи), през която директно се вливат течности и кашички.

# 6
  • Мнения: 1 844
Трудно ще я приемат в хоспис,ако е в такова тежко състояние.Потърсете човек да ви отмена за по няколко часа,за колкото ви стигат финансовите възможности.Щом не може да става,не е необходимо да стоите при нея цял ден.

# 7
  • Мнения: 4 214
Програмите за асистенти при социалните - питайте във вашето кметство.
Хоспис или дом за лежащо болни.
Жена, която да помага на частно.
Мисля, че дори преди да я изпишат от болницата трябва да идете при социалните и да се поинтересувате за опциите.

# 8
  • Мнения: 18 361
Позната ситуация, и баба беше така. Абсолютно не можете да се справите сами според мен, първо защото не можете да я оставите сама и да идете за 8-9 часа на работа, второ има нужда от професионални (включително медицински) грижи. За мен няма как да избегнете хосписа, но е хубаво да ходите редовно, да наглеждате как е и да й говорите (без значение, че не ви отговаря, не мислете, че не ви чува и разбира, убедена съм в това). Както и ще усеща, ако е оставена там без посещения, пък и персоналът трябва да знае, че следите добре ли се грижат.
При баба ми не продължи дълго (почина след около месец в хосписа), но мисля, че се грижеха добре за нея. Наистина и ние бяхме постоянно наблизо, редувахме се близките да я посещаваме и ако нещо ни притесняваше, казвахме им.

(Хранеше се през маркуч, през който храната се вливаше директно в стомаха й - това според мен не е за вкъщи, не опитвайте. И водата така. Иначе можете да я задавите, ако не може да преглъща. И да ви кажа, че се искат допълнителни грижи за овлажняване на устата, която пресъхва така - а такива подробности в хосписа може да пропуснат, за това сте вие при посещенията.)

Последна редакция: нд, 12 мар 2023, 14:55 от Lorelada

# 9
  • София
  • Мнения: 35 276
Понеже аз съм била в сходна ситуация, но без майката - аз, сама.
Или наемете човек или намерете хоспис, като първото е за предпочитане.
Бабата … съжалявам да го кажа, но при тези условия няма да се задържи дълго.
Оставете я с вас, не заради нея, заради майка ви, която разбирам няма да си прости останалото.
Пишете в групата на квартала и намерете сестра и човек обучен, да е с нея през деня.
Грижата щом сте две не е толкова, само страха е повече.
Ще се справите, ще го преживеете.

# 10
  • Мнения: 18 361
При всички положения трябва да намерят начин да я хранят и да пие вода, иначе наистина всичко ще приключи много бързо.

# 11
  • София
  • Мнения: 3 505
Много позната ситуация. При нас обаче дядо ми се грижеше за баба ми. Баща ми и брат ми помагаха да я носят от стая в стая. Другите колкото толкова успяваха, защото все пак всеки има и свои задължения.
Хоспис никога не ни е минавало през ум да я даваме. Накрая беше най-трудно и мъчно гледането, но щом спря с храната, говоренето, пиенете на вода, ядно беше, че не остава още време (за съжаление онкозаболяването беше засегнало стомаха и сонди и вливки просто щяха да я измъчат повече). По-скоро намерете някой да помага и да си я гледате вкъщи. Дори и за 4-5 часа да е, би било помощ.

# 12
  • Мнения: 12 416
Баща ми беше у дома. След третия инсулт за 9 месеца си отиде след десетина дни, в които се давеше и от глътка вода. Отиде си гладен и жаден, слагаха му само системи, една позната лекарка и съседка медицинска сестра. Личната ни наруга, че само го мъчим. Преди да спре да преглъща затвори очи и се изключи, вече не реагираше. За мен просто избра в един момент вместо да лежи да си отиде.
Съжалявам, но както описвате ситуацията, баба Ви иска да си отиде. Тя вече си е отишла. Телом е тук, защото не сте я пуснали още.
Няма да има връщане назад.

# 13
  • Мнения: 18 361
В моя случай съм спокойна, че баба ми искаше да се борим за живота й (а не да я пускаме да си ходи), защото тя беше такъв човек, много обичаше живота, колкото и да беше стара (на 90+), никак не й се предаваше. На 80+ се съгласи да си направи тежка операция, вместо да си каже "Няма да се мъча, колкото ми е останало, това е!" и тя беше успешна, живя още десет години. Безгранично вярваше в лекарите.
Иначе когато друга близка жена в провинцията (преди много години) изпадна в нейното състояние, никой не говореше за сонди, системи и подобни. То там май няма и хоспис, а от болницата я бяха изписали. "Мокрете й устните, това е!" - каза личният лекар на сина й и след три дена без хранене и вода жената естествено си отиде. Тъй е в малките градчета. Кое е по-добрият вариант, не знам, но май не бих искала да умра точно от глад и жажда. Всъщност, определено не бих. Rolling Eyes

# 14
  • Мнения: 1 844
Аз пък не бих искала да лежа като зеленчук и да мъча близките си.
Казвам го като човек ,гледал/цялото семейство я гледахме/любимата си баба на легло с пълна мозъчна склероза 6 години.
Това беше ужасно.Оставете я да си отиде.

Общи условия

Активация на акаунт