Виждам, че сте писали за Скот Търоу, скоро си купих "Нежна е ноща", но още не съм я почвала, някакви отзиви за нея който я е чел? Иначе съм чела от него "Невинен до доказване на противното" и ми хареса.
- Публикувана: 3 ян. 2007, 10:12 ч.
- Последно мнение: 22 март 2007, 20:33 ч.
Литературен клуб - ІІ
"Нежна е нощта" е книга на Ф. Скот Фицджералд . Чела съм я преди години и много ми хареса. И филма гледах, но той не ми хареса толкова.
Виждам, че сте писали за Скот Търоу, скоро си купих "Нежна е ноща", но още не съм я почвала, някакви отзиви за нея който я е чел? Иначе съм чела от него "Невинен до доказване на противното" и ми хареса.
Ох, обърках авторите, моля да ме извините
Харесвам на Фицджералд "Великият Гетсби". И е по-добре филмиран, според мен, поне този с Робърт Редфорд.
Сега не бих чела "Нежна е нощта", тя е от книгите, които прочетох в 7 клас, но понеже тогава четях Хемингуей, ще споделя, че Фицджералд леко ми се поизгуби. Но пък "Нежна е нощта" е автобиографична един вид, по времето, когато живее със Зелда. Няма да разказвам повече, за да бъде интересна. Чете се бързо.
Но "Полет над кукувиче гнездо" - тази книга ми е сред любимите, филма обаче повече ми хареса, че даже това е единствената роля на Джак Никълсън, която харесвам.
Сега не бих чела "Нежна е нощта", тя е от книгите, които прочетох в 7 клас, но понеже тогава четях Хемингуей, ще споделя, че Фицджералд леко ми се поизгуби. Но пък "Нежна е нощта" е автобиографична един вид, по времето, когато живее със Зелда. Няма да разказвам повече, за да бъде интересна. Чете се бързо.
Но "Полет над кукувиче гнездо" - тази книга ми е сред любимите, филма обаче повече ми хареса, че даже това е единствената роля на Джак Никълсън, която харесвам.
"Кратка история на тракторите" на Марина Левицка, която в началото ме грабна, но към средата ми стана толкова скучна, че я зарязах - ще я довършвам след Търоу.
"Полет над кукувиче гнездо" съм я чела, преди сто години, май е време да си я потърся и препрочета, чела съм още няколко неща на Кен Киси и са страхотни, като му погледна библиографията на английски започвам да си бия главата в стената и да се чудя, кога ще превъзмогна ужаса си от четене на книга в оригинал, публично се само линчувам за тази ми бариера
. Филма не ме кефи толкова много, но имам непоносимост към Милош Форман, така че го отдавам изцяло на личното ми отношение.Скот Търоу, не съм го чела.
В момента чета (не ми се смейте, падам си по исторически и политически писания) "Крахът на комунизма" на Дмитрий Волкогонков.
Освен "Полет над ..." на Кен Киси съм чела и “Песента на моряка". Между другото "Полет..." не е от леките книги, на места е дори потискаща.
За Милош Форман ще добавя, че ми е любим режисьор. За тези, които се интересуват бих препоръчала книгата му "Повратна точка" (С., 1995 г.). Подобна на "За писането" на Стивън Кинг - автобиографична и същевременно разкрива тайните на творчеството - например как работи с камерата. За филма " Излитане" работи с 17 камери (дали не бяха и повече) за заснемане на сцена в стая, това са много ракурси, през които ни представя действието. Книгата е много добре написана.
Кен Киси при мен вървеше с автори като Робърт Пърсиг ("Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет"), писателите битници (1)- Уолт Уитман (поет), Джак Керуак, Алън Гинсбърг (превежда се и Гинзбърг, поет), Х. Милър, и др. от т.нар. "хипи субкултура", после Джон Фанти, Ч. Буковски. Открила съм за себе си тези автори в края на 80 -те г. началото на 90 -те. Оттогава не съм ги препрочитала, нямам време.
1.но започнах с У. Блейк
Всъщност ако имаше професия читател, сигурно това щях да работя, какво да се прави, израсла съм с книги и кино.
Но сега не ми остава мн. време за художествена литература, покрай работната ми литература.
А последната книга, коятo си харесах е тази: http://www.amazon.com/Photographers-Life-1990-2005-Annie-Leibovitz/dp/0375505091
И с това завършвам Ани Лейбовиц, която е снимала Михаил Горабачов, Джак Никълсън и т.н.
Дмитрий Волкогонков.
Дмитрий Волкогонов е името, сигурно в бързината си го объркала.
За Милош Форман ще добавя, че ми е любим режисьор. За тези, които се интересуват бих препоръчала книгата му "Повратна точка" (С., 1995 г.). Подобна на "За писането" на Стивън Кинг - автобиографична и същевременно разкрива тайните на творчеството - например как работи с камерата. За филма " Излитане" работи с 17 камери (дали не бяха и повече) за заснемане на сцена в стая, това са много ракурси, през които ни представя действието. Книгата е много добре написана.
Кен Киси при мен вървеше с автори като Робърт Пърсиг ("Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет"), писателите битници (1)- Уолт Уитман (поет), Джак Керуак, Алън Гинсбърг (превежда се и Гинзбърг, поет), Х. Милър, и др. от т.нар. "хипи субкултура", после Джон Фанти, Ч. Буковски. Открила съм за себе си тези автори в края на 80 -те г. началото на 90 -те. Оттогава не съм ги препрочитала, нямам време.
1.но започнах с У. Блейк
Всъщност ако имаше професия читател, сигурно това щях да работя, какво да се прави, израсла съм с книги и кино.
Но сега не ми остава мн. време за художествена литература, покрай работната ми литература. А последната книга, коятo си харесах е тази: http://www.amazon.com/Photographers-Life-1990-2005-Annie-Leibovitz/dp/0375505091
И с това завършвам Ани Лейбовиц, която е снимала Михаил Горабачов, Джак Никълсън и т.н.
Дмитрий Волкогонков.
Сега чета "Сияние на жена" от Ромен Гари. Много харесвам книгата му "Животът пред теб", но малко се разочаровах от "Хвърчила", където възхищението му от френския характер не ми допадна, но може и да съм я чела в неподходящ момент. Отново си препрочетох "Турист по неволя", която сигурно вече знам наизуст, но не ми омръзва да я чета отново.
Любим автор! Една от най-добрите му книги за мен е "Обещанието на зората" (наред с "Животът пред теб"). Издадена в малък тираж, книгата отдавна е изчерпана. Ако някой научи за ново издание, да казва!
"Отвъд тази граница билетът ти е невалиден"- една много тъжна книга, жестоко иронична към застаряващи мъже със самочувствие на младежи. Също много добра.
"Турист по неволя" не съм чела.
Повод да се запиша в темата.
Прочетох "Нататък билетът не важи"
Мисля да продължа с Гари и съм хвърлила око на "Терзанията на цар Соломон":
Това май е последната му книга.
"....За Бога , нали ви го обясних. Когато сте щастлив, животът придобива значение и страхът от смъртта нараства."
Дмитрий Волкогонков.
Дори не съм и видяла, че съм му прикачила едно "к" в повече
Да, Ив. Работил е като секретар и съветник във френското посолство в София.
Самоубива се 1980 г.
Ето още от биографията му, твърде интересна според мен:
"Роден в Русия през 1914 г., Ромен Гари пристига във Франция на четиринайсет годишна възраст. Учи в гимназия в Ница и завършва право в Париж. През 1938 г. е мобилизиран в авиацията и е инструктор по стрелба във Въздушната школа в Салон. През 1940 г. се присъединява към Свободна Франция и като пилот в лотарингската ескадрила участва в битката за Англия и в кампаниите в Африка, Абисиния, Либия и Нормандия от 1940 до 1944 г. Кавалер е на Почетния легион. Постъпва в Министерство на външните работи като секретар и съветник в посолството в София, в Берн, а по-късно в Дирекция "Европа" към Външно министерство. Представител в ООН от 1952 до 1956 г. По-късно е назначен за шаржедафер в Боливия и генерален консул в Лос Анджелис. Напуска дипломатическата кариера през 1961 г. и десет години обикаля света за различни американски издания и като режисьор снима два филма: "Птиците умират в Перу" (1968 г.) и "Kill" (1972 г.). Бил е женен за актрисата Джийн Сийбърг от 1962 г. до 1970 г. Литературата заема водещо място в живота на Ромен Гари още от юношеските му години. През войната, между две сражения, той написва "Европейско възпитание", която е преведена на двайсет и седем езика и получава наградата на критиката през 1945 г. За "Корените на небето" получава наградата "Гонкур" през 1956 г. След нея творчеството на Гари се обогатява с още 27 романа, есета и мемоари. Ромен Гари се самоубива на 2 декември 1980 г. Няколко месеца по-късно става ясно, че Гари е автор и на 4 романа, подписани с името Емил Ажар, като един от тях "Животът пред теб" също е награден с "Гонкур" през 1975 г. "
Самоубива се 1980 г.
Ето още от биографията му, твърде интересна според мен:
"Роден в Русия през 1914 г., Ромен Гари пристига във Франция на четиринайсет годишна възраст. Учи в гимназия в Ница и завършва право в Париж. През 1938 г. е мобилизиран в авиацията и е инструктор по стрелба във Въздушната школа в Салон. През 1940 г. се присъединява към Свободна Франция и като пилот в лотарингската ескадрила участва в битката за Англия и в кампаниите в Африка, Абисиния, Либия и Нормандия от 1940 до 1944 г. Кавалер е на Почетния легион. Постъпва в Министерство на външните работи като секретар и съветник в посолството в София, в Берн, а по-късно в Дирекция "Европа" към Външно министерство. Представител в ООН от 1952 до 1956 г. По-късно е назначен за шаржедафер в Боливия и генерален консул в Лос Анджелис. Напуска дипломатическата кариера през 1961 г. и десет години обикаля света за различни американски издания и като режисьор снима два филма: "Птиците умират в Перу" (1968 г.) и "Kill" (1972 г.). Бил е женен за актрисата Джийн Сийбърг от 1962 г. до 1970 г. Литературата заема водещо място в живота на Ромен Гари още от юношеските му години. През войната, между две сражения, той написва "Европейско възпитание", която е преведена на двайсет и седем езика и получава наградата на критиката през 1945 г. За "Корените на небето" получава наградата "Гонкур" през 1956 г. След нея творчеството на Гари се обогатява с още 27 романа, есета и мемоари. Ромен Гари се самоубива на 2 декември 1980 г. Няколко месеца по-късно става ясно, че Гари е автор и на 4 романа, подписани с името Емил Ажар, като един от тях "Животът пред теб" също е награден с "Гонкур" през 1975 г. "
"Дочетох", т.е. довърших да слушам "Бели зъби" ("White teeth") на Зейди Смит, но за нея после.
Кога е то, после?
4етох книгата, интересно ми е как я намираШ 
Мисля да продължа с Гари и съм хвърлила око на "Терзанията на цар Соломон":
Това май е последната му книга.
"....За Бога , нали ви го обясних. Когато сте щастлив, животът придобива значение и страхът от смъртта нараства."
gali , този автор го открих съвсем случайно, плени ме едно изречение от "Сияние на жена"
"Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите."
Тук използването на човек, вместо мъж дразни окото, но това е друга тема
Гари е от безутешните автори. Много силен при рисуването на взаимоотношения.
Дори ми се струва, че ако за миг мръдне встрани от тях, някъде се изгубва...
Обикновено пише в първо лице, ед. ч., - което ми въздейства още по-силно.
След "Нататък билетът не важи" се убедих, че при все еднаквите теми, не се повтаря.
Отива му да пише за любовта. Макар и безнадеждно.
Уф, не ме слушайте. Такова ми е моментното състояние.
Тъжно-шарено.
"Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите."
Тук използването на човек, вместо мъж дразни окото, но това е друга тема
Гари е от безутешните автори. Много силен при рисуването на взаимоотношения.
Дори ми се струва, че ако за миг мръдне встрани от тях, някъде се изгубва...
Обикновено пише в първо лице, ед. ч., - което ми въздейства още по-силно.
След "Нататък билетът не важи" се убедих, че при все еднаквите теми, не се повтаря.
Отива му да пише за любовта. Макар и безнадеждно.
Уф, не ме слушайте. Такова ми е моментното състояние.
Тъжно-шарено.
Препоръчани теми