Докато имах дълга и продължителна връзка (12 години) майка ми не спря да ме подпитва кога ще се оженим. След неколкократното ми обяснение, че аз няма да се омъжвам при никакви обстоятелства накрая тя прие този факт. Когато забременях на 22 години (бях четвърти курс в университета) лично и персонално реших, че не съм готова за това дете. И не съжалявам за това си решение. С последния ми приятел сме от близо 5 години заедно. Той е с 10 години по-голям от мен и не само че е разведен, но има и 2 деца. Нашата дъщеря е на 9 месеца и съм я родила, защото съм била готова за това. Та в момента живея без брак с разведен мъж, от което съм безкрайно доволна и не мисля да променям нещата. Майка ми е приела ситуацията и нито веднъж не е изявила недоволство.
Стискам палци да вземеш вярното решение (знам, че понякога е много трудно)