Публикувана: 3 ян. 2007, 11:53 ч.
Последно мнение: 13 юли 2007, 01:14 ч.

Ролеви модели!

4 524
61
1

1
2
3
4
5
Всички

3 ян. 2007, 11:53 ч.

Мнения: 5 877

Кои са жените, които ви амбицират и вдъхновяват? На кого ви се приисква понякога да приличате (не визуално)!? Какъв тип бихте искали да бъдат дъщерите ви?

Аз ще отговоря малко по-нататък, да речем пета Simple Smile

# 1 3 ян. 2007, 12:02 ч.

Мнения: 15 619

Жените, които ме вдъхновяват са доста по-наперени от мен самата, по-амбициозни, с чувство за хумор, не е задължително да са красиви, но да умеят да привличат вниманието.
И все пак не искам докрай да приличам на тях. newsm78

Ако имах дъщеря, би било хубаво да е разсъдлива /ама това е през моите майчини очи /.
Ако се сетя още нещо, ще допълвам. Mr. Green

Честит рожден ден на и на мамата и на щерката! bouquet

Последна редакция: ср, 03 яну 2007, 12:08 от luna

# 2 3 ян. 2007, 12:06 ч.

Варна
Мнения: 1 306

Мислила съм си каква ми се ще да стане дъщеря ми, но е факт, че децата никога не стават каквито си ги представяш. Имам една приятелка на годините на майка ми, на която се възхищавам искрено, тя ми е добър модел за майка.
А за моето дете - не знам точно, ще ми се да е достатъчно самоуверена и в общи линии добър човек.

# 3 3 ян. 2007, 12:09 ч.

Мнения: 805

Role Model

# 4 3 ян. 2007, 12:09 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Може и да е тъпо, но искам дъщерите ми да приличат на мен - да имат усет към духовното повече, отколкото към материалното. Да са чувствителни към болката на другите, да са достатъчно умни, за да могат да отсяват зрънцата, които си заслужават.
Не съм сигурна, че някога съм имала модел за подражание. В най-детските ми години ме вдъхновяваше Иванка Пашкулова Crazy

Сами разбирате, че времената бяха други. После се научих сама да си поставям цели и да ги изпълнявам, за което не ми беше нужен модел, а много амбиция и труд. В този смисъл, има много жени, на които се възхищавам, но не съм си пожелавала да съм на тяхно място.

Хайде, Анде, чакаме петия отговор.

# 5 3 ян. 2007, 12:19 ч.

София
Мнения: 2 271

Още от деството си се впечатлявам от смелите и самостоятелни жени от филмите.
Като по-малка много си падах по Линда и филмите на Синтия Ротрок Rolling Eyes

И все още ми допадат такъв тип жени - например героинята в Наричана още или Никита....
Говоря не само за физическата сила и бойните умения, а най-вече за самоконтрола и увереността, която притежават тези жени.
До някъде съм постигнала детската си мечта.

# 6 3 ян. 2007, 12:22 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 22 825

На теб, Анда Grinning

От това, което знам за теб - много ми харесва и бих искала да приличам повече на теб, да имам повече творчество и вдъхновение... честна дума. И друг път съм го казвала Simple Smile

Много важно ми се струва най-вече как възпитаваме децата си, на какво ги учим и какво им даваме, как им помагаме да станат човеци.
ЧРД! Hug

Целувки на Ането и мама й!

# 7 3 ян. 2007, 12:33 ч.

Мнения: 4 076

Като малка - Пипилота и Джелсомино.
В пубертета - Анджела (Клеър Дейнс) от "Тъй нареченият мой живот".

Сега нямам конкретен образ.
Харесвам креативните (като стил - не само на обличане,общуване, професия, а изобщо като стил на живот), със съхранено чувство за хумор, жени.
Независима, но не жената-мъж.
Женствена, но не лигава.
С ясни принципи, но гъвкава в отношенията си с другите.
Търпелива, но в разумни граници.
Човечна, винаги.
Безскрупулна, когато се налага.

За дъщеря ми - и на мен ми се ще да си приличаме. Най-вече във вкуса към живота. На себе си мога да пожелая да се опитам да я оставя сама да открие интересите си, и да съм ́и в помощ, когато ́и е нужна.

# 8 3 ян. 2007, 12:56 ч.

Мнения: 3 447

Ами... не помня да съм имала модел за подражание. Не и някоя литературна или филмова героиня. Разбира се, имало е и има жени в живота ми, на които искрено се възхищавам, и все пак... не искам да приличам на тях Simple Smile

Имам чувството, че ще изгубя част от себе си, ако приличам на някой друг. Предпочитам да се възхищавам на тези жени и качествата им отстрани, като на произведение на изкуството. Но като стимул за самоусъвършенстване... по-скоро бих искала да стана "по-добрата Дона", отколкото "българската Мадона", примерно Simple Smile

# 9 3 ян. 2007, 13:06 ч.

Мнения: 3 091

Анда ме накара да се замисля. Всъщност не съм имала конкретен идол, модел или подобно, на който да се стремя да приличам. По-скоро съм имала отрицателни примери. Най-вече от гл.т. на ценности и личностни качества.
Искам дъщеря ми да е най-вече състрадателен и добър човек, който осъзнава слабостите на другите, но не ги използва, който помага и е широкоскроен.
Не искам да прилича изцяло на мен, защото имам повече мъжки, отколкото женски качества и не мисля, че това прави живота ми лесен.
Дано наследи вроденото ми любопиство към живота, хората и всичко наоколо. Дано има фантазия и да не държи повече на материалния свят. Дано бъде амбициозна и да довежда нещата до край.

# 10 3 ян. 2007, 13:20 ч.

Мнения: 7 112

Не знам дали съзнателно или не, по-скоро поради близостта ми с моята покойна баба (майката на майка ми), съм "крала" от нейните житейски характеристики. Една уникална жена. Не съм същият добър Човек, но и времената не са същите.
Ако имам един ден дъщеря, колкото и да ми се ще да бъде Човек, за нейно добро ще бъде да стане "кифла". Да върти хората на малкия си пръст, да бъде лекомислена и пресметлива, да бъде добра за себе си, да се движи по най-малкото съпротивление. Защото хората, които имат големи сърца страдат. Не искам да страда.
Само дето аз самата не съм сигурна, че ще успея да създам основата за такъв модел.

# 11 3 ян. 2007, 13:33 ч.

В офиса
Мнения: 4 018

Не мога да си представям да се възхищавам на някой, когото познавам само от подбрани лустросани изяви. Т.е. известните автоматично отпадат.
Като си помисля за някой, който ме е вдъхновявал, се сещам за много повече мъже, отколкото жени. Не знам защо така и ми е малко тъжно за което.
Но все пак има и жени. Нямам ги за модел за подражание и не се стремя да ги имитирам, но им се възхищавам. Такива са шефката ми, една моя колежка, няколко момичета от форума Simple Smile

ти и Янита.
Не искам дъщеря ми да прилича на никого. Искам да бъде такава и такава (тук мога да изредя една камара качества), но не свързвам това с конкретен образ.
Когато става въпрос за конкретна ситуация ми е много по-лесно да кажа - бих искала да реагирам като Х, или да се държа като У. Но в случая не става въпрос толкова за дадения човек, колкото за конкретната му постъпка.

# 12 3 ян. 2007, 13:38 ч.

Мнения: 1 072

Аз искам да приличам на себе си. Аз съм си модел за подражание. Модел - Лъв 76-та. Не искам нито за миг да се отклоня от пътя на моя живот. Да се загубя в неуспешни имитации на чужди модели. Да предпочета чуждата истина пред своята. Да се откажа доброволно от лично подарената ми от Господ индивидуалност. Моята камбанария е най-висока в моите очи, но и не спирам да строя още. Другите са си други. Мога да ги харесвам или не. Мога да ги разбирам или напротив. Предпочитам да ги обичам......

За дъщеря ми избирам модел - Щастливец`2000.

# 13 3 ян. 2007, 14:15 ч.

Мнения: 5 877

Не говоря за цялостен модел, за идол или нещо такова. Говоря за отделни черти, видиш ги и те изкефят толкова силно, че ти се ще да ги цапцаросаш.
Гледах по Нова година Ани Ленъкс и си помислих нещо такова за нея. Жестоко излъчване има тази жена.
Писателки ми действат така, ядосвам се направо. Туве Янсон примерно много ме ядосва.
Не става въпрос за някакви мании като тези средношколските, да чета биографии и да лепя снимки по албуми, нье Laughing

даже рядко поглеждам да прочета нещо допълнително за човека, само от него. Не ме интересува кой къде спал и какво ял.
Бу, ни мъ засрамвай тъй, форумският имидж лъже Laughing

# 14 3 ян. 2007, 14:50 ч.

по Пътеката
Мнения: 180

Не само жени ..,и мъже също.
По-скоро като талант и можене...
За мене си-две художнички ,един мъж-танцьор,писатели -няколко, поетеса-българка,една дама в един магазин ..,турски режисьор ...и още има Simple Smile

За дъщеря ми-тя ще избере за себе си...

# 15 3 ян. 2007, 15:40 ч.

Мнения: 1 063

Не знам, не съм мислила, но ми харесва начинът по който Анда общува с дъщеря си (не искам да обидя никого във форума). Всъщност Анда и нейните теми ми отвориха хоризонта за "Нашите деца" - там не бях влизала и не ми е било никога преди това интересно. А съм от този тип хора, които трудно се впечатляват от някого!
ЧРД на щерката на Анда!

# 16 3 ян. 2007, 16:00 ч.

Мнения: 2 070

Цитат на: Ив в ср, 03 яну 2007, 15:40

Съгласна на 100%, както и с това, което Бу каза за Анда. Най-вече бих искала толкова да ми се занимава с детето ми в подробности... Иначе мисля, че не съм лоша майка.

Имаше такива въпроси по лексиконите в детството и винаги отговарях "На себе си искам докрай да приличам"... Mr. Green

Детска му работа. Да отговаряш с клишета...

Иначе какво да кажа. Имала съм жени, на които се възхищавам,както и мои приятелки, даже такива заради, които съм градила илюзии или съм се чувствала недотам забавна, разкрепостена и съм искала да привличам внимание като тях. Но това свърши в тийн годините и се радвам за което. Няма нищо лошо в кумирите, най-хубавото е, че рухват рано или късно или просто ги виждаш в един момент в реалната им човешка физиономия... подобен кумир ми е била диригентката на детския хор, в който пеех, много неща научих от тази жена за 13 години.

Лично за себе си - бих искала да съм жена, която по-лесно казва не и повече слуша сърцето си, защото доста често правя разни неща, защото съм си го решила, бързам, преди да съм го почувствала. Или бягам от разни работи. От близнашката ми зодия май...

Иначе искам да съм като Пипи - с моя къща, торба пари, силна, с много случки за разказване и баща, крал на остров... Mr. Green

Но си се харесвам, нямам кумири в мемента и желание за подражание, ролеви модел и т.н....

# 17 3 ян. 2007, 16:22 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Всички са ми модели на мен....и Бу и Анда......и всички........и като малка и сега, никога не съм се харесвала и никога не съм искала да " приличам на себе си "

ЧРД на Ането bouquet

# 18 3 ян. 2007, 17:41 ч.

Мнения: 3 491

Нямам и аз конкретен модел. Но все пак има жени, които ми е драго да виждам и ме зареждат положително. Понастоящем това са детегледачката ми и шефката ми. Едната гледа няколко деца у дома си, майка е на две, чужденка, с преходно местоживeeне. Другата е неомъжена, макар и с дългогодишна връзка, живee при родителите си, работила е от ученичка в мястото, което в момента управлява.
Това обаче, което ги свързва, е работоспоспособността в резултат на тяхната мотивираност, на способността да направиш избор, да кажеш в един предлагащ сума ти алтернативи свят "това работи за мене". Подобна мотивираност се изписва върху лицето, походката, поведението под формата на спокойствие, уравновесеност, приветливост, толерантност към избора на другите, липса на комплекси, оттам и физическата красота и женственост.
Нямам щерки, но бих искала да имам такива снахи.

# 19 3 ян. 2007, 17:49 ч.

Мнения: 2 070

И аз винаги съм се възхищавала на жени, които са крайно отдадени на това, което обичат да правят, таланта си, призванието си, не работохолички, ами такива, които са вглъбени, в това което правят, когато го правят и изпитват удоволствие, излъчват спокойствие и хармония. Аз за жалост често си сменям интересите и нещата, които ме увличат. Нож с две остриета . от една страна минаваш през много неща и си доста обхватен, от друга има опасност никога да не се задълбочиш достатъчно.. Абе не знам.
Но жените творци много ми харесват. И аз винаги се опитвам да вложа нещо оритгинално в нещата, които правя,но май в повечето случаи идва на ниво мислене, от дете май не съм изпадала в това медитативно състояние да си адски втглъбен в това,което правиш, без да се разсейваш...

# 20 3 ян. 2007, 18:12 ч.

Мнения: 272

Не мога да назова конкретно име, но се сещам, че на 1-ви след едно напоително посрещане на Новата Година, в едно фоайе на един хотел, ми попадна някакво старо списание и там прочетох интервю на Елина Кешишева - фотограф, която живее в Париж. Впечатли ме с това, че наистина харесва това, което прави, има своя определена философия, умее да усеща момента и се радва на малките неща. Честно казано - вдъхнови ме това, което прочетох. Казах си, че годината започва прекрасно, че съм ужасно куха и неусещаща напоследък, а виж ти колко красота има около всеки, стига да може да я вижда.

# 21 5 юли 2007, 12:13 ч.

Мнения: 2 070

Внимание: в тази тема не е писано повече от 120 дни.
Не е желателно подновяването на толкова стари теми. Ако не сте сигурни, че желаете да подновите темата, препоръчваме да започнете нова тема, като може да дадете линк към тази, която е породила въпросите ви или провокирала коментара ви.

Ами побутвам я, защото си мислех насоро пак за това и защото изкочи вече една за известни бг родители, които биха могли евентуално да са ни пример...

# 22 6 юли 2007, 13:43 ч.

Мнения: 9 865

Ти добре я побутна, но цари пълна тишина.
Модели за подражание са ми били винаги нестандартни (според общото мнение) личности. Хипари, писатели-наркомани, жени-самотници, странни личности. Дженис, Бъроуз, Уелш, Едит Пиаф... четях много от малка и все са ме увличали странностите у хората и съм ги търсила и у себе си.

# 23 6 юли 2007, 13:45 ч.

Мнения: 2 070

Цитат на: Beth в пт, 06 юли 2007, 13:43

Добре де, ама в какво им подражаваш, с какво те предизвикват, в какво искаш да си като тях... Едно е да харесваш творчеството им, друго е да те влекат, защото са по-ъндърграунд... Или искаш да си жена-самотница, наркоманка-писателка и т.н....

# 24 6 юли 2007, 15:00 ч.

Мнения: 9 865

Е, това е твърде опростенческо тълкуване на думите ми. Е*ати, най-лесно е да изведеш подобна теза. НЕ! Подражавам им в хубавите им черти - вгелждат се много под повърхността на нещата, вдълбочени са в работата си и отдават и се с цяло сърце, имат различен поглед върху обикновените неща... Подражавала съм им най-вече в широтата на мирогледа.
Много е лесно да се подражава на идеални образи - Майка Тереза, Принцес Даяна, Никита и пр., много по-трудно е да пресееш ценното в поведението на личности от ъндърграунда, които така или иначе си остават "лошите деца" на времето.

# 25 6 юли 2007, 15:01 ч.

Мнения: 5 539

Една от жените, на които бих искала да приличам, е лейди Даяна.

# 26 6 юли 2007, 15:07 ч.

Мнения: 3 423

Погледната от един специален
ъгъл, и Ангела Меркел не е лоша.

# 27 6 юли 2007, 15:12 ч.

Мнения: 9 865

Лиске, не знам Ангела Меркел лоша ли е или не. Знам, че е била сервитьорка в студентските си години, а я гледай какъв важен пост е затоплила сега - модел за подражание "един път".
А ти на кого подражаваш с безкрайните си анжамбмани?

# 28 6 юли 2007, 15:30 ч.

Мнения: 4 806

то е речено да не си създаваме идоли и кумири,
ама вероятно не е ставало дума за това, кой модел приемаш за ценен

в този смисъл моделите на някои жени за мен са "добри" - известни и не толкова
основното за тях е отдаденост на каузата

# 29 6 юли 2007, 15:36 ч.

Мнения: 3 405

Цитат на: Beth в пт, 06 юли 2007, 15:12

Лиске, не знам Ангела Меркел лоша ли е или не. Знам, че е била сервитьорка в студентските си години, а я гледай какъв важен пост е затоплила сега - модел за подражание "един път".

Това лошо ли е? И аз съм била сервитьорка в студентските си години Confused

# 30 6 юли 2007, 15:38 ч.

Мнения: 9 865

Не е лошо. Това, че си била сервитьорка е ок, а Ангела Меркел ли си? Wink

# 31 6 юли 2007, 15:42 ч.

Мнения: 2 070

Цитат на: Beth в пт, 06 юли 2007, 15:00

Ок, разбрах те. Просто аз разбирам питанката на Анда по друг начин - не толкова в професионален или творчески смисъл, не толкова като да харесаш конкретни неща, по-скоро нещо като поведенческо, малко по-генералбно като цяло. Широта на милогледа ок... Иначе Бъроуз и аз го четох на времето, ама не ме грабна особено.

# 32 6 юли 2007, 15:47 ч.

Мнения: 3 405

Цитат на: Beth в пт, 06 юли 2007, 15:38

Не е лошо. Това, че си била сервитьорка е ок, а Ангела Меркел ли си? Wink

Не, то се знае Wink

Но пък мога да бъда пример за подражание Grinning

П.П. Тя не ми е пример.

# 33 6 юли 2007, 15:54 ч.

Мнения: 9 865

Факт е, че на мен ролята на Силната и независима жена (жена като скала, борец, човек на делото, на каузата) и поведенческа и професионална не ми е присъща. Широта на мирогледа- да, защото той би могъл да се предаде на децата ми, на хората около мен. Всички тези прекрасни, но утопични модели за подражание ни учат да бъдем малко стерилни, малко крайни в оценките си. Вживявам се в ролята на самотник, наркоман или емоционално нестабилен човек, защото това го има в живота (ми), принцеси - не. Странното и болното е по-разпространено от красивото и възвишеното, уча се да го преодолявам от хора, които са го преживявали. Техните грешки - мой позитивен опит, нещо такова. Това може би се дължи и на личната ми съдба, но нали говорим в 1л. ед.ч.

# 34 6 юли 2007, 16:13 ч.

Мнения: 804

За себе си никога не съм имала модел на когото да искам приличам и да подражавам, но имах модели на които в никакъв случай не желая да приличам и това ми помогна много. За децата си също не съм имала модели и не съм мечтала да бъдат нещо по-различно от това което са. Синът ми е един самостоятелен, умен, отговорен, а откакто очаква бебе видях, че е един безкрайно нежен и щастлив мъж. Не бих могла да искам повече.

Цитат на: Летящатk … 3 яну 2007, 13:38

Ако не беше Лъв-76, а Лъв-77, щях да си помисля че това го е писала дъщеря ми. И за нея не бих могла да искам повече от това.

# 35 6 юли 2007, 16:18 ч.

Мнения: 9 865

Да, бабче, но въпреки всичко човек пак се ръководи от нечий модел, понякога несъзнателно, друг път особено съзнавано, има една такава въраст, през която всеки минава и всеки влиза в някаква роля, в нечия кожа, възгледи и пр. По-хубаво да излезе от нея с убеждението, че е себе си и това е най-важното, няма. Обаче преди да станеш себе си минаваш по доста криволичещ път, някои не го изминават докрай. Според науката човек не се ражда личност.

# 36 6 юли 2007, 16:29 ч.

Мнения: 804

Ами тогава Beth, май неосъзнато съм искала да приличам на дядо си! Него винаги съм го смятала за най-голям авторитет и в детството и в младостта си и сега.
Беше умен, интелигентен, добронамерен, прощаващ, много добре образован, любящ, всеотдаен... Беше бохем, беше пътешественик и можеше да ти разказва безкрай за това което е видял, имаше много приятели, имаше голямо сърце, имаше огромна библиотека, имаше безброй снимки и спомени... Мразеше да повишава тон, мразеше разправиите, не понасяше когато някой посегне и удари дете... Научи ме да отстоявам мнението си, научи ме да карам ски, научи ме, че понякога ситуацията кара хората да постъпват лошо и трябва да им прощаваме, защото те всъщност не са такива...
Подари ми цялата любов на света и ако сега съм нещо, го дължа изцяло на него.

# 37 6 юли 2007, 16:47 ч.

Мнения: 9 865

Бабче, аз ти пожелавам твоите внуци да те чувстват както ти твоят дядо (ако или когато ги имаш).
Аз привлекателен модел вътре в семейството си не съм имала, търсила съм го навън.

# 38 6 юли 2007, 22:55 ч.

Мнения: 5 877

Да, всичко това е прекрасно - желанието за независимост най-вече. И дядото на бабчето Simple Smile

Обаче ежедневно се натрапват някакви модели - гледам по момиченцата - барбита, принцеси, които основно се гласят и ходят по балове... затова се бях замислила. Защото има цяла индустрия по пробутването на тези ролеви модели. Свързани са с изграждане на един определен стереотип.
Това може да не е лошо, но един стереотип винаги се изгражда за сметка на друг.
Примерно аз помня похвалата "много оригинална рисунка". Сега детето ми чува "много красива рисунка". Нещо се променя и тази промяна се усеща.

# 39 6 юли 2007, 23:03 ч.

при Arctic Monkeys
Мнения: 2 225

предпочитам детето ми да е тип `Пипи Дългото чорапче`, а не тип `Барби`. тая последната не ме кефи нещо...
възхищавам се на една дама, съдийка с дълъг стаж, винаги добронамерена, усмихната и спокойна. трудна работа в наши дни, при такава професия особено...

# 40 6 юли 2007, 23:23 ч.

Sf
Мнения: 808

Искам да приличам на Нина. Приятелка от реалния живот Grinning

Невероятно сетивна, женствена, умна, много търпелива, внимателна и спокойна Жена. Тя ми е модел за подражание, винаги когато нещо сложно, трудно и страшно ми предстои или вече съм се оплела в подобен проблем, си мисля как Нина би постъпила. Едно време като студенти се шегувахме с репликата: "Мама и Нина винаги са прави!"

Ето такава искам да съм и аз.

ЧРД на Ането!!!

# 41 6 юли 2007, 23:27 ч.

Мнения: 3 034

нямам модел за подражание. не че се харесвам толкова, просто, както каза Анда щипвам от тук - от там и ... до там.

а дъщеря ми ... не се надявам да прилича изцяло на мен, но ми се ще да вземе хубавото. искам и да е много различна /каквато тя е/.

що се отнася до натрапването на нови модели - има го, усеща се. за съжаление. но пък все си мисля, че "с техните камъни - по техните глави"...т.е. може да се трансформира тази промяна в полза на духовното, без от това да бъде ощетено детето.

# 42 6 юли 2007, 23:36 ч.

Мнения: 3 740

Цитат на: Aнда в пт, 06 юли 2007, 22:55

Да, всичко това е прекрасно - желанието за независимост най-вече. И дядото на бабчето Simple Smile

Не забравяй, че живеем в консуматорско общество. Целта е да се продава повече - естествено, като се създава желание да се купува. Цялата идея на масовата култура е в това - можеш да си КУПИШ - не да измислиш, не да създадеш, не да изиграеш, а да си купиш - няма значение какво - рокля, бал, щастие... Виж и играчките - идеята на повечето е да ги гледаш как те правят нещо, а не ти да правиш. Така се налага ролеви модел - пасивен консуматор. Бързо се отегчава и иска нови развлечения. И единствения начин, за който се сеща да си ги набави, е да си ги купи. Още. И още. Ами по-лесно е. И на мен ми е по-лесно. После разбирам, че ми е станало трудно.

# 43 6 юли 2007, 23:56 ч.

Мнения: 2 697

Винаги съм се възхищавала на достойните жени. Не задължително типа "силно момиче", а именно жени с достойнство, духовен аристократизъм и излъчване. Ако имам дъщеря един ден, бих искала тя да запази духа си в консуматорското общество. Peace

# 44 7 юли 2007, 18:24 ч.

Мнения: 5 877

Цитат на: Кабо Алма в пт, 06 юли 2007, 23:36

Цитат на: Aнда в пт, 06 юли 2007, 22:55

Да, всичко това е прекрасно - желанието за независимост най-вече. И дядото на бабчето Simple Smile

Ахъм. Точно така е. И дори да заредиш с друг тип играчки, които се намират трудно, ама все пак се намират (и в повечето случаи могат и да се направят Wink

), средата е адски силен фактор. Защото от нейните приятелки в ДГ едната иска да бъде Барби, другата - принцеса Бел.
А аз не искам да бъда лошата майка, дето се меси в приятелствата на детето. И няма да го направя, де.
Но след като съм казала нещо лошо за Барби и тя го повторила в градината, едната девойка я заплашила, че ще й скъса пантофите. Същото девойче й се присмяло, че е с тъмносиньо потниче (синьото е лош цвят, как). На едно късокото момиченце му се смеели, че е момче. newsm78

на мен ми излезе пришка на устата да повтарям, че всички цветове са хубави, че няма лошо да си принцеса, ама е скучно постоянно да се гласиш и да ходиш на бал, че всички деца са красиви и няма сми да се контят допълнително, че е добре да се опита да рисува и нещо друго...
и полза - никаква.

Последна редакция: сб, 07 юли 2007, 18:30 от Aнда

# 45 7 юли 2007, 18:30 ч.

Мнения: 14 490

Цитат на: Шехина в пт, 06 юли 2007, 23:56

Винаги съм се възхищавала на достойните жени. Не задължително типа "силно момиче", а именно жени с достойнство, духовен аристократизъм и излъчване. Ако имам дъщеря един ден, бих искала тя да запази духа си в консуматорското общество. Peace

# 46 8 юли 2007, 04:25 ч.

Мнения: 128

Тази жена е ясно коя е - Анджелина Джоли.
И не заради външният вид, успехите и или манията да бъде като Майка Тереза, а заради това, че осъзнава, че е модел за подражание и поема отговорността на тази задача.
Жената е чудесна защото успя да се отърси от едно напълно комерсиално лице и поведение и да покаже, че има съвсем различни ценности.
Имам две дъщери и искам да прихванат някои нейни качества като самоконтрол, дисциплина, самоотверженост, самодостатъчност и силата да гонят до дупка щастието си.
Що се отнася до периода "Барби" опитвам се да извлека и някакви полезни неща от него. Куклите освен че са красиви изглеждат в цветущо здраве и не е задължително да са само принцеси. Детското въображение е огромно -възползвам от него.

Последна редакция: нд, 08 юли 2007, 04:43 от Рейвън

# 47 9 юли 2007, 14:16 ч.

Мнения: 2 070

Цитат на: Рейвън в нд, 08 юли 2007, 04:25

Що се отнася до периода "Барби" опитвам се да извлека и някакви полезни неща от него. Куклите освен че са красиви изглеждат в цветущо здраве и не е задължително да са само принцеси. Детското въображение е огромно -възползвам от него.

Ей това ми хареса.... Анде, барбито може да бъде археоложка, адвокатка, музикантка, журналистка, лекарка и прочие каквото се сетиш... Можеш да и подстрижеш косата и да я боядисаш в друг цвят... Може да бъде модерна принцеса или пък принцеса, която нощем става дивачка или там каквото се сетиш...

Пък на Яна преди няколко дни едни момиченца в квартала и казаха, че е дебеланка... ooooh!

Ей това не мога да разбера как и защо, при положение, че тя е идеална за възрастта си, според някои даже и слабичка... Тя се разстрои, може би само от тона им, защото като я попитах знаеш ли какво е дебеланка и тя каза - не, какво...

На мен за личен пример и за подкрепа винаги ми е липсвала мъжка фигура в семейството, отделно човек, който да поставя граници, а не да прехвърля топката към майката...

# 48 9 юли 2007, 14:31 ч.

Мнения: 494

На мене си,бе...на мене си искам да приличам,отпреди...,например... 10 години newsm62

# 49 9 юли 2007, 14:34 ч.

Мнения: 494

Заравих да добавя,че сега съм по-хубава и по-умна, и много още "по"-та...,ама кел-файда!Все си по-друго да си на 20...еееех Laughing

# 50 9 юли 2007, 23:15 ч.

Мнения: 5 877

Цитат на: ДеЩоВиди в пн, 09 юли 2007, 14:16

Цитат на: Рейвън в нд, 08 юли 2007, 04:25

Ох... не е само до това. Според Даянка от групата основното занимание на въпросните хубавици е да си обличат красиви рокли и да ходят на бал. И въобще едно внимание се обръща на гласенето...
Миналото лято я водих в палеонтологическия музей, беше на седмото небе. Няколко месеца по-късно заяви на екскурзоводката, че вече не се интересувала толкова от динозаври, колкото от принцеси. Блъсках си главата, докато открия общото звено между принцесите и амонитите (стилът рококо). Изведнъж спря да иска да бъде археоложка, реши да става балерина.
Клишето влиза с всичките си подробности. Най ми е болно заради нещата, които изведнъж се оказват "табу" - късата коса, синия цвят, по-мъжкия тип поведение, по-мъжките божем професии... защото тези неща не си ги забранява тя - това са забрани на средата.
Обаче нищооо... идва ваканция! А за 4 дни болничен спря да рисува само "пинцеси" и ми нарисува риба, къща, планина, пясъчен замък и котка.

ДеЩоВиди, как пък ще ти е дебеланка Яна.. като я гледам, прекрасна е!!

# 51 9 юли 2007, 23:26 ч.

Мнения: 6 315

Искам да приличам на майка ми - силна и борбена жена, никой и нищо не може да й се опре.

# 52 10 юли 2007, 10:25 ч.

Мнения: 2 070

Много ги разбира тая Даянка нещата... ooooh!

Нищо де, принцесите могат нощем да се превръщат в спасителки на планетата или да се телепортират при индианските жени и заедно с тях да танцуват на лунна светлина голи...примерно.

Погледнато позитивно - Ането може би няма да има проблем с възприемането на женствеността си... Laughing

Яна пък като си играе "на заведение" разиграва пиене на кафе /като леля си и баба си, а не като мен - аз пия чай или сок или бира/мента/, сащо така имитира гримиране - пак като леля си и баба си, а не като мен - аз не се гримирам... Толкова щастлива става като си идем в Плевен, събуди се в шест и полвина сутринта, изчаква баба и да се гримира за работа и сяда с нейните гримове на нейното място... Мани

# 53 10 юли 2007, 16:58 ч.

Мнения: 5 877

Да, няма проблем с женствеността.
А може би аз съм сбъркана, до десетгодишна ходех късокоса и по панталонки и сега очаквам детето (което изглежда чудно в роклички) да мисли по същия начин като мен едно време.
Вчера като никога се лакирах - стоя до мен и ме гледа влюбено. Не поиска да лакирам нея обаче.

Ама как замята крак връз крак като седне... newsm78

Позитивно - сигурно е период и ще мине. Може би съм глупава да се тръшкам за това. Вероятно това е моментът да научи разни женски неща - кое с кое си подхожда, как се украсява торта и т.н.

# 54 10 юли 2007, 17:14 ч.

Мнения: 3 034

подражаването на принцесите може да се окаже проблем, ако се превърне в мания.
"нашите" принцеси в началото ходеха облечени само в розово, но след известни усилия от моя страна - вече се обличат във всякакви цветове, ходят с всякакви прически, упражняват всякакви професии.
и съм много доволна от щерка ми, която иначе ме гледа как се гримирам, но вчера отказа на едно момиченце от площадката да я гримира нея с думите : "Не може да ме гримираш, мама не ми дава, а пък и децата не са хубави като са гримирани" /значи нещо влиза в кратунката й все пак.../

наистина, принцеският модел би могъл и да научи на нещо.
на естетика напр.

# 55 12 юли 2007, 12:41 ч.

Мнения: 2 070

И аз като малка винаги с къса коса, понякога с поли, понякога с панталони. Помня, че и ние си играехме на принцеси в един гараж необитаем... Имаше и круша и всеки си имаше част от крушата - определен клон, който му беше трона... Мисля, че за известно време съм имала проблем с женствеността си - с гърдите например - докато растяха - все с широки блузи ходех. Съученичките ми по това време вече се гримираха и ходеха с прилепнали дрехи - още 5-6-7 клас някъде.

# 56 12 юли 2007, 14:00 ч.

Мнения: 1

Бих искала да приличам на моята баба, но не мога. Тя беше ангел, много добра и благородна душа.
За децата ми искам да са щастливи с това, което те си изберат да бъдат. Ние цял живот се вдъхновяваме от какво и от кого ли не и накрая каквото се получи Wink

Иначе никак не ме притеснява, че дъщеря ми (на 5) се вълнува от Барбита и принцеси. Това трябва да се изживее и по-добре да е сега. Wink

# 57 12 юли 2007, 14:04 ч.

Мнения: 2 070

Аз имах барби на 12 години, хората по това време вече секс правят. Не съм си играла на принцеси, помня, че много я преобличах, опитвах се да и шия дрехи.
Анда е права - това е добър начин да се научи момичето кое с кое си подхожда и така нататък...

# 58 12 юли 2007, 14:12 ч.

На края на света !
Мнения: 2 328

Не е нужно да приличат на никого нека те бъдат добър и достоен модел за подрежание Flutter

# 59 13 юли 2007, 00:25 ч.

Мнения: 5 877

Цитат на: ДеЩоВиди в чт, 12 юли 2007, 12:41

Съученичките ми по това време вече се гримираха и ходеха с прилепнали дрехи - още 5-6-7 клас някъде.

Ти си млада, затова... аз като бях 5-6 клас, си бях абсолютен дечко, ама и съученичките ми не падаха по-долу. Още беше обидно да ти кажат, че "Божо те харесва". Далеч по-вълнуващи бяха олимпиадите по математика Simple Smile

Ама не съм го изживявала като проблем.

# 60 13 юли 2007, 01:09 ч.

Мнения: 1 100

Възхищавам се на духовната свобода на Анджелина Джоли. Споделям много нейни възгледи за живота, макар че не съм чак толкова луда. Е, може би ... при други обстоятелства бих била и по-зле, но слава богу у нас има кой да ме цапне, като се забравя. Laughing

Обикновено харесвам жени, които приличат на мен. Това самолюбие ли е, що е... Embarassed

Но има и жени, на които се възхищавам, но чиито жизнен път определено не искам да извървя.
Има такива, които са безкрайно кухи, но им се възхищавам. Харизма ли имат, стил ли... Rolling Eyes

# 61 13 юли 2007, 01:14 ч.

Мнения: 6 164

Цитат на: Lara в ср, 03 яну 2007, 12:19

Още от деството си се впечатлявам от смелите и самостоятелни жени от филмите.
Като по-малка много си падах по Линда и филмите на Синтия Ротрок Rolling Eyes

И все още ми допадат такъв тип жени - например героинята в Наричана още или Никита....
Говоря не само за физическата сила и бойните умения, а най-вече за самоконтрола и увереността, която притежават тези жени.
До някъде съм постигнала детската си мечта.

На същите качества се възхищавам и аз.

Препоръчани теми

Войната в Украйна 2

Политиката в България - Тема 5

Често срещани правописни грешки

Как намирате смисъл в несправедливия свят?

Причина:

Причина: