Литературен клуб - ІІ

Споко, ножът е дървен!
Просто Вирджиния Андрюс ми беше голяма тръпка в студентските години (както и Мери Хигинс Кларк) и вече малко ми е байгънясала.

Гаргамела, какво пише тази Вирджиния Андрюс? Не съм чела нищо от нея, даже за мой срам, не съм я и чувала. 

Едни такива психо..., да кажем, драми, защото обикновено няма достатъчно екшън за класически трилъри. На български в зорите на демокрацията излязоха "Моя сладка Одрина" и първите части на "Цветя на тавана" (има такава поредица за една откачалка, дето си затваря децата на тавана, те развиват някакви свои начини на оцеляване, оттам почват разни изкривявания и анормалности у следващите поколения... казах вече, че не ставам за критик, ама и за анотации не ме бива ).
Аз вземах романите й на метър от джобните издания в библиотеката на френския център, бая дълго ме държа. Не ми се рови, но който чете на английски сигурно има какво да дръпне от нет-а (името е Virginia Andrews).

Тони аз по същата причина съм зациклила с четенето, защото напоследък моят син(и той се казва Виктор) не ми дава тази възможност, и той заспива все по-късно, а след това съм толкова уморена и изтощена, че само оправям масата, мия чиниите и хайде в леглото и съм заспала за отрицателно време, преди поне четях преди да заспя
В момента съм зациклила, така да се каже, на "Нежна е нощта" на Скот Фицджералд, не е лоша, има много истински моменти, много красиви разсъждения, но по-скоро е биографична-за самия автор. Трябва да се съсредоточа и да я довърша, защото всеки момент ще ми пристигне новата поръчка с книги, м/у които е тази на Гор Видал, много искам да я прочета, гризе ме любопитството.

Гигова, ще четем, като поотраснат

Аз снощи все пак успях да преполовя "Татко" на Уилям Уортън. Уф, какво да кажа... Натовари ме - много тъжна книга, мрачна... Не съм сигурна, че ще ми хареса.

Аз съм заклила нещо на "Облак врабчета" на Такаши Мацуока. Нещо не ме грабна веднага.

Тони, Уилям Уортън е един от любимите ми автори. Най- тъжната му книга сякаш е "Последна любов", страхотна книга, но много тъжна. Рядко се вълнувам извънредно много от книга, но на тази плаках. 

Вчера ходих да върна книги в библиотеката и видях, че поне още четири от книгите му са налични. Включително и "Последна любов". Дори ги бях грабнала, но след това попаднах на Изабел Алиенде - "Ева Луна" и "Афродита", Джентълмени и играчи" на Джоан Харис, две книжки на Алегзандър Маккол Смит/ препоръчвам  поредицата "Дамска детективска агенция"- много забавно и леко четиво/. И в края на краищата върнах тези на Уортън от неудобство -  да излезна с десет книги при положение, че вкъщи имам поне шест или седем, които ме очакват.... Притесних се от алчността си

Тони, ще му дойде и реда на Уилям Уортън, просто не пропускай, няма да съжаляваш. 

От изброените съм чела "Ева Луна", много е хубава. Но все пак за мен, върха на Изабел Алиенде си остава трилогията "Къщата на духовете", ако не си я чела, ти я препоръчвам най- горещо. 

Тони, а мога ли да се запиша в библиотека без софийска регистрация ? 

Да, чела съм "Къщата на духовете". Наистина е много хубава.

А за библиотеките и регистрацията нямам представа .
Не живея в София.

Започнах "Възможност за остров" на М. Уелбек !

Бубка беше абсолютно права:

Чета и мисля, препрочитам, напрягам се, нещо ми убягва и в същото време не мога да оставя книгата...
Прегледах биографията на автора, в опит да си създам някакво впечатление, а на два пъти се наложи да ползвам тълковен речник, срам ...

Тони, горещо препоръчвам рецептите в "Афродита"! Особено паелята и гаспачото от една година се радват на ненадминат успех в семейните и дружеските среди.

Благодаря за препоръката, но аз пък съм един готвач
Не че готвя лошо, но твърде рядко. И почти винаги класически и лесни неща. Но може и да се прежаля - пък дано и аз постигна успех
 

Въпреки това пробвай паелята - става за 35 мин, със замразени скариди и шайби калмари от "Билла". За вечеря е много засищаща, но ако я хапнете на обяд, държи до вечерта .

За всички, които харесват Джоан Харис. Новата и книга "Истории оттук-оттам"




Много странна рецензия/последното изречение наистина ме озадачи/:

Градски вещици, предизвикателни стари дами, застаряващи чудовища, спечелили от лотарията самоубийци, върколаци, жени делфини и производители на еротично бельо: в тези двайсет и два разказа от авторката на “Шоколад” и “Петте четвъртини на портокала” вълшебното се редува с баналното, киселото със сладкото, а красивото, гротескното, съблазнителното и страшното са на една ръка разстояние. Дяволита, забавна, понякога провокираща, но винаги интимно откровена, “Истории оттук-оттам” разкрива Джоан Харис такава, каквато не сме я виждали досега. Така че заповядайте, опитайте. В края на краищата, това е само литература.

"Татко" всъщност е историята на едно семейство. Със същия успех книгата би могла да бъде озаглавена и "Мама". Но несъмнено именно бащата/поне за мен/ е най-симпатичният образ в книгата - а също и този, който събужда най-силно съчувствие.
Сюжетът на книгата е изграден около грижите, които един син полага за своите болни родители. Но това е само основата. Стъпвайки на нея, авторът успява да ни направи съпричастни към света и живота, който са изградили, това, което са изживели заедно и което ги е направило такива, каквито са...
Това е книга за отношенията родители-деца, книга за любовта и омразата, за синовния дълг.
В началото имаше момент, в който натуралистичните подробности, използвани от автора, за да опише грижите за един възрастен и болен човек, ме подведе, че книгата няма да ми хареса. Твърде тъжна, твърде натоварваща, на моменти груба... Но много скоро разбрах, че този етап от книгата е необходим, за да навлезеш в следващия и да се потопиш изцяло в чувствата, които авторът иска да внуши. Образите в книгата са многопластови, богати, истински.
Книгата е страхотна - много емоционална, разтърсваща. Имаше моменти, които четях, настръхнала, а това не ми се случва толкова често с книга. Ще прочета с удоволствие всичко, излязло под перото на Уилям Уортън.

И една интересна информация за самия автор, която мисля, че някой вече бе споделил, но ще го посоча и аз:

Уилям Уортън всъщност е псевдоним на американски художник, живял дълги години в Париж, който обаче все още не е разкрил истинската си самоличност.