Страх

# 15 31 дек. 2006, 17:08 ч.

Не бързай! Пжовей докато можеш,защото повярвай ми след това ще забравиш за всичко Wink

Почти на 21 съм и имам син на 45 дена и въпреки че въобще не съжелявам за това те съветвам да си поживееш още.А дойде ли му времето въобще няма да си задаваш такива въпроси!

# 16 31 дек. 2006, 17:36 ч.

Мнения: 503

Цитат на: violina в нд, 31 дек 2006, 16:53

Най-вече следвай сърцето си!...Аз съм на 22 и вече съм мама,с приятеля ми решихме да си имаме бебе и то вече е налице...хората ми казваха че съм още млада за дете...

И аз родих първата ни дъщеря на 22 год., планирано и много желано бебе. И до сега повечето хора мислят, че съм забременяла случайно, и много се чудят, че е било планирано. И аз като теб, още на 18 мечтаех за семейство и деца, но не бях срещнала подходящия човек. Всичко е въпрос на желание, твое и на приятеля ти - искате ли дете, чувствате ли се готови, имате ли възможност да го гледате.
Никога не съм разбирала израза "поживей си още". Животът не свършва с появата на детето, просто се променят приоритетите и ценностите ти. И се променят в много хубава насока!!
Колкото до въпросите - винаги ще си задаваш подобни!! Аз сега съм бременна с втората ни дъщеря, и пак си задавам подобни въпроси - ще се справя ли, ще мога ли да я обичам, колкото по-голямата, как ще отделям време и на двете и т.н. И на 40 год. да си, пак ще си задавш подобни въпроси - това е най-естественото нещо и показва, че много добре осъзнаваш, каква отговорност е отглеждането на дете, и колко много ще промени живота ти!!
Това е моето мнение, успех и пиши, какво е решението ти!! bouquet

# 17 31 дек. 2006, 17:46 ч.

Благодаря много на всички много сте мили Hug

Но по-добре да изчакам май месец да се сгодим с приятелят ми и тогава вече да мислим за бебе защото сега пак живеем заедно от 2 години само че в нас нека видя какво ще е при майка му Rolling Eyes

# 18 31 дек. 2006, 19:11 ч.

Мнения: 174

Люта чушка не казвам че е лошо,а че е по-добре и за теб и за детето в дългосрочен план..За една жена е по-добре да роди преди 30, и възтановяването после и по-малко рискове...НО естесвено е по-добре късно отколкото никога...

# 19 31 дек. 2006, 19:54 ч.

Мнения: 101

Аз родих на 24 години и сега като се замисля ми се струва рано даже.По-добре си поживей спокойно,че после няма мърдане!То пак можеш да си живееш,но просто не е същото!Мислиш по друг начин!Поне при мен е така! Grinning

# 20 31 дек. 2006, 20:41 ч.

Мнения: 999

единственно можеш да съжеляваш че не си постигнала някой неща на тази възраст, но за бебето никога! каквото и да решиш успех. newsm10

# 21 31 дек. 2006, 21:12 ч.

София
Мнения: 2 671

Ами, че ще се променят отнощенията ви - със сигурност е така. Дали към по-добре или към по-зле зависи от много неща... дано при вас нещата се стекът добре Hug

Щом толква искаш бебче - явно ти е дошло времето. И все пак - сигурно имаш приятелки с бебета - защо не пробваш да гледаш бебе няколко дни /но не за по 1-2 ч., а поне за половин ден/, за да усетиш поне малко за какво става въпрос Wink

П.С. Ако нямаш близки с бебе - пиши на лични, ще се радвам да се запознаем.

# 22 1 ян. 2007, 06:22 ч.

нейде там, където ....
Мнения: 5 374

Цитат на: Rosinaaa в нд, 31 дек 2006, 17:46

Благодаря много на всички много сте мили Hug

една идейка - най-добре да си живеете сами, че понякога бабите се бъркат прекалено много. и все пак - да са наблизо, че на си помагате при нужда. вариант са и студентски общежития, ако не можете да плащате свободен наем. за целта е достатъчно един от вас да учи

# 23 1 ян. 2007, 12:54 ч.

Мнения: 1 877

И аз исках дете на тези години,но по-добре си поживейте!

# 24 1 ян. 2007, 12:58 ч.

Мнения: 1 104

И аз съм на мнение, че май още ти е рано. Човек трябва първо да види това онова и тогава да гледа деца. Но ако наистина искаш да имате бебе, работете по въпроса. Със сигурност появата на бебето е съпроводена с много промени и е нормално такива да настъпят между теб и приятеля ти.
Успех!

# 25 1 ян. 2007, 14:08 ч.

Мнения: 817

Аз на твоите години почнах да водя полов живот и изобщо не съм си помисляла за бебе.После бях студентка -наи безгрижните и хубави години в живота ми.Сега на 27 год. се чувствам готова -"находила съм се" и чакам дете-планирано,желано.Имам професия,знам с какви пари ще го гледаме и каде ще живеем.Трябва добре да си помислиш това е голяма отговорност.
Успех каквото и да решиш!!! newsm10

Причина:

Причина: