"Време Разделно"- за гледалите го.

И на мен книгата ми е любима. И аз като малка се чудех защо не се прекръстят уж, а тайно да са си христиани. Но ако те са помнели христианството, защото са останали живи, децата им не. Предполагам, че е като да отида сега в Америка, аз може винаги да помня България, но дъщеря ми няма 
Спора наистина е времево неточен, сега ценностите и начина на мислене са други. Много ясно, че ще направя всичко за да спася детето си, ако бях живяла тогава, а мислех като сега.

А какво ще кажете за Манол, който даде собственото си дете на турците (за армията), вместо чуждото?

Аууууууууууу - ужас. Когато гледах филма - не спах цяла нощ...това се казва избор... От книгата дори още повече ми стана гадно 

Не Манол, а стария дядо Галушко - воденичаря. Манол е спасеното чуждо дете. И да - явно тогава неписаните правила за чест и морални ангажименти са били по-силни от кръвната връзка. Дядото е поел грижата за чуждото дете и тази отговорност стои по-високо от обичта към собственото.  За нас е неразбираемо, но тогава може би е било нормално.
Аз си спомням друг силен момент в контескта на темата - когато тръгват да се турчат, бащата приема исляма, а синът тръгва към дръвника. Бащата плаче и казва - "Нали за теб го направих". Но синът приема смъртта.
Пак по темата - има една легенда за подонето на Урвич. Там една майка издава крепостта, защото иначе щели да убият пеленачето й. После се самоубива, защото осъзнава какво е направила.
И накарая лично аз не мога да гадая какво бих направила, но смятам, че в книгата става въпрос за горд дух на планинци, който трудно се пречупва, но днес не съществува. Просто няма кауза, за която да си струва да умреш.
Но четейки книгата и пренасяйки се при онези обстоятелства може би бих тръгнала към дръвника. Не знам дали щях да мога да живея после. При сегашните условия и сегашния си начин на мислене, бих направила всичко, за да запазя детето си.

Как можете да мислите по този начин. Че ако имате повече деца и няма да ви боли за тях? Че които имат по две деца да не би да са съгласни да загубят едното, че ще им остане още по едно? Това да не е някаква вещ, та едната да компенсира другата???

На диск си го имаме, мъжа ми си го гледа периодично, ако искаш ще ти го дам.

Аз изобщо не мисля така, а ти явно четеш избирателно !
Това са мисли на една 90 годишна баба, а аз само си
правя изводите !

Оставам с впечатление, че не Джулиана мисли по този начин, а се опитва да вникне в мисленето на въпросната бабичка...  

И аз си мисля, че едно време са били такива нравите и ценностите на хората. Сигурно, ако можеха да прочетат нашите прадеди тази тема, биха се обърнали в гроба. Защото те за да запазят вярата са легнали в този гроб, а ние сега я потъпкваме в името на нашите деца, които тогава действително не са били толкова ценни....
Моята баба ми е разказвала, че са били 6 сестри и един брат и още от 3-4 годишна възраст са работели на полето и са се грижели сами за себе си. Жените до последния ден от бременността са работели, за това са раждали на полето. После с кърмачето - пак на полето. Как мислите - дали някой го е било грижа за здравето и живота на тези бебета? Едно време за да не плаче бебето, вместо залъгалка се е ползвала коричка хляб, увита в парцалче и бебето я смуче... А ние си купуваме стерилизатори и овлажнители за въздух....
Баба ми, пък е живяла много бедно  и с дядо ми са решили да имат само едно дете (баща ми). Много критики е отнесла жената, защото не е спазила традицията да ражда, докато може, но беднотията я е принудила. За това тя си е треперила над единственото детенце и го е поставила на първо място в живота си.

Изобщо не може да се сравнява мисленето на хората от тогава и на днешното общество. Сигурно един ден и ние ще се чудим на нашите внуци и на техните ценности, но това е - развиваме се.

нямам твърда и категорична позиция по въпроса какво бих направила тогава или недай си Боже сега, ако ми се наложи такъв ужасяващ избор...
от една страна - да, бих искала да запазя живота си и този на детето си!!! докато си жив - винаги има шанс за положителна промяна, нали? ...
но от друга страна - какъв живот би ни очаквал, ако станем мюсюлмани? аз ще се лиша от свободата си, ще бъда насилвана, ще приема чужд модел на поведение, чужда вяра... детето ми ще израсне сред хора, които ненавиждам... гадно е... много!!!
     Честно казано, бая се замислих... 

Истината е в думите на поп Вечерко - не помня точно, за да цитирам, книгата я нямам тук.
Бог е един, без значение как го наричаме - нещо от сорта беше.
Това е моето верую, независимо, че аз и децата ми сме православни.
Ситуацията днес е различна, ценностната ни система е различна, мисленето ни - също.
Торбалане, пак се изказа неподготвен!

Темата ме накара да се замисля,колко щастливи сме днешните майки,че не ни се налага да правим такъв избор.И нека отдадем заслужената почит на онези майки,които с цената на живота си са запазили българщината.Аз вече казах,че човек реагира според обстоятелствата,но много моля тези,които нямат деца да не си казват "тежката дума" без да са изпитали болката,щастието и радостта от това да станеш родител,да гледаш как едно малко човече,твоя плът и кръв расте с всеки изминал ден.Как се усмихва,плаче,как казва за първи път "мамо" и "обичам те" и тогава да дойдат да се правят на големи родолюбци.

Поп Алигорко Поп Вечерко е от филма "Нощните бдения на поп Вечерко" - една от многото хубави български комедии.

Както каза Дона, истината е някъде по средата и трябва да има баланс.
Аз не съм расистка и не деля хората на вяра и народност. Но вътре в сърцето си като че ли държа повече на българския род, отколкото на християнската вяра. Защото двете неща нямат нищо общо, а много хора ги смесват. Както и в прословутия филм. Затова накрая отчето каза, че като сменят вярата си няма да сменят рода си...и беше прав (малко относително, но все пак).
Другото, което искам да кажа е, че аз съм майка, имам 2 деца, малко остана да разбера какво значи да загубиш дете...и въпреки това почти подкрепям думите на Торбалан (ха сега с камъни ме убийте  ). За да оцелее една кауза, една идея, за да изпъкне дадена общност напр., а не да се слее и обезличи в множеството е необходимо хората, които стоят зад идеята, каузата...да мислят първо за общото благо и после за собственото. Иначе нещото е обречено на провал. И без да искам да обиждам никого ми прави впечатление, че хората и в частност българите станахме егоисти - всеки мисли първо за собствения си гъз и после ако остане ред за общия.
Да оставим филма и онова време, където нрави и ценности и всичко е било по-различно. Да си дойдем в нашата епоха. Какво правим ние: сядаме на маса и почваме да оправяме политиците, да ревем и да се окайваме...ама само толкоз. Никой не си оставя топлата стая, винцето и вечерята и не тръгва да си защитава каузата.
Когато на даден човек нещо не му харесва, нормалното е да изрази по някакъв начин недоволството си; като иска свобода и не знам си какво там да си го извоюва и заслужи. А ние всички сами си плямпаме и не ставаме просто защото имаме какво да губим и сме прекалени егоисти да го жертваме за общото благо. По тази причина навремето турската империя е завладяла нашите територии - вместо да се обединят, всеки е дърпал чергата към себе си.
Нормално е една майка, създала живот да мисли на първо място как да го запази. Още повече, че Бог е един и неговия замисъл е не да унищожи живота, а точно обратното - така, че всички войни за религия и т.н. са безмислени. Но пък ако насила ми отнемат свободата и всичко човешко...трябва или да се боря и евентуално да умра или да се примиря и да се обезлича........................не мога да твърдя със сигурност как бих постъпила в еди каква си ситуация, дори ако става въпрос за детето ми, зависи от ситуацията.
С риск да засегна много майки ще кажа, че от повечето постове лъха такъв егоизъм и такова робско мислене, чеее    Я ми кажете кой е верния отговор тук: вземат деца за еничери (понеже подхаванахме ония времена...) и вие имате2 варианта - 1. да го вземат и то да живее, но те ще го направят убиец, извратеняк, без душа и сърце и 2. да умре веднага, ако не го дадеш...
Колкото и да са ми мили децата, в подобна ситуация доста бих се замислила дали си струва да им запазя живота. За вас не знам.

         олях се в писания, ама ще извинявате  

Не, Делта!
Има и трети вариант: Грабваш си детето и бягаш.
Да, аз мисля първо за детето си - За мен обаче, това не е синоним на "робско мислене" и "егоизъм".