Ми за запознанството - на 100% си беше пръст на съдбата 
А за останалото при мен бяха и са чувствата
.
А за останалото при мен бяха и са чувствата
. - Публикувана: 30 дек. 2006, 09:50 ч.
- Последно мнение: 21 ян. 2007, 15:20 ч.
Разума,чуствата или съдбата е причината за решението ви да създадете семейство?
Чувствата,защото го обичам повече от всичко!
Разума,защото знам че той е най-доброто за мен!
Съдбата,защото е наистина невероятна нашета история!
Разума,защото знам че той е най-доброто за мен!
Съдбата,защото е наистина невероятна нашета история!
Би ли ни разказала поне малко, че ме загриза любопитство навръх Нова година?
При нас бяха чувствата и разума, съдбата няма пръст... или поне аз така си мисля. Като се обърна назад, не съжелявам за нищо!
Oooo и трите неща имат пръст по равно. Не знам кое на първо място. Ние се запознахме мнооого слу4айно в една .....тоалетна....
. От първия миг го исках, и от първия миг знаех, че ще е прекрасен баща и съпруг. Някъде на шестия месец решихме , 4е искаме дете, а преди да стене и година откакто се познавахме ве4е бяхме женени...и с бебе на път
Не съжалявам, въпреки че ми беше малко рано и можеше малко да си поживеем...Надявам се че и той не съжалява....
. От първия миг го исках, и от първия миг знаех, че ще е прекрасен баща и съпруг. Някъде на шестия месец решихме , 4е искаме дете, а преди да стене и година откакто се познавахме ве4е бяхме женени...и с бебе на път Не съжалявам, въпреки че ми беше малко рано и можеше малко да си поживеем...Надявам се че и той не съжалява....
И от трите по малко или по много и аз не знам
Разум определено нямаше в началото- имах сериозна връзка от 4 години, само страст и влюбване!
Съдбата имаше пръст в това да сме заедно- той дошъл си от чужбина, приятелка зарязала го още като тръгнал, аз с човек от доста време но вече поизхабила се връзка!
Чувства- определено ги имаше и ги има, за къде без чувства!
Но искахме и дете и затова решихме да сключим брак!
Не съжалявам
, може и да се караме и да го обиждам и понякога да си мисля къде ли те срещнах, но все пак той е бащата на най-скъпото нещо в моя живот!
Разум определено нямаше в началото- имах сериозна връзка от 4 години, само страст и влюбване!
Съдбата имаше пръст в това да сме заедно- той дошъл си от чужбина, приятелка зарязала го още като тръгнал, аз с човек от доста време но вече поизхабила се връзка!
Чувства- определено ги имаше и ги има, за къде без чувства!
Но искахме и дете и затова решихме да сключим брак!
Не съжалявам
, може и да се караме и да го обиждам и понякога да си мисля къде ли те срещнах, но все пак той е бащата на най-скъпото нещо в моя живот! 
Определено ни събра съдбата,защото запознанството ни стана на улицата . След това дойдоха чувствата,но момента не беше подходящ,за да заживеем заедно и когато този момент настъпи веднага си спретнахме едно бебенце,което преди 4 дни навърши 1 годинка и сега сме щастливи заедно. Е, то пълно щастие няма,но определено е това,което съм искала и се чувствам щастлива в избора си. Изобщо не съжалявам. Имам опит в неуспешните връзки и за това знам ,че това е този мъж,който винаги съм искала да имам. 
. След това дойдоха чувствата,но момента не беше подходящ,за да заживеем заедно и когато този момент настъпи веднага си спретнахме едно бебенце,което преди 4 дни навърши 1 годинка и сега сме щастливи заедно. Е, то пълно щастие няма,но определено е това,което съм искала и се чувствам щастлива в избора си. Изобщо не съжалявам. Имам опит в неуспешните връзки и за това знам ,че това е този мъж,който винаги съм искала да имам.
По-скоро случайност беше при нас,заедно бяхме няколко години,но с безмълвна уговорка когато дойде момента,всеки по пътя си да върви.А то накрая пътя се оказа и общ.Чувства в изобилие-луда любов в началото,ревност,умора,яд,озлобение,лъжи,накрая обич,най-сетне 
Разум определено липсва в цялата ни абсурдница.
Разум определено липсва в цялата ни абсурдница. 
Препоръчани теми