Не е лошо. Това, че си била сервитьорка е ок, а Ангела Меркел ли си? 
- Публикувана: 3 ян. 2007, 11:53 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2007, 01:14 ч.
Ролеви модели!
Е, това е твърде опростенческо тълкуване на думите ми. Е*ати, най-лесно е да изведеш подобна теза. НЕ! Подражавам им в хубавите им черти - вгелждат се много под повърхността на нещата, вдълбочени са в работата си и отдават и се с цяло сърце, имат различен поглед върху обикновените неща... Подражавала съм им най-вече в широтата на мирогледа.
Много е лесно да се подражава на идеални образи - Майка Тереза, Принцес Даяна, Никита и пр., много по-трудно е да пресееш ценното в поведението на личности от ъндърграунда, които така или иначе си остават "лошите деца" на времето.
Много е лесно да се подражава на идеални образи - Майка Тереза, Принцес Даяна, Никита и пр., много по-трудно е да пресееш ценното в поведението на личности от ъндърграунда, които така или иначе си остават "лошите деца" на времето.
Ок, разбрах те. Просто аз разбирам питанката на Анда по друг начин - не толкова в професионален или творчески смисъл, не толкова като да харесаш конкретни неща, по-скоро нещо като поведенческо, малко по-генералбно като цяло. Широта на милогледа ок... Иначе Бъроуз и аз го четох на времето, ама не ме грабна особено.
Не е лошо. Това, че си била сервитьорка е ок, а Ангела Меркел ли си?
Не, то се знае
Но пък мога да бъда пример за подражание 
П.П. Тя не ми е пример.
Факт е, че на мен ролята на Силната и независима жена (жена като скала, борец, човек на делото, на каузата) и поведенческа и професионална не ми е присъща. Широта на мирогледа- да, защото той би могъл да се предаде на децата ми, на хората около мен. Всички тези прекрасни, но утопични модели за подражание ни учат да бъдем малко стерилни, малко крайни в оценките си. Вживявам се в ролята на самотник, наркоман или емоционално нестабилен човек, защото това го има в живота (ми), принцеси - не. Странното и болното е по-разпространено от красивото и възвишеното, уча се да го преодолявам от хора, които са го преживявали. Техните грешки - мой позитивен опит, нещо такова. Това може би се дължи и на личната ми съдба, но нали говорим в 1л. ед.ч.
За себе си никога не съм имала модел на когото да искам приличам и да подражавам, но имах модели на които в никакъв случай не желая да приличам и това ми помогна много. За децата си също не съм имала модели и не съм мечтала да бъдат нещо по-различно от това което са. Синът ми е един самостоятелен, умен, отговорен, а откакто очаква бебе видях, че е един безкрайно нежен и щастлив мъж. Не бих могла да искам повече.
Ако не беше Лъв-76, а Лъв-77, щях да си помисля че това го е писала дъщеря ми. И за нея не бих могла да искам повече от това.
Аз искам да приличам на себе си. Аз съм си модел за подражание. Модел - Лъв 76-та. Не искам нито за миг да се отклоня от пътя на моя живот. Да се загубя в неуспешни имитации на чужди модели. Да предпочета чуждата истина пред своята. Да се откажа доброволно от лично подарената ми от Господ индивидуалност. Моята камбанария е най-висока в моите очи, но и не спирам да строя още. Другите са си други. Мога да ги харесвам или не. Мога да ги разбирам или напротив. Предпочитам да ги обичам......
Да, бабче, но въпреки всичко човек пак се ръководи от нечий модел, понякога несъзнателно, друг път особено съзнавано, има една такава въраст, през която всеки минава и всеки влиза в някаква роля, в нечия кожа, възгледи и пр. По-хубаво да излезе от нея с убеждението, че е себе си и това е най-важното, няма. Обаче преди да станеш себе си минаваш по доста криволичещ път, някои не го изминават докрай. Според науката човек не се ражда личност.
Ами тогава Beth, май неосъзнато съм искала да приличам на дядо си! Него винаги съм го смятала за най-голям авторитет и в детството и в младостта си и сега.
Беше умен, интелигентен, добронамерен, прощаващ, много добре образован, любящ, всеотдаен... Беше бохем, беше пътешественик и можеше да ти разказва безкрай за това което е видял, имаше много приятели, имаше голямо сърце, имаше огромна библиотека, имаше безброй снимки и спомени... Мразеше да повишава тон, мразеше разправиите, не понасяше когато някой посегне и удари дете... Научи ме да отстоявам мнението си, научи ме да карам ски, научи ме, че понякога ситуацията кара хората да постъпват лошо и трябва да им прощаваме, защото те всъщност не са такива...
Подари ми цялата любов на света и ако сега съм нещо, го дължа изцяло на него.
Беше умен, интелигентен, добронамерен, прощаващ, много добре образован, любящ, всеотдаен... Беше бохем, беше пътешественик и можеше да ти разказва безкрай за това което е видял, имаше много приятели, имаше голямо сърце, имаше огромна библиотека, имаше безброй снимки и спомени... Мразеше да повишава тон, мразеше разправиите, не понасяше когато някой посегне и удари дете... Научи ме да отстоявам мнението си, научи ме да карам ски, научи ме, че понякога ситуацията кара хората да постъпват лошо и трябва да им прощаваме, защото те всъщност не са такива...
Подари ми цялата любов на света и ако сега съм нещо, го дължа изцяло на него.
Да, всичко това е прекрасно - желанието за независимост най-вече. И дядото на бабчето 
Обаче ежедневно се натрапват някакви модели - гледам по момиченцата - барбита, принцеси, които основно се гласят и ходят по балове... затова се бях замислила. Защото има цяла индустрия по пробутването на тези ролеви модели. Свързани са с изграждане на един определен стереотип.
Това може да не е лошо, но един стереотип винаги се изгражда за сметка на друг.
Примерно аз помня похвалата "много оригинална рисунка". Сега детето ми чува "много красива рисунка". Нещо се променя и тази промяна се усеща.
Обаче ежедневно се натрапват някакви модели - гледам по момиченцата - барбита, принцеси, които основно се гласят и ходят по балове... затова се бях замислила. Защото има цяла индустрия по пробутването на тези ролеви модели. Свързани са с изграждане на един определен стереотип.
Това може да не е лошо, но един стереотип винаги се изгражда за сметка на друг.
Примерно аз помня похвалата "много оригинална рисунка". Сега детето ми чува "много красива рисунка". Нещо се променя и тази промяна се усеща.
Искам да приличам на Нина. Приятелка от реалния живот
Невероятно сетивна, женствена, умна, много търпелива, внимателна и спокойна Жена. Тя ми е модел за подражание, винаги когато нещо сложно, трудно и страшно ми предстои или вече съм се оплела в подобен проблем, си мисля как Нина би постъпила. Едно време като студенти се шегувахме с репликата: "Мама и Нина винаги са прави!"
Ето такава искам да съм и аз.
ЧРД на Ането!!!
Невероятно сетивна, женствена, умна, много търпелива, внимателна и спокойна Жена. Тя ми е модел за подражание, винаги когато нещо сложно, трудно и страшно ми предстои или вече съм се оплела в подобен проблем, си мисля как Нина би постъпила. Едно време като студенти се шегувахме с репликата: "Мама и Нина винаги са прави!"
Ето такава искам да съм и аз.
ЧРД на Ането!!!
нямам модел за подражание. не че се харесвам толкова, просто, както каза Анда щипвам от тук - от там и ... до там.
а дъщеря ми ... не се надявам да прилича изцяло на мен, но ми се ще да вземе хубавото. искам и да е много различна /каквато тя е/.
що се отнася до натрапването на нови модели - има го, усеща се. за съжаление. но пък все си мисля, че "с техните камъни - по техните глави"...т.е. може да се трансформира тази промяна в полза на духовното, без от това да бъде ощетено детето.
а дъщеря ми ... не се надявам да прилича изцяло на мен, но ми се ще да вземе хубавото. искам и да е много различна /каквато тя е/.
що се отнася до натрапването на нови модели - има го, усеща се. за съжаление. но пък все си мисля, че "с техните камъни - по техните глави"...т.е. може да се трансформира тази промяна в полза на духовното, без от това да бъде ощетено детето.
Да, всичко това е прекрасно - желанието за независимост най-вече. И дядото на бабчето
Обаче ежедневно се натрапват някакви модели - гледам по момиченцата - барбита, принцеси, които основно се гласят и ходят по балове... затова се бях замислила. Защото има цяла индустрия по пробутването на тези ролеви модели. Свързани са с изграждане на един определен стереотип.
Това може да не е лошо, но един стереотип винаги се изгражда за сметка на друг.
Примерно аз помня похвалата "много оригинална рисунка". Сега детето ми чува "много красива рисунка". Нещо се променя и тази промяна се усеща.
Обаче ежедневно се натрапват някакви модели - гледам по момиченцата - барбита, принцеси, които основно се гласят и ходят по балове... затова се бях замислила. Защото има цяла индустрия по пробутването на тези ролеви модели. Свързани са с изграждане на един определен стереотип.
Това може да не е лошо, но един стереотип винаги се изгражда за сметка на друг.
Примерно аз помня похвалата "много оригинална рисунка". Сега детето ми чува "много красива рисунка". Нещо се променя и тази промяна се усеща.
Не забравяй, че живеем в консуматорско общество. Целта е да се продава повече - естествено, като се създава желание да се купува. Цялата идея на масовата култура е в това - можеш да си КУПИШ - не да измислиш, не да създадеш, не да изиграеш, а да си купиш - няма значение какво - рокля, бал, щастие... Виж и играчките - идеята на повечето е да ги гледаш как те правят нещо, а не ти да правиш. Така се налага ролеви модел - пасивен консуматор. Бързо се отегчава и иска нови развлечения. И единствения начин, за който се сеща да си ги набави, е да си ги купи. Още. И още. Ами по-лесно е. И на мен ми е по-лесно. После разбирам, че ми е станало трудно.
Да, всичко това е прекрасно - желанието за независимост най-вече. И дядото на бабчето
Обаче ежедневно се натрапват някакви модели - гледам по момиченцата - барбита, принцеси, които основно се гласят и ходят по балове... затова се бях замислила. Защото има цяла индустрия по пробутването на тези ролеви модели. Свързани са с изграждане на един определен стереотип.
Това може да не е лошо, но един стереотип винаги се изгражда за сметка на друг.
Примерно аз помня похвалата "много оригинална рисунка". Сега детето ми чува "много красива рисунка". Нещо се променя и тази промяна се усеща.
Обаче ежедневно се натрапват някакви модели - гледам по момиченцата - барбита, принцеси, които основно се гласят и ходят по балове... затова се бях замислила. Защото има цяла индустрия по пробутването на тези ролеви модели. Свързани са с изграждане на един определен стереотип.
Това може да не е лошо, но един стереотип винаги се изгражда за сметка на друг.
Примерно аз помня похвалата "много оригинална рисунка". Сега детето ми чува "много красива рисунка". Нещо се променя и тази промяна се усеща.
Не забравяй, че живеем в консуматорско общество. Целта е да се продава повече - естествено, като се създава желание да се купува. Цялата идея на масовата култура е в това - можеш да си КУПИШ - не да измислиш, не да създадеш, не да изиграеш, а да си купиш - няма значение какво - рокля, бал, щастие... Виж и играчките - идеята на повечето е да ги гледаш как те правят нещо, а не ти да правиш. Така се налага ролеви модел - пасивен консуматор. Бързо се отегчава и иска нови развлечения. И единствения начин, за който се сеща да си ги набави, е да си ги купи. Още. И още. Ами по-лесно е. И на мен ми е по-лесно. После разбирам, че ми е станало трудно.
), средата е адски силен фактор. Защото от нейните приятелки в ДГ едната иска да бъде Барби, другата - принцеса Бел. А аз не искам да бъда лошата майка, дето се меси в приятелствата на детето. И няма да го направя, де.
Но след като съм казала нещо лошо за Барби и тя го повторила в градината, едната девойка я заплашила, че ще й скъса пантофите. Същото девойче й се присмяло, че е с тъмносиньо потниче (синьото е лош цвят, как). На едно късокото момиченце му се смеели, че е момче.
на мен ми излезе пришка на устата да повтарям, че всички цветове са хубави, че няма лошо да си принцеса, ама е скучно постоянно да се гласиш и да ходиш на бал, че всички деца са красиви и няма сми да се контят допълнително, че е добре да се опита да рисува и нещо друго...
и полза - никаква.
Препоръчани теми